Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- En Levande Själ, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Антоанета Приматарова-Милчева, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пер Кристиян Йершилд. Жива душа
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №99
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Рецензент: Павел Стоянов
Преведе от шведски: Антоанета Приматарова-Милчева
Редактор: Светла Стоилова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Шведска, I издание
Дадена за набор на 26.IV.1988 г. Подписана за печат на 26.XI.1988 г.
Излязла от печат месец януари 1989 г. Печ. коли 13 Изд. коли 8.43 УИК 9.13
Изд. №2168. Формат 70×100/32. ЕКП 95366153315637–230–88. Цена 1.50 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 839.7
© Антоанета Приматарова-Милчева, предговор, превод, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
© P. C. Jersild, 1980
En levande själ
Bonniers, Stockholm
История
- —Добавяне
26
Младата жена, която се грижи за прехраната ми, се казва Ема. Главата ми е гнездо с птиченца, раззинали човки, гладни за нови спомени. Давам им на залъци Ема. Лицето й с тънкия нос и начервените устни. Поредния залък — косата й. Тъмноруса. Ема почти винаги носи широка шапка от крепирана хартия — още един залък за паметта. Следващата хапка е сабото. Сетне ръцете. Гумените ръкавици, нахлузени на ръцете й. Зелената платнена престилка. Гумената престилка, която слага, когато чисти. Гласът й. Погледът й. Името й Ема, всяка буква — отделен залък.
Ема се държи така, сякаш се познаваме отдавна. Това ме радва. Не искам да се влюбя в нея. Има нещо неестествено в това влюбване на пациент в медицинска сестра. Просто по липса на друг избор. Но кого да обичам иначе? Маймуната ли?
Ако Ема нямаше тяло и беше оголен мозък, тогава вече би могло да подхванем връзка. Не плътска. Но бихме могли да се съберем в едни води. Два делфина сред отблясъците на слънцето. Аквариумът ще представлява просторен басейн. Стига да успеем басейнът ни да бъде приет от някой воден цирк, нещо като Акваландия, или от цирков състав с напредничави разбирания и номера, изпълнявани от бълхи, ще се уреди и препитанието ни. Дори делфините не могат да живеят само от приятелство.
Цяла вечер обмислям какво бих казал на Ема. Като остана насаме с нея, ще й прошепна: „Гушни се при мен!“ Представям си, че съм морска костенурка, голяма колкото скала. Толкова внушителна, че Ема би могла да ме яхне гола, без опасност вълните да я съборят. Чисто анатомически вече имам известна прилика с морските костенурки: щитовидна, гърбеста маса с малко кълбо отпред, което се поклаща като на шия. С времето ушите ми сигурно все повече ще заприличват на перките на костенурка. Ще се заселим нейде в Тихия океан, в лагуните на Малдивските или Сейшелските острови. Нощите ще прекарваме из кораловите пещери. Ема ще спи на някоя издадена скала, а аз ще си почивам, закотвен във водата под нея. Денем ще се занимаваме с водолазен спорт. С Ема на гърба ще преброждам пясъци и потънали градове и ще търся испански дукати.