Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (39)

39

Правят се някакви приготовления. Изнесоха аквариума с Ръката в санитарния възел. Вчера трима мъже работиха повече от четиринайсет часа, за да инсталират контролна телекамера на мястото на аварийния душ, ще рече, на стената вляво от мен. Аварийният душ изчезна заедно с лабораторните маси. Тъй като тук вече не се държат киселини или други разяждащи химикали, той стана излишен. Малката сива камера с проблясващ обектив е монтирана на подвижно рамо: тя бавно обхожда лабораторията, от единия до другия край. За двайсет секунди тръгва от отсрещната стена, плъзга се покрай мен, стига до дясната стена и се връща в изходно положение. Когато тази сутрин по време на визитация попитах защо, професорът каза:

— Поставихме я по настояване на застрахователното дружество. Защото в сряда някой е проникнал в картотеката.

Но работата не е само в камерата. Днес целия предобед край отсрещната стена кипеше трескава дейност. Стажантът Кърт беше в стихията си. Настройваха и проверяваха четирите осцилоскопа. В момента електротехниците почиват. Кърт телефонира от съседното помещение на фирмата-производителка на телекамерата. Доколкото разбрах, получава се неблагоприятна интерференция между камерата и осцилоскопите. Те взаимно си пречат.

Електротехниците — две млади момчета по на осемнайсет години — седят всеки на своята стълба, дъвчат сандвичи с яйца и ме зяпат. Между две хапки разменят по някоя дума за мен. Единият намира, че е много интересно. Другият се възмущава. Възнамерява да разкаже за мен на своя енорийски свещеник. Първият му припомня, че това ще е разкриване на професионална тайна. Но другият не ще и да знае. Бива ли църквата да позволява изкуствено поддържан човешки мозък да плува в стъкленица с вода. Това сигурно е противоестествено. То само това да беше противоестествено, казва първият електротехник. Но някъде трябва да се тегли границата, отвръща му другият.

Кърт връхлита с една пластмасова чашка кафе, което се разплисква и по плочките на пода остава кафеникава звезда. Електротехниците продължават да дъвчат. Кърт поглежда часовника си. Електротехниците също поглеждат своите часовници — и захапват следващия сандвич, сухарин с пържена херинга.

Два часа по-късно в стаята се суетят шестима души: трима от телефирмата, които настройват камерата, плюс Кърт и електротехниците, които се занимават с осцилоскопите. Работят чак докато навън почва да мръква. Тогава се появяват професорът и доцентката. Но те не ми обръщат никакво внимание. Разпитват и гледат, сочат, пипат, прелистват таблици и спорят. Телеекипът си тръгва. Замества го екип от операционната, който докарва голям алуминиев цилиндър, сложен с отвора нагоре. Цилиндърът се върти като бетонобъркачка. От него излиза и тежка бяла пара от въглена киселина; парата обгръща краката на хората от екипа като булчински воал.

Сега вече освобождават и електротехниците. Останалите слагат предпазни маски и нахлузват жълтеникави гумени ръкавици. Една сестра разстила около празния аквариум зелени операционни кърпи, които вади от димящ метален барабан с помощта на дълги щипци. Закрепва и няколко кърпи около отвора на цилиндъра с помощта на аграфи. След това Кърт за последен път проверява осцилоскопите. Един техник пристига запъхтян с бяла кутия, в която разпознавам електроенцефалографа. Най-сетне като че ли са готови. Всички вдигат лица и поглеждат стенния часовник. След това професорът бръква с две ръце в цилиндъра. Изважда нещо, което по форма прилича на щраусово яйце. От охладеното „яйце“ се вдига пара. Не виждам какво точно вършат, само се досещам по движенията им. Професорът прави нещо в аквариума, а в това време Кърт се занимава с жиците, които висят от тавана на нишата. Един асистент откарва цилиндъра. Сестрата се отдръпва и сваля предпазната маска. Тя е на годините на Ема. Операционната престилка придава на лицето й красива студенина.

През цялата нощ има екип, който работи. Неколцина си тръгват малко след полунощ, но професорът, доцентката и Кърт остават. Някъде към четири часа очевидно настъпва криза. Кърт извиква по телефона операционния екип и след две минути хората се втурват със сънени лица и припряно разтриват ръце, за да разкършат пръсти. След около час положението се стабилизира. Кърт донася кафе, а доцентката изважда фотоапарат със светкавица. Щраква няколко снимки под различен ъгъл. Внезапно се обръща и изстрелва една светкавица и срещу мен. Жигосано от светлината, окото ми се забулва от бяла пелена. Минават няколко минути, може би четвърт час, преди да си възвърна зрението. Екипът си е тръгнал. Навън се развиделява. „Щраусовото яйце“ в аквариума срещу мен не е вече бяло. То е жълтеникаво-сиво, с дълбока бразда по средата. Цари пълна тишина и кривите на осцилоскопите се вият лениво като змиорки, понесени от бавно течение. Ръката отново е тук на обичайното си място под пришелеца. Телекамерата описва широки дъги като истински фар. Втренчвам поглед в пришелеца. Сякаш виждам себе си в огледало. В долния ляв ъгъл на аквариума е залепен широк, розов пластир, на който с химически молив пише ОМЕГА.