Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (11)

11

Бях при психиатърката. Психиатърката всъщност е доцентката. Тя винаги стои зад гърба на професора и непрекъснато му шепне нещо — същински Ришельо.

Общуването между нея и мен нещо не върви. Причината е недоверие от моя страна. Докато не ми кажат защо ме държат в този аквариум, няма да им се разкрия. Защо нямам спомени? Защото ги изтриха от паметта ми с електрошокове. Очевидно са решили, че мозък, обременен с минало, затлачен от стари преживявания, не разсъждава пълноценно. А според мен грешат. Не си спомням нищо и това обстоятелство ме занимава 90 на сто от времето, забърква ме в безплодно търсене на предходното ми битие. Ще взема да си съчиня мними спомени, за да се отърся веднъж завинаги от този проблем. Но какво ми гарантира, че няма да ме подложат на нова серия електрошокове и срещу въображаемата ми памет?

Преди консултацията дръпнаха завесите, сякаш предстоеше психоаналитичен сеанс. Включиха и електроенцефалографа — да отчита токовете в мозъка ми. Доцентката психиатър седна на трикрако столче малко встрани от аквариума. Тъкмо се канех да фиксирам дясната половина на челото й, за да я смая, но тя ме изпревари и започна да ми прожектира картинки. Върху големия екран на УМНИКА се появиха старите всеизвестни тестове на Роршах. Навремето ги подготвяха, като пръсваха капки мастило или туш върху лист хартия, който сгъваха надве. Откъде ми е известно това? Дали съм бил психолог — или може би пациент? Изгледахме цялата серия: пеперудите, буреносните облаци, бъбреците, дърветата и картинката, която прилича на 150-кратно увеличена глава на насекомо. Електроенцефалограми отчитаха реакциите ми при всяка фигура.

Чувствах се спокоен почти през цялото време. Знам, че електроенцефалограмата, този евтин трик, не може да запечата най-съкровената ми същност. След около половин час обаче, когато започнах да се поуморявам, нещо ме загложди: Нима мога да бъда напълно сигурен? Ами ако учените са по-умни, отколкото предполагам? Ако най-преднамерено ме разиграват? Ако всичко е хитър заговор с участието на Ема в качеството на двоен агент? Ако психиатърката просто ме провокира, а усмивката на професора е своеобразен тест на Роршах? Ами ако… има толкова много ако. Да можех, бих креснал на психиатърката: „Върнете ми миналото! Ако ме държите все така, блуждаещ в неведение из този аквариум, доникъде няма да стигнем. Щом искате да извлечете нещо от мозъка ми, ще се съобразявате с мен!“ Мога ли да ги накарам да се съобразяват? Нима това не е само отчаяно заклинание, суетно желание от моя страна, самозаблуда, самоуспокоение, празна вяра в свободата на човешкия дух. Някой ден те ще доусъвършенстват апаратурите си и тогава ще кретам по петите им като пале, ще играя по волята им като кукла на конци. Свобода на избор ли — имам я толкова, колкото и един присаден бъбрек: да заработи усърдно или да бъде отхвърлен, изваден и да изчезне в канала.