Ерик Симон
Разговори по пътя (2)

Второ ниво

Течеше деветнадесетата година от полета.

Случаят беше толкова необикновен, че Центърът по астронавтика беше изпратил инспектор в станцията. Той бе дошъл с редовния курс на транспортната ракета. Висок, слаб тъмнорус мъж към петдесетте, чието иначе доста безизразно лице изглеждаше като че ли всеки момент ще заспи. Сега седеше в стаята на психолога на станцията, среден на ръст южняк, почти на годините на инспектора. Мускулестото му тяло показваше първите признаци на затлъстяване. Ръководителят на станцията, който беше довел инспектора и го бе представил на психолога, междувременно отново беше изчезнал от канцеларията под предлог, че има неотложна работа и по този начин беше предоставил най-неприятната част от разговора на своя подчинен.

— Прочетох доклада ви — отбеляза инспекторът. — Въпреки това моля да изложите още веднъж накратко хода на събитията. Това може би ще ни помогне да разясним случая и да предотвратим подобни инциденти занапред. Или не, нека направим така: аз ще ви кажа какво съм разбрал от вашия доклад, а вие ще допълните, ако е необходимо.

Психологът кимна в знак на съгласие.

— Добре — продължи инспекторът. — Значи Уитби е работил в станцията от четвърти август. Ръководителите му са били доволни от изпълнението на поставените задачи и не са забелязали никакви признаци на психическа нестабилност. Това бе потвърдено от обичайните контролни изследвания. И на двадесет и трети август…

Тук психологът го прекъсна, кимвайки неодобрително и каза:

— Искам да ви обърна внимание, че в станцията Уитби е бил подложен само на стандартния тест f четири, както е прието винаги след пристигането на новия екипаж.

— Доколкото знам, f четири е тест за физическа издръжливост — учуди се инспекторът, а психологът отбеляза неговото „доколкото знам“. Вероятно инспекторът не беше специалист.

— Правилно — потвърди той. — Така е посочено в служебните инструкции, защото по време на полета към станцията във физическото състояние на сътрудниците могат да настъпят известни смущения поне от теоретична гледна точка. Първият психологически тест, обикновено h седем или h единадесет, се провежда четири седмици след пристигането тук. И поради тази причина — гласът му стана по-настойчив, сега психологът говореше по-бавно, но не чак толкова, че да направи впечатление — не можах да прегледам Уитби преди инцидента. Преди да излетят към станцията, всички сътрудници се подлагат на обстойни изследвания в центъра — поне указанията са такива. Ако колегите на Земята… Но аз, разбира се, не бих искал да поставям нищо под съмнение. Досега винаги са ни изпращали само добре подбрани колеги.

Инспекторът извади едно тефтерче от средния джоб на модния си пуловер и си записа някаква кратка бележка, която не заинтригува особено събеседника му. „Изглежда, наистина не е специалист“ — помисли си психологът, — „прилича по-скоро на служител от администрацията, който просто е използвал възможността лично да се отправи в космоса — един от неоценените на Земята, тръгнал да покорява Вселената.“

Гостът затвори книжлето си и продължи да разказва това, което бе разбрал от доклада на психолога. Последният търпеливо изслуша изложението, докато най-после човекът от Земята свърши.

— Все пак не мога да си обясня защо Уитби е бил ангажиран като наблюдател в такова важно начинание, каквото е операция „Звезден кораб Едно“. Какво е всъщност неговото мнение за случая? В заключение пишете, че въпреки инцидента този човек трябва да се счита за напълно нормален. Защо тогава го е направил?

— Внушил си е, че нямаме право да вършим това, с което се занимаваме тук.

— И затова се е опитал да проникне през главния шлюз на кораба, за да провали целия експеримент? И то само защото изведнъж се е усъмнил в него? Просто не е за вярване!

Този човек наистина няма понятие от нашата работа, помисли психологът. Разбира се, не иска и да си го признае, а аз трябва да се държа настрана — след всичко, което се случи.

— Напълно сте прав — съгласи се той с инспектора. — Съмненията му вероятно не са се появили току-така. Напротив, трябва да предположим, че от самото начало неговото отношение към проекта е било доста раздвоено, още на Земята, когато е разбрал за какво става въпрос. Във всеки случай вероятно и на самия него не му е станало веднага ясно, било е повече подсъзнателно. И сега тук, в станцията, конфликтът за него се е изострил още повече. Сигурно не му е било много лесно.

— А може би още от самото начало е замислял осуетяването на проекта? Как мислите? Според мен е логично.

— Не. Човек по принцип не мисли съвсем логично, да не говорим за чувствата. Това, което става далеч от него, го натоварва в емоционално отношение много по-слабо, отколкото ако се случи пред очите му, особено ако в първия случай му бъде дадена само абстрактна, грижливо редактирана информация. Едно е, ако на Земята специалистите тактично ти обяснят, че от деветдесет години космически кораб обикаля около Земята и екипажът муси мисли, че пътува към Алфа Центавър, а съвсем друго — да седиш тук горе в станцията, така да се каже, непосредствено до тях. Все пак човек се чувствува ужасно, когато е дежурен в някоя от наблюдателните кабини и вижда как зад стената от титанова сплав живеят хора, напълно изолирани от външния свят, всъщност измамени — човек би предпочел да е мъртъв, отколкото в този цилиндър от титан. Вие бихте ли искали да сте в него, при тези условия? — Психологът посочи с глава нагоре, където знаеха, че се намира корпусът на „Звездния кораб“, закотвен в наблюдателната станция като уловено в паяжина насекомо.

— Е да, аз не че… — подхвана посетителят от Земята и продължи, без да довърши: — Все пак подготовката на наблюдателите се провежда доста старателно, в края на краищата това са подбрани хора. Естествено, на Уитби също са му обяснили, че… Е, именно необходимостта от експеримента. Днес всеки знае, че най-несигурният фактор в астронавтиката не е никога техниката, а винаги самият човек. Ние просто не можем да си позволим да влагаме толкова много усилия в един проект, какъвто е първата междузвездна експедиция, ако не сме сигурни, че той няма да се провали заради несъвършенството на човека. И затова трябва да е гарантирано, че тази група от хора по време на полета ще представлява една, хм… социологически здрава система. И тъй като при такъв скъпо струващ проект не бива да се допускат никакви рискове, всичко трябва да е предварително проверено, не е ли така?

Този всъщност себе си ли иска да убеди, или мене, мислеше си психологът. Или наистина е толкова бъбрив? Нека си говори…

— Явно първоначалните опити не са били достатъчни за осъществяването на тази цел. Има разлика дали шепа хора ще бъдат изолирани в продължение на три-четири години, или петдесет души за десетки години, нали? Все пак хората в първия случай са знаели, че при нужда могат да разчитат на помощ от Земята. Но тестовете от този род явно се оказаха недостатъчни и затова психилогическо-социологическата издръжливост на една такава система трябваше непременно да бъде проверена на второ, по-високо ниво!

— Разбира се — каза психологът с необходимата учтивост.

— Участниците в експеримента трябваше наистина да бъдат убедени, че участвуват в истински междузвезден полет, ако ще провеждаме опит при чисти условия. Защото все пак става въпрос за голямо начинание, нали така? Този експеримент е част от подготовката за истинския полет. На наблюдателя Уитби всичко е било обяснено, нали?

— Сигурно — отговори психологът и си помисли: в сравнение с този тип Уитби бе почти стоик. Бих искал да видя тоя тук като наблюдател — само за две минути три пъти каза „нали“. Може да са били и четири пъти. — Във всеки случай допускам, че е било така — продължи той. — Това се разяснява на всички сътрудници в станцията и тук идват само тези, които наистина са твърдо убедени в смисъла на полета. Или пък такива, на които им е почти все едно, като на нас например. Досега поне беше така.

— Ние ще се погрижим и занапред да е същото — обясни инспекторът. За в бъдеще ще правим още по-старателен подбор и ако се наложи, ще работим дори с хипнотични бариери, в случай че не върви по друг начин. Разбира се, на строго законни, тоест доброволни начала. А вие ще провеждате теста h и с наблюдателите на всеки четиринадесет дена. Писмени указания ще получите по-късно.

— Носи се слух, че щели да премахват изцяло наблюдателните постове — каза колебливо психологът.

— Това, разбира се, са глупости. Вие знаете добре, че на КОРАБА не сме инсталирали никакви наблюдателни уреди освен специалните схеми на сервороботите. Опасността да ги открият би била твърде голяма. Още повече че указанията са за наблюдение чрез периферни уреди, иначе въобще няма да имаме никаква представа за това, което става на кораба. Не, наблюдателите си остават. Но ще се погрижим главният шлюз за в бъдеще да не може да се отваря от който и да е случаен член на екипажа, искам да кажа отвън. Отвътре и без това не е толкова просто. Умът ми не побира какво щеше да стане, ако Уитби бе успял да отвори и вътрешната шлюзова врата! Цели десетилетия труд по проекта нахалост! Да не говорим за годините на подготовка, за цялата изтощителна къртовщина в най-строга тайна… Този човек трябва да е бил откачен, да, да, вашата преценка — не исках да кажа точно това. Но не го разбирам.

— Аз също — увери го психологът. — Във всеки случай се радвам, че след половин година приключвам работа. Дай боже да не бъда тук, когато отворят шлюзовете и онези вътре разберат. А все някога това ще стане.

— И да стане не ни засяга — заяви инспекторът.