Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (48)

48

Доста преди обичайното време за сутрешната визитация Кърт влиза в лабораторията с тромава крачка. Придърпва едно трикрако столче и сяда, като се облакътява и отпуска глава на перваза на нишата с моя аквариум. Отдалеч му личи, че не е спал тази нощ.

— Дойдох да се сбогувам, Ипсилон. Срокът на пробното ми назначение изтича в края на месеца. Но от днес нататък няма да идвам на работа.

— Означава ли това, че Ема ще поеме грижите около мен?

— Преди да напусна, възнамерявам обаче да ти кажа някои истини. Жал ми е за теб — държат те в този аквариум сякаш си амеба! Знаеш ли защо решиха да ме изхвърлят така изведнъж? Заради малкото удоволствие, което си позволихме с контролната камера. А те откриха това едва вчера! Кой ти има време да гледа всички видеокасети! Вчера обаче идваха от полицията по повод на няколко изчезнали досиета. Поискаха да изгледат всички касети. И какво откриха? Прекъсване в записа на една от касетите. А преди прекъсването — приготовленията ми да те включа към камерата. Но истинската причина е друга, Ипсилон! Това беше само предлог. Кажи ми как да не се ядосвам! Уволнява ли се човек заради желанието му да поекспериментира? Не, работата е там, че не са доволни от научната ми дейност. Струва им се, че напредва прекалено бавно. Не разбират, че сериозната научна работа изисква много време. Дори Джордж не проумява това. Може би вътрешно разбира. Но нали е принуден да се съобразява с ревизорите.

— Лошо, лошо.

— Не могат обаче да ми запушат устата. Искам да кажа тук. Защото навън само да си развържа езика, и спукана ми е работата. Но с теб е друго, ти не си човек от индустриалния шпионаж. Най-малкото според законните положения. Затова пък си кръгъл глупак. И ти, и твоят събрат Омега, дето минавате за ужасно умни. Нищо не разбирате вие, нищичко! Въобразяваш си, че ти треперят в тази лаборатория като на особено ценен талисман. А всъщност за тях си просто опитна мишка сред менажерията им от други опитни животни. Знаеш ли с какво се занимавахме последните няколко месеца? Опитай се да отгатнеш де! Ще отгатнеш на кукуво лято. Изчаквахме само емоционалният ти живот да се съсредоточи там, където му е мястото — в дясното полукълбо. Разбра ли сега? Отсявахме зърното от плявата. Чувствата — в дясната купчина, разумът — в лявата… Кърт се подхилва на остроумието си, поглежда часовника и с помощта на употребена вече пластмасова спринцовка всмръква малко енфие.

— Обещай ми, Ипсилон, че никога няма да се пристрастиш към енфието.

— Защо е необходимо чувствата ми да са в дясното полукълбо?

— Ти знаеш не по-зле от мен: докато в главата ти цари неразбория, не могат да се локализират никакви функции. Успеят ли обаче да те разделят на части, може да се окажеш дяволски полезен… Изходните ти данни ще бъдат много по-чисти, ще се извиква само желаната информация. А източниците на нежелана информация ще могат да се изключват или премахват. Джордж говори на петъчния семинар за „промит интелект“. Ние обаче се възпротивихме — звучеше ни отблъскващо. Настоявахме да отпадне „промит“. Значението на тази дума е предварително обременено. Предложихме „целенасочен“. Но Джордж реши, че и това не звучи по-добре. Сега въпросът е възложен на езиковия отдел. Нали си имаме специалисти — трябва да ги използваме.

— Значи голяма част от емоциите, на които бях изложен тук, са имали за цел да съсредоточат чувствата ми…

— Не голяма част, всички. Не си въобразявай, че тук нещо може да стане случайно. Освен дето сега съм седнал при теб да дрънкам като последно плямпало. Това вече е извън програмата.

— Колко съм щастлив!

— Какво? Нима за теб е щастие да разбереш, че те разиграват като кукла на конци?!

— Имам предвид Ема. Забелязал си, че напоследък тя упорито не ми обръща внимание. Ако съм разбрал правилно, това също влиза в програмата? Всъщност сам се досетих.

— Ема ли? Тя да влиза в програмата?

— Нали ти сам току-що каза — всичко.

— При Ема проблемът е друг, Ипсилон. Но щом си говорим като мъже, ще ти кажа: ние двамата, тя и аз, имахме известно време любов. Ти може би не знаеш, моя милост обаче е семеен, с жена, деца. Лоша работа, лоша. Ема взе, че забременя. И трябваше да махне бебето. То бяха сълзи, сръдни, но друго разумно разрешение нямаше. Дори с цената на това аз да изляза мръсник. Така е понякога, заради доброто на другите трябва сам да се очерниш. Едно леко остъргване, успокоявах я аз. За жалост работата не мина толкова безобидно. На колегите Ема разправи, че е била на Майорка. А аз й дадох кварцова лампа да се понагрее за тен.

— Добре, да речем, че не влиза в програмата: тогава защо не ми обръща внимание?!

— Разсъждавай малко по-трезво: защо да ти обръща внимание? Знам, че ти и твоят събрат там отсреща правите опити да спечелите женския персонал със своеобразен чар. Нима вземаш всичко на сериозно? Нима мислиш, че й се харесваш? От мен да го знаеш тогава, че понякога Ема тича да повръща в стаята на персонала.

Вие я отвращавате. Много време й трябваше, преди да вземе в ръце жив мозък — преодоля себе си чак при едного, когото наричахме Сигма.

— Нали аз съм Ипсилон. Защо съседът ми носи името Омега? Би трябвало да има още трима между нас двамата: Фи, Ки и Пси.

— Между вас двамата ли? О, разбирам. Не, те се оказаха запъртъци, както ги наричаме на нашия жаргон. Тъй и не влязоха в действие. Техниката прави още първите си крачки. Вие двамата сте почти уникални, а може би и истинско чудо. Скоро ще мине визитацията. Да ти кажа нещо за бъдещото развитие тук…

— Нека се върнем още веднъж на въпроса за Ема!

— Право да си кажа, не ми е много приятно.

— Заклеваш ли се, че Ема няма нареждане да не ми обръща внимание?!

— Разбира се, заклевам се.

— Как би обяснил тогава, че тя ме държеше на колене, четеше ми на глас и ако щеш вярвай, веднъж дори целуна стъклото на този аквариум!

— Ха, ти какво си въобразяваш: това вече влизаше в програмата. За да може Ипсилон да прояви чувствата си и те да се съсредоточат в съответното полукълбо, необходимо е някой да събуди тези чувства… Чувал съм го със собствените си уши от Джордж. А сега сам виждаш: тя си седи отсреща и си гука с Омега. По нейна линия ти си готов. Вече е свободна да ти покаже истинското си отношение…

— Добро утро, момчета!

Визитацията начело с професора. Ръката му се отпуска тежко върху обронената глава на Кърт. Без да ми хвърли нито един прощален поглед, Кърт се измъква изпод ръката на Джордж и излиза.

— Дошъл бе да се сбогува — обяснявам аз.

— Кърт поема от днес нови задачи — отвръща Джордж. — Но ти, Ипсилон, отбелязваш значителен напредък. Надмина очакванията ни. Много сме доволни от теб. Смятам, че е редно да го знаеш. Щедрите похвали разглезват. Заслужени ли са обаче, не бива да се премълчават — такъв е бил винаги моят принцип.