Мери Хигинс Кларк
Вик в нощта (29)

Глава 28

Джени броеше дните до раждането на бебето. След дванадесет седмици, след единадесет седмици, след десет Ерих ще си има син. Той отново ще се върне в спалнята им. Тя ще оздравее, ще се възстанови, слуховете за тях из града ще секнат, защото няма да се подклаждат. Бебето ще е копие на Ерих.

Операцията на Джо премина успешно, но до края на август той трябваше да остане в клиниката на Майо. Мод живееше в обзаведен апартамент близо до клиниката. Джени знаеше, че всичко това го плаща Ерих.

Когато излизаше с децата на езда, той яздеше Огненото момиче. Нито веднъж не спомена пред нея Барон. От Марк тя научи за казаното от Джо: сам бил смесил отровата с овеса и нямал представа какво означават думите му, че е видял Джени в колата.

Не беше нужно Марк да й казва, че никой не му вярва.

Сега Ерих се застояваше по-малко в хижата, повечето време прекарваше с Клайд и работниците във фермата. Когато го попита за това, той й отговори: „Нямам настроение за рисуване.“

С нея той се държеше любезно, но оставаше чужд. Тя чувстваше, че не я изпуска от очи. Вечерно време седяха във всекидневната и четяха. Той рядко я заговаряше, а когато тя вдигаше очи към него, той свеждаше поглед надолу, за да скрие, че я наблюдава.

Шерифът Гъндърсън минаваше на седмицата по веднъж, за да си поговорят.

— Мисис Крюгер, нека се върнем отново на онази вечер, когато Макпартланд дойде тук.

Или размишляваше на глас:

— Джо е доста привързан към вас, нали? Има ли нещо, за което ще ви е приятно да си поговорим, мисис Крюгер?

Усещането, че когато спи, до нея има някой, не я напускаше. Все същото докосване по лицето. Отскоро започна да сънува, че върви в гора, а нещо идва срещу нея и я връхлита. Тя замахва с ръка, да се предпази, и напипва дълга коса — коса на жена. Стряска се и посяга към ключа на лампата. Когато светлината изпълни стаята, наоколо няма никого. За този сън тя се престраши да каже на д-р Елмендорф.

— Как си го обяснявате? — попита я той.

— Не зная — поколеба се тя. — Всъщност винаги си мисля, че всичко това е свързано с Каролайн. — Наложи се да му разкаже коя е Каролайн и това, че всички, които са я познавали, имат чувството, че тя е сред тях.

— Струва ми се, че вашето собствено въображение ви играе номера. Искате ли да ви уредя час при специалист?

— Не, не. Добре съм.

Започна да спи, без да гаси светлината в стаята. После рязко я гасеше. Леглото беше до вратата. Масивният балдахин опираше плътно до северната стена. Едната страна на леглото бе до източната стена на спалнята. Чудеше се дали Ерих би се съгласил да го премести между прозорците на южната стена. Там имаше повече лунна светлина. Така вероятно ще може да вижда по-добре, когато не спи. А сега леглото се намираше в най-тъмния ъгъл.

Една сутрин Бет я попита:

— Мамо, защо, като дойде миналата нощ в стаята ми, не ми говореше?

— Мишлето ми, та аз не съм идвала в стаята ти!

— Да. Ти беше.

„Лунатична ли съм станала? — сепна се тя. — Дано само детето се роди здраво. Дано родя на Ерих син!“

Горещите августовски дни се сменяха с хладни вечери. В гората се появиха първите предвестници на златната есен.

— Тази година есента ще дойде рано — предвещаваше Руни. — А докато всички листа пожълтеят, ще си изплела кувертюрата. Може и ти да си я окачиш на стената в трапезарията.

Джени избягваше да се среща с Марк. Тя не излизаше от къщи, когато неговата кола стоеше паркирана пред канцеларията. Ами ако и той си мислеше, че тя има нещо общо с отравянето на Барон? Не би понесла и най-малкия намек от негова страна.

В началото на септември Ерих покани Марк и Люк Гарет на вечеря. Съобщи й го между другото.

— Люк се връща скоро във Флорида. Не съм го виждал както подобава. Емили също ще присъства. Ще накарам Елза да остане и да приготви вечерята.

— Не. Това е единственото нещо, което мога да свърша тук — рече Джени.

Първата вечеря след онази, когато шерифът им съобщи за загадъчното изчезване на Кевин. Тя с нетърпение очакваше да види отново Люк. Знаеше, че Ерих редовно гостуваше на Гарет. Вземаше Тина и Бет със себе си. С нея той вече не обсъждаше нищо. Просто я поставяше пред свършен факт.

— Ще взема с мен момичетата, за да не те безпокоят следобед. Почини си добре, Джени.

Не че тя искаше да излиза с тях. Джени не желаеше да рискува да се срещне с хората от града. Как биха се отнесли те с нея? Навярно ще й се изсмеят в лицето и ще клюкарстват, докато минава покрай тях!

Когато Ерих отсъстваше с момичетата, тя дълго се разхождаше из имението. Вървеше покрай реката и се мъчеше да не мисли за Кевин. Минаваше и покрай гробището. Гробът на Каролайн бе засаден с летни цветя. Копнееше да потъне в гората и да намери хижата на Ерих. Веднъж тя измина сама близо петдесет метра навътре. Клоните бяха сплели гъст чадър от зеленина, през който се процеждаше слънцето. Покрай нея се шмугна лисица — гонеше заек. Изплашена, Джени се обърна и побърза да намери обратния път. Птиците чуруликаха в гнездата си, протестирайки, че ги безпокои.

Искаше й се да поръча дрехи за бременни от каталога на Дейтън. Беше в седмия месец, а все още дрехите й не бяха съвсем отеснели. Спомни си, че през втората бременност износваше роклите от първата. Сега Ерих й беше казал: „Поръчай колкото си искаш.“

На вечерята беше облечена в комплект от две части, копринен, смарагдовозелен, с бяла дантелена якичка. Знаеше, че на Ерих му харесва този цвят. Приличал й на очите според него. Също като цвета на нощницата.

Двамата Гарет и Емили пристигнаха заедно. Джени реши, че в отношенията между Марк и Емили се бе появило нещо ново, интимно. На кушетката седяха един до друг. „Може би са вече сгодени“ — помисли си Джени. Почувства, че тази мисъл й причини лека болка. Защо ли?

Емили се престараваше да бъде любезна. Възхити се от дъщерите на Джени:

— Всички се радват на твоите момичета.

— На нашите момичета — усмихна се Ерих. — О, надявам се, че ще ви бъде приятно да разберете, че осиновяването е приключило. Сега момичетата законно се казват Крюгер.

Джени го очакваше. Но се запита откога Ерих го знае. Вече от няколко седмици той не я питаше дали ще възрази, ако децата излязат с него на разходка.

Дали това не произтичаше от факта, че те са „законно Крюгер“?

Люк Гарет бе мълчалив. Седеше в креслото с високата облегалка. След малко Джени разбра коя бе причината за това. Оттам виждаше най-добре портрета на Каролайн. Очите му рядко се отклоняваха от картината, „Какво ли искаше да ми каже, предупреждавайки ме да се пазя от злополуки?“

Вечерята премина в спокойна атмосфера. Тя беше готвила по рецепта от старата книга, която намери в кухнята. Люк пръв разкри тайната.

— Ерих, познах яденето, дето го готвеше баба ти, когато бях момче. Браво, Джени! Отлично си се справила!

Сякаш за да се извини за предишното мълчание, Люк започна със спомени от своята младост.

— С баща ти — обърна се той към Ерих — израснахме заедно, както ти и Марк.

В десет часа гостите си тръгнаха. Ерих й помогна да разчистят масата. Очевидно бе доволен от вечерта.

— Струва ми се, че Марк и Емили са почти сгодени — подхвърли Ерих. — Люк ще се радва много, откога чака да види Марк семеен.

— И на мен така ми се стори — опита се гласът й да прозвучи весело, но разбра, че не й се удаде.

 

През октомври времето рязко застудя. Бурни и студени ветрове оголиха клоните на дърветата, съблякоха златната им дреха; слана попари тревата, дъждът премина в ледени гранули. Печката гореше непрекъснато. Всяка сутрин Ерих я палеше. Бет и Тина слизаха на закуска навлечени с дебели дрехи. Очакваха с нетърпение първия сняг.

Джени рядко напускаше къщата. Дългите разходки я изморяваха и д-р Елмендорф я посъветва да ги спре. Краката й често се подуваха и тя се страхуваше да не падне. Всеки следобед при нея идваше Руни. Шиеха бебешки дрехи.

— Не ме бива по шева — оплакваше се Джени, но беше доволна, когато уши обикновени ризки от цветна материя, която Руни поръча в града.

Руни беше тази, която показа на Джени детската люлка на Крюгер.

— Ще й направя нова драперия — обеща Руни. Работата я съживяваше поне за известно време. Тогава тя не изпадаше в обичайната си депресия.

— Ще сложа детската люлка в старата спалня на Ерих — каза тя на Руни. — Не искам да премествам момичетата, а другите стаи са далеч оттук. Страхувам се да не би вечер да не чувам бебето.

— Така казваше и Каролайн — каза Руни. — Ти знаеш, стаята на Ерих преди беше част от спалнята на родителите му, нещо като ниша. Каролайн слагаше там шкафа за дрешките на бебето и люлката. Джон не искаше детето да е в стаята му. За какво му била тази голяма къща, като ще трябвало да върви на пръсти, за да не събуди бебето. И затова построиха преграда.

— Преграда ли?

— Ерих не ти ли е казвал? Твоето легло трябва да бъде до южната стена. Зад балдахина, където е сега, има плъзгаща се стена.

— Руни, ще ми покажеш ли къде точно е тя? Влязоха в стаята на Ерих.

— Ти естествено не можеш да я отвориш, след като леглото е опряно до нея, но виж как става. — Руни показа дръжката на врата, скрита в една вдлъбнатина, замаскирана с тапет.

Панелната стена безшумно се отвори.

— Каролайн я поръча така, за да може Ерих да има самостоятелна стая, като порасне. Клайд направи преградата. Джошуа Брадърс му помогна. Добра работа са свършили, нали? Би ли се досетила някога?

Джени стоеше вцепенена. Опита се да се облегне на леглото. Ето защо имаше чувството, че някой се докосва до лицето й. Спомни си и за постоянното усещане на дълга коса. Косата на Руни също бе дълга, макар сега да я бе вързала на опашка отзад.

— Руни — опита се да изрече гальовно Джени, — идвала ли си някога тук нощем и отваряла ли си тази врата? Просто за Да ме погледаш?

— Не. Но, Джени… — Тя се доближи до ухото й и прошепна: — Няма да кажа това на Клайд, защото той ме взема за луда. Понякога ме гълчи. Плаши ме, че ще ме отстрани оттук, и то за мое добро. Но откровено да ти кажа, виждах Каролайн да върви из имението през последните месеци. Даже я проследих до къщата. Затова си мисля, че тя може и да се е върнала. Значи и Ардън един ден ще се върне.