Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Cry in the Night, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веска Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 51гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Вик в нощта
ИК „Бард“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Ина)
Глава 12
Ключовете от кадилака бяха в канцеларията на имението, но в библиотеката Ерих имаше резервни ключове от всички сгради и съоръжения. Логично бе и тези от колата да бъдат там. Не грешеше. Взе ги и ги мушна в джоба си, сервира по-рано обяда на момичетата и ги сложи да спят.
— Елза, отивам на покупки. Ще се върна след два часа.
Елза кимна в знак на съгласие. „По рождение ли е мълчалива?“ — помисли си Джени. Нямаше такива впечатления. Когато се връщаха с Ерих от разходка, тя чуваше веселото бъбрене на Елза с Тина и Бет. Шведският й акцент бе силно изразен, когато говореше бързо. Щом Джени и Ерих бяха наблизо, тя мълчеше.
Селският път бе тук-там заледен, но магистралата бе съвсем чиста. „Колко е хубаво, че отново карам кола“ — радваше се Джени. Спомни си за старата кола, която наеха с Нана. Но като се омъжи за Кев, трябваше да я продаде. Поддръжката й струваше скъпо. Сега ще помоли Ерих дай купи малка кола.
Влезе в ресторанта около един часа. Кевин я чакаше. Пред него имаше почти изпита бутилка вино.
— Здравей, Кевин — поздрави тя, оглеждайки съседните маси. Стори й се много остарял, отпуснат, с подпухнали очи. „Само за един месец, а каква промяна. Дали пие повече?“ — учуди се Джени.
Той й протегна ръка с думите:
— Липсваше ми, Джени. Липсваха ми и децата.
Тя освободи пръстите си от неговите.
— Кажи ми нещо за театъра.
— Сигурен съм, че ще получа ролята. Бродуей е празна работа. А тук ще бъда по-близко до теб и момичетата. Джен, нека опитаме отново…
— Кев, ти си полудял.
— Не съм. Разкрасила си се, Джен. Обличаш се в скъпи дрехи. Само жакетът ти е цяло състояние.
— Много е скъп.
— Имаш вкус, Джен. Винаги съм го знаел, но не съм се замислял. Знаех, че ако ми потрябваш, винаги ще си до мен.
Той отново взе ръката й.
— Щастлива ли си?
— Да. Виж какво, Ерих ще побеснее, ако разбере, че сме се срещали. Последния път ти не му направи добро впечатление.
— Нито той на мен. Пробута ми някаква хартия, в която пишеше, че не плащам издръжка. Заплаши ме, че ти ще си поискаш всичко до грош.
— Ерих ли ти го каза?
— Ерих ми го каза! Хайде, Джен, не се хващай на въдицата. Пошегувах се. Готвех се за една роля в новия Хол Принс мюзикъл. Бедата е, че не знаех, че вече съм бил елиминиран. Повярвай ми, никога нямаше да подпиша документа за осиновяването.
— Почакай… не ти ли даде Ерих две хиляди долара?
— Това беше само заем.
Разкъсваха я противоречиви чувства. От една страна, жалостта й към Кевин, от друга — усещането, че той винаги ще използва децата, за да присъства в нейния живот. Тя отвори портмонето си.
— Кев, трябва да тръгвам. Ето ти триста долара. Но те моля, повече не ме търси, не се опитвай да виждаш децата. Ако го сториш, ще им навредиш. На мен и на себе си — също.
Той взе парите, прекара небрежно пръсти през банкнотите и ги сложи в портфейла си.
— Джен, искам да ти кажа нещо. Имам лошо предчувствие за теб и децата. Не мога да ти обясня защо, но е така.
Джени стана от стола. В същия миг Кевин се озова до нея и я притегли към себе си.
— Още те обичам, Джен. — Целувката му беше поривиста и настоятелна.
Тя не можеше да се отдръпне, без да предизвика скандал. Едва след половин минута усети раменете си свободни и отстъпи крачка назад.
— Остави ни на мира — прошепна. — Моля те! Предупреждавам те, Кевин. Остави ни!
Джени почти се блъсна в келнерката, която стоеше до нея със сметката в ръка. Двете жени от съседната маса до прозореца бяха вперили поглед в тях.
Когато изхвърча бегом от ресторанта, Джени си спомни, че познава една от жените — в неделя сутринта в църквата седеше близо до нея.