Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (57)

57

Отделните ембрионални серии не получават наименованията си според гръцката азбука. Те следват латинската — серия А, В, С и т.н. Сега сме в инкубатора на J 2. Напоследък „посевките“, както наричат новопостъпилите ембриони, стават все по-малки и по-малки. J 2 едва ли е на повече от пет седмици. Вижда се с просто око, но е трудно да се работи с него. Селекционирането протича така: заставаме зад оголения ембрионален мозък и след това бавно го полазваме с мрежата на мозъчните си нерви. Вероятно някой непосветен би решил отстрани, че става дума за съешаване. При големите ембриони проблеми няма. Но при петседмичните мозъци е необходимо в инкубатора да се вкара специален мерник. Мерникът представлява тънка пластмасова пластинка с кръгове, пресечени от две линии под прав ъгъл — като при бойните мерници. В средата има дупка колкото грахово зърно, в нея се вкарва главичката. Концентричните окръжности са прекарани по на десет милиметра една от друга. С тяхна помощ можем да заемем вече правилно положение.

Производственият процес от четиринайсет седмици бе намален на дванайсет, а сега вече е само девет седмици. Ограничиха и броя на прегледите — ние нямаме нищо против; предпочитаме да работим. Когато излизаме от J 2, регистрираме поредната новост: инкубаторът J 3 е празен. Досега такова нещо не се беше случвало. Във всеки инкубатор винаги ни очакваше ембрион. Когато е имало смъртни случаи, веднага се е намирало попълнение. А сега не. Оставаме в празния инкубатор и се оглеждаме. Сякаш се намираме в огледална зала: накъдето и да се обърнем, все тези квадратни форми.

Следобеда ни пропускат в J 4. Тук има ембрион, но толкова неоформен, че от напречния разрез нищо не е излязло. Когато зародишите са много малки, черепната кутия не е изразена дори в зачатък и няма как да се отстрани. Затова се отдръпваме изчаквателно.

Следва заповед да продължим към J 5. Отначало ни се струва, че инкубаторът е празен. Постепенно установяваме, че телцето виси, но мозък няма. Незабавно включваме алармената система. За всеки случай. Едва ли ще оставят мъртъв ембрион, но ако той все пак е мъртъв, трябва веднага да се махаме оттук.

Когато друг път се е случвало да задействаме алармената система, персоналът се отзоваваше след половин минута; този път минават 18 минути, преди да отворят следващия шлюз. Какво означава това? Технически или субективни слабости? Нямаме достъп до информацията, която би ни позволила да отговорим на този въпрос. Инкубаторът, в който попадаме, няма номер и е празен. Така и следва, защото това е шестият поред. Щом стигнем до шестия инкубатор, отваря се страничен шлюз и една шахта отново ни отвежда към J 1.

J 1 е празен. В началото на серията миналата седмица всичко беше нормално. Приемаме, че J 1 е мъртъв, че е излязъл „запъртък“, както казват тук. Подаваме сигнал да ни пропуснат в J 2. Забавяне няма. Но J 2 е празен. Не са минали и десет часа, откак за последен път бяхме в този инкубатор. Това е най-късият затворен цикъл, който сме имали досега. Продължаваме веднага към J 3, за който вече знаем, че е празен. В J 4 белезникавият ембрион без мозък продължава да виси като покълнало пшенично зърно. Сега вече сме напълно уверени, че е мъртъв. Отново включваме алармената система. Този път сме принудени да чакаме цяла нощ, преди някой да се отзове.

Рано сутринта отварят J 4 от горната страна, което е позволено само в случай на крайна нужда. Потапят мрежа. Изваждат ни и някой на бегом ни връща в „депото“, тоест в аквариума в малката лаборатория. Цопва ни във водата най-безцеремонно. Изобщо не отговаря на въпросите ни. Но когато вече сме в аквариума, надвесва се да ни погледне. Над табелката с името му, на гащеризона пише вече не „Биомаш“, а „Церебро.“