Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Sammler, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Дорина Йосифова, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ерик Симон. Чужди звезди
Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986
Библиотека „Галактика“, №78
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Съставител: Светослав Славчев
Преведе от немски: Дорина Йосифова
Консултант: Стефан Лефтеров
Редактор: Лидия Капонова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Немска — ГДР, I издание
Дадена за набор на 27.III.1986 г. Подписана за печат на 24.VII.1986 г.
Излязла от печат месец август 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1973
Цена 1 лв. Печ. коли 11. Изд. коли 7,12. УИК 7,02
Страници: 176. ЕКП 95364 5627-81-86
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 830.2 32
© Дорина Йосифова, преводач, 1986
© Светослав Славчев, предговор, съставителство, 1986
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986
c/o Jusautor, Sofia
Erik Simon
Begegnung im Licht
© Verlag Neues Leben, 1976
Wege zur Unmöglichkeit, 1983
Fremde Sterne, 1979
© Verlag Das Neue Berlin
История
- —Добавяне (сканиране: Хесиона; редакция: Boman)
- —Корекции от gogo_mir
3. Конник без кон
Когато Микола Северденко дойде на себе си, забеляза пред равния хоризонт на степта изсъхнал нисък трънак, към който се простираше широка, дълга сянка.
Мина известно време, докато разпозна в нея собствената си сянка. Мислеше бавно, насила, чувствуваше се изморен до смърт. Може би щеше да остане да лежи под залязващото слънце, но внезапно болката в левия крак се появи отново, свести го напълно и му възвърна паметта. А той я бе изгубил в момента, когато падна в безсъзнание под или в летящата тухла. Съмняваше се в реалността на необикновеното явление, но макар че никога преди това не бе имал халюцинации и цялата работа му се струваше доста зловеща, безпокоеше го нещо съвсем друго.
Нямаше представа къде е попаднал, а още по-малко — как ще продължи. Не беше в състояние да върви с наранения крак. Опита, но след петдесет метра му притъмня пред очите, а след още петдесет разбра, че не би могъл да повтори опита. Не виждаше изход и се приготви да прекара нощта на открито в степта. Какво друго му оставаше?
Лежеше на земята, свит на кълбо, трепереше от студ и глад. Чантата с провизиите бе останала в джоба на седлото, а заедно с коня беше изчезнал и спалният му чувал. Залезът бе много красив, но това ни най-малко не го разведри. Той обичаше да наблюдава блещукащите звезди и да си мисли, че на някои от тях може би има живот, но този път ясното небе не означаваше за него нищо друго, освен че го чака много студена нощ.
LL. кон без конник
след като бе изпълнена най-важната задача от програмата и разумното същество бе пуснато на свобода, командният компютър насочи вниманието си към второто внезапно появило се същество, което все още се движеше доста енергично в приемателната камера, анализът на характеристиките му показа, че това четириного е представител на един вид, от който в колекцията имаше вече екземпляр. тъй като спускаемият апарат разполагаше с ограничена товаровместимост за биологическата колекция, компютърът се освободи от дубликата съгласно програмата, той бе пренесен чрез силово поле в степта, където препусна в галоп. на известно разстояние се успокои и премина в тръс.