Кони Мейсън
Обещай ми вечността (9)

9

Лили се протегна под лъчите на утринното слънце, тялото й трептеше от някакъв далечен спомен. Нерешително отвори едно око, когато спомените нахлуха в мозъка й. Инстинктивно посегна към другата страна на леглото, но го намери празно и студено. Също толкова празно и студено, колкото и сърцето й.

Матю го нямаше. Може би никога нямаше да се върне. И думите, които тя копнееше да чуе от него, бяха все още в капан някъде в душата му. Ако изобщо имаше душа.

Тя се изчерви от срам, когато си помисли за всичките лоши, прекрасни неща, които бяха правили снощи, и как тя беше реагирала с диво отдаване на неговото любене. Той само трябваше да прошепне желанието си и тя веднага изпълняваше, смаяна, че има охота да научи толкова различни варианти, за които досега не беше имала представа. Матю беше изкусен в любовта, помисли тя с лек укор. Вещ учител, който я беше отвел до опияняващи висоти на страстта и я беше научил, че могат да правят с ръцете и устата си повече, отколкото тя беше смятала за възможно.

Намръщвайки се, за да се съсредоточи, Лили се опита да си спомни всяка дума, която й беше казал по време на дългата нощ, и стигна до тъжното заключение, че нищо, което той казваше, не приличаше дори малко на признание в любов. За нея беше съвсем ясно, че Матю търси леглото й само за да удовлетвори физическата си страст и поради никаква друга причина. Но дълбоко в сърцето си Лили усещаше как у нея се пробужда любов към Матю. Въпросът беше колко време щеше да успее да живее с мъж, който описваше чувствата си към нея като страст. Колко пъти щеше той да разбие сърцето й или да й изневери? Колко често щеше да използва любовта за собствена изгода?

Не мога да съществувам от трохите на чувствата на Матю, отговори съвестта й.

Ако останеше в Хоуксхейвън, щеше да бъде оставена на неговата милост, разкъсвана от постоянното колебание между безразличие и страст. Лили не искаше да споделя Матю с Клариса или с която и да било друга жена, чакайки нощите, когато той щеше да идва при нея, а не да отива при любовницата си. Завинаги в негова власт, тя не би могла да устои на мъчението на неговото пренебрежение или на екстаза на любенето му. Животът й щеше да стане истински ад.

Колкото повече мислеше Лили за арогантния, непоносим и великолепен мъж, за когото се беше омъжила, толкова повече се вбесяваше. Не можеше да отрече мощния магнетизъм, който съществуваше помежду им. Той вече беше демонстрирал тази сила, като я беше накарал да му отдаде сърцето си. Тогава една внезапна мисъл я смути. Ами ако е бременна? Ами ако семето на Матю се е захванало в нея? Това я накара да вземе внезапно решение.

Когато бъдеше сигурна, че не носи дете от Матю, щеше да го напусне. Нямаше никакво значение, че щеше да изостави и цялото си състояние. По-важното беше да запази самоуважението си. Тя сериозно се съмняваше, че Матю ще тръгне да я търси, и се надяваше баща й да не я предаде. Ако не, щеше да намери друг начин да се издържа. Ако останеше с Матю, това щеше да означава цял живот главоболие, любов, оставена без отговор, или нощи на страст и дни на питане дали това ще е нощта, когато той ще реши да дойде при нея, а не да отиде при любовницата си. Само една глупачка би могла да се съгласи да бъде използвана по такъв начин, а тя със сигурност не беше глупачка.

Когато Сара я видя по-късно тази сутрин, помисли, че снаха й изглежда изтощена и по-тъжна, отколкото би могло да се допусне след една любовна нощ със съпруга й. Или може би Лили беше съкрушена заради заминаването на Матю, помисли тя.

— Лили, Матю ме събуди рано сутринта, за да се сбогуваме — каза Сара, търсейки начин да разбере какви са скритите мисли на Лили.

— Той… той каза ли нещо за мене? — запита Лили с надежда. — Предаде ли нещо?

— Спомена, че е прекарал нощта с тебе — призна Сара. — О, Лили, сигурна съм, че Матю разбира колко е щастлив, че те има. Когато се върне…

— Нищо няма да се промени — изрече Лили с такава замечтана усмивка, че сърцето на Сара се сви от жалост.

— Но… като го чух тази сутрин, предположих, че вие с него… че…

Лили се изчерви. Сара беше наивна относно много неща.

— Това, което се случи снощи, Сара, скъпа, беше, че брат ти имаше нужда от жена, и прекара цялата нощ при мене, доказвайки това. Матю е здраво, мъжествено животно, което се гордее със съответните си способности. Подхранва мъжката си суета, като идва при мене, когато го връхлети нуждата от разнообразие. Егото му расте, когато ме накара да го пожелая. И успява. — Лили пребледня, когато мъчителните спомени нахлуха в паметта й. Следващите й думи бяха изречени така тихо, че Сара едва ги чу. — Той ме накара да го искам, докато не помислих, че ще умра от страст.

Сара ахна, шокирана от откровените думи на снаха си.

— О, Лили, ти си само на осемнадесет години и вече си толкова цинична. Нима Матю е сторил това с тебе?

Лили сведе дългите си мигли, докато не легнаха като златни пеперуди на бузите й. Не трябваше да говори така открито със Сара. Особено за брат й, когото тя обожаваше. Но Лили не можеше да заблуждава Сара да мисли, че Матю се е влюбил в съпругата си. Нито пък можеше да заблуждава себе си. Матю не знаеше какво означава любов.

— Не съди брат ми твърде сурово — посъветва я Сара, искайки да може да помогне на двете загубени души да се намерят.

— Явно той предпочита Клариса пред мене.

— Със сигурност се шегуваш — изсмя се възмутено Сара. — Матю имаше достатъчно възможности да се ожени за нея през тези пет години. Но той избра тебе, Лили. Как си го обясняваш?

— Парите, Сара, скъпа, парите — отвърна Лили с лек сарказъм. — И разбира се, прекрасните ми кръвни връзки. Неща, които Клариса не притежава.

— О, Лили, никак не ми се иска да те слушам да говориш така. Помислих, че след онова, което Матю каза за Клей…

— Какво е казал? — запита остро Лили.

— Говореше като ревнивец, Лили. Забрани Клей да идва на гости тук, в Хоуксхейвън, докато него го няма. Това не е ли сигнал за любов?

— Матю е властен човек и се гордее с нещата, които притежава — каза Лили без никакво колебание. — Аз му принадлежа и никой не бива да пипа неговото. Той може да ме пренебрегва, да се държи лошо, да ме люби, но изборът е негов. Гордостта му бива наранена, когато помисли, че може да сметна някой друг мъж за привлекателен.

— Аз… струва ми се, че грешиш, Лили. Не ме питай защо, но дълбоко в сърцето си чувствам, че Матю наистина те обича. Трябваше да видиш лицето му тази сутрин. Изглеждаше като котарак, който току-що е излочил цяла купа сметана.

— Защо не? — допусна Лили. — Ти няма ли да си щастлива след цяла нощ непрекъснато любене? След като се омъжиш, ще разбереш какво искам да кажа.

— Ами ти, Лили? — запита изведнъж Сара, хващайки я неподготвена. — Ти обичаш ли Матю?

Лили се загледа пред себе си и мълча цяла минута, преди да отправи към Сара блесналите си очи.

— В този момент искам да го мразя с всичка сила. — Викът на Сара я накара да добави бързо: — Но не мога. Снощи разбрах, че изпитвам силни чувства към него. Не бих могла да изпитам всичко онова, ако в сърцето ми нямаше искрица чувство към него.

— О, Лили — възкликна ентусиазирано Сара, — знаех си, че…

— Не съм казала, че обичам Матю — намръщи се Лили, объркана от неспособността си да опише какво чувства.

— Разбира се, не си, но то се вижда — възкликна възторжено Сара.

— Може би — допусна предпазливо Лили, — но това не ми е от полза. Матю не вярва в любовта. Знаех какво изпитва той, когато се омъжих за него, но нямах никакъв избор.

— Трябва да съм най-щастливото момиче на света, за да обичам такъв обикновен човек като Джеф — въздъхна Сара, съкрушена от проблема пред Матю и Лили.

— Ти си щастливка, Сара, и това не би могло да се случи на по-добър човек.

 

На Клей му беше забранено да стъпва в Хоуксхейвън, но затова пък Джеф идваше съвсем свободно. По време на честите му посещения Лили се чувстваше като натрапница и обикновено се оттегляше веднага след вечеря, за да остави двамата насаме. Сега самотата вече беше така дълбоко вкоренена в нея, че оставаше като постоянна болка в гърдите й. В следващите седмици тя разбра, че не е бременна, и се почувства освободена от ужасен товар. Едно дете би я привързало към Матю по такъв начин, че нямаше да може да го напусне.

Лили почти не виждаше Клей през това лято на 1813 година. Понякога разменяше две-три думи с него, когато двете със Сара посещаваха адвокатската му кантора. Джеф го беше осведомил за желанието на Матю той да не ходи в Хоуксхейвън и Клей уважи волята му. Независимо колко отчаяно обичаше Лили, оставаше си факт тъжното обстоятелство, че тя бе съпруга на друг мъж.

Бостън кипеше, след като английските войници и британската флота бяха блокирали пристанището и американските кораби не можеха нито да влизат, нито да излизат. Лили разбра, че Матю няма да може да влезе в пристанището на Бостън, независимо дали иска или не, и се молеше за безопасността му.

Лятото премина в есен и скоро зимата връхлетя Бостън. Жителите на града непрекъснато говореха за каперските кораби и ролята им в ескалиращия конфликт. Каперите получиха благословията на президента Мадисън и щетите, които нанасяха на британската флота, бяха съкрушителни. Когато Лили чуеше да се говори за морски битки, се чудеше какво ли е участието на Матю в многобройните и често пъти кървави конфликти. Коледа в Хоуксхейвън премина вяло и тихо. Макар че Лили се въздържаше да споменава за това, Матю липсваше на всички.

В самото начало на новата година Джеф пристигна в Хоуксхейвън преливащ от ентусиазъм. Когато се поуспокои, за да може да говори, ги осведоми, че чичо му е пратил писмо с покана да се присъедини към адвокатската му фирма в Ню Орлиънс. Като че ли притокът на американци в Ню Орлиънс създаваше повече работа, отколкото старият джентълмен би могъл да поеме. Имаше да се печелят много пари и той искаше Джеф, любимият му племенник, да сподели късмета му. Джеф беше в екстаз. Отдавна се беше надявал на такава възможност. Макар собствената му практика, която споделяше с Клей, да беше задоволителна, далеч не можеше да спечели някакво завидно състояние благодарение на нея. Фактически един човек лесно би могъл да води делата, които сега бяха разпределени между двама.

— Казват, че Ню Орлиънс е весел град, също като Париж — разказваше Джеф с блеснали очи. — Изобщо не приличал на скучния стар Бостън. Има партита и балове, опера, театри, толкова много неща. Това е шанс, който се пада веднъж в живота.

— Звучи прекрасно — въодушеви се Сара, изплясквайки с ръце.

— Надявах се да ти прозвучи така, скъпа, точно затова веднага писах, че приемам. Но има една уловка.

Сърцето на Сара подскочи.

— Какво? Нали още искаш да се ожениш за мене?

— Разбира се, глупачето ми, точно затова трябва бързо да правим планове за заминаването. Чичо ми иска веднага да замина за Ню Орлиънс. Трябва да изтеглим датата за сватбата, за да бъдем готови за тръгване веднага щом зимата започне да си отива. Искам да си моя съпруга, когато напуснем Бостън.

Усмивката на Сара се смени със загрижена физиономия.

— Какво има, скъпа, да не би да не ти се иска да напуснеш Бостън?

— О, не, не е това, Джеф — побърза да обясни Сара. — Но ми се искаше Матю да е тук за сватбата ни. Той би желал да го изчакаме, докато се върне от морето. Ами Лили? Тя ще бъде тук съвсем сама в Хоуксхейвън. Може би ти ще можеш да отидеш в Ню Орлиънс сам, а аз ще дойда при тебе, когато Матю се върне.

— Не! — тръсна той упорито глава. — Няма да тръгна от Бостън без тебе. Просто ще пиша на чичо и ще се откажа от предложението.

— О, Джеф, не можеш да направиш това. Знам колко много искаш да заминеш. Ами практиката ти тук?

— Тя не е толкова голяма, така че Клей може да се справи и сам — отвърна Джеф. — Вече говорих с него и той се съгласи да поеме клиентите ми. Но ако искаш да изчакаш Матю, скъпа, ще те разбера.

Той изглеждаше така съкрушен, че сърцето на Сара се късаше. В края на краищата Лили взе решението.

— Разбира се, че трябва да идеш, Сара — укори я тя. — Ти обичаш Джеф и нищо друго няма значение. Матю ще преодолее разочарованието, че е пропуснал сватбата ти и… макар че много ще ми липсваш, и аз ще се оправя.

— О, Лили, толкова те обичам — възкликна Сара, обвивайки ръце около шията на Лили. — Толкова много ще ми липсваш.

Сватбата се състоя през втората седмица на април. Беше скромна, неофициална церемония, на която присъстваха само няколко близки приятели. Сара беше прекрасна в сватбената си рокля, довършена едва в последния момент. Госпожа Гиъри организира чудесен прием, достоен дори за крал. Единственият неловък момент дойде, когато гостите си тръгнаха и Сара и Джеф се качиха в каретата, която щеше да ги отведе на дългото им пътешествие. Пътят до Ню Орлиънс щеше да им стигне за меден месец. Думите на Сара, когато двете се препънаха за последен път, разкъсаха сърцето на Лили.

— Матю те обича, Лили. Знам, че е така.

После младоженците потеглиха, оставяйки ужасна празнота в самотния живот на Лили.

 

Когато вълнението от сватбата на Сара се уталожи, времето започна да минава много бавно за Лили. В един слънчев юнски ден тя реши да отиде при шивачката. Нуждаеше се от нова фуста, а и прекрасното време я зовеше да излезе навън. Джени се качи заедно с нея в каретата и двете потънаха в приятен разговор, докато пътуваха по оживените улици.

Тази сутрин една от улиците, по които обикновено минаваше Лили, беше задръстена и кочияшът трябваше да насочи каретата по една странична пряка, която не й беше позната. В мрачната витрина по средата на пресечката тя зърна тъкмо фустата, каквато искаше да има. Каза на кочияша да спре и нареди на Джени да я чака в каретата. Надписът на витрината сочеше, че магазинчето е собственост на госпожа Дюран.

Когато влезе вътре, Лили каза на собственичката какво желае и тя, дребна женица с пронизителни черни очи, веднага пусна очарователната си усмивка.

— Госпожата има прекрасен вкус — зачурулика доволно госпожа Дюран с лек акцент, който според Лили беше френски. — Би ли желала госпожата да я пробва?

— Няма нужда — каза Лили, премервайки с очи талията и дължината на дрехата от бледа тафта. — Виждам, че ще ми стане. Бихте ли ми я увили, моля?

— Но разбира се, госпожо — възкликна госпожа Дюран, — ако нямате нищо против да изчакате една минутка. Ще я опаковам и ще я сложа в кутия. На кого да изпратя сметката?

С опитно око тя оцени изящната фигура на Лили и разкошните медноцветни къдрици. Лили би се ужасила, ако разбереше, че госпожа Дюран я е сметнала за любовница на някой богаташ, и любопитната жена нямаше търпение да научи името на щастливеца.

— Пратете сметката на адвоката на капитан Матю Хоук. Ще ви дам адреса — каза невинно Лили.

Очите на госпожа Дюран щяха да излязат от орбитите, когато повтори:

— Капитан Матю Хоук?

— Точно така. Проблем ли има?

— О, не, госпожо, моля, простете ми, ако съм била груба.

— Стига да няма проблем, ще ви напиша името и адреса, ако бъдете така добра да ми дадете перо и мастило.

— Няма да е необходимо, госпожо, знам адреса. Ако имате малко търпение, ще се погрижа за покупката ви.

Жената изчезна бързо зад една завеса, оставяйки Лили да се чуди на странното й поведение.

— Госпожо Хоук, не очаквах да ви видя в магазина на госпожа Дюран.

Лили се извърна и тръпка пропълзя по гърба й. За първи път се озоваваше лице в лице с любовницата на Матю. Лили нарочно вдигна малката си брадичка и демонстративно се обърна.

Клариса пренебрегна това и внимателно зае такава позиция, че Лили да бъде принудена да й обърне внимание.

— Знаете ли коя съм? — запита тя нахално.

— Знам — прошепна Лили, стремейки се да запази самообладание с упорството на давещ се плувец.

— Предполагам, Сара ви е казала. Или Матю?

Тъмният й поглед се плъзна презрително върху Лили. Да дразни младата съпруга на Матю беше доста по-забавно, отколкото си го беше представяла.

— Има ли значение?

— Предполагам, че няма — изсумтя Клариса, вдигайки елегантните си рамене. — Ние с Матю се познаваме отдавна. Пет години, за да бъда точна. Не сте очаквали нещата да се променят само защото той е сметнал за необходимо да се ожени, нали? Ако е спал с вас, то е било само по задължение.

Лили прехапа устни, докато не усети вкус на кръв. Сълзи бликнаха в очите й, но тя упорито ги отпъди, решена да не позволи на Клариса да види колко дълбоко я е засегнала. Ако Клариса искаше словесен двубой, Лили реши да се представи достойно.

— Ако Матю ви обича толкова много, защо се ожени за мене? Аз съм единствената жена, която е в състояние да му даде законен наследник.

— Матю се ожени за вас заради парите ви — изрече с жесток тон Клариса. — Вие имате пари, нали? — Лили нямаше какво да отговори, сега Клариса казваше самата истина. — Глупачка сте, ако мислите, че Матю ще ви остане верен, когато се върне. Може да му родите деца, но той ще дойде при мене за утеха и любов. Не сте достатъчно жена, за да задоволите мъж като него, скъпа.

— Времето ще покаже — отвърна загадъчно Лили.

— Имате ли новини от Матю?

— Не е ваша работа дали имам новини от съпруга си — заяви сухо Лили.

— Тогава сигурно ще ви е интересно да научите, че няколко пъти се срещнах с него, преди англичаните да блокират пристанището — излъга уверено Клариса.

— Писал ви е? — Очите на Лили се разшириха в неверие.

— Разбира се.

— Той… добре ли е?

— Достатъчно добре — заяви Клариса, извънредно доволна от себе си.

Беше почти сигурна, че Лили не е имала вести от съпруга си, и много се зарадва, като разбра, че Матю не се интересува толкова много от жена си, че да държи връзка с нея.

Госпожа Дюран избра тъкмо този момент, за да мине през разделената на две завеса в дъното на магазина, носейки покупката на Лили, грижливо увита и овързана. Усмивката на устните й угасна, когато видя Клариса да говори с красивата меднокоса жена, която тя предполагаше, че е новата любовница на капитан Матю Хоук. Като знаеше за връзката на Клариса с Матю, госпожа Дюран се замоли да не се получи неприятно положение.

— Г-госпожице Хартли, не знаех, че сте тук — заекна тя. Живият й поглед се стрелна между Клариса и Лили. — Съжалявам, че ви забавих.

— Няма нищо — изрече грациозно Клариса. — Ние с госпожа Хоук си поговорихме.

— Госпожа… госпожа Хоук?

Това, че съпругата и любовницата на капитана се срещнаха в магазина й, беше истинско бедствие, каквото госпожа Дюран никога не беше смятала, че може да й се случи. Беше неписан закон, че съпругите и любовниците никога не пазаруват от едни и същи магазини. Нейният пък беше известен с това, че доставяше елегантни стоки за глезените любовници на богати бостънски джентълмени. Госпожа Дюран не очакваше да види съпругата на виден гражданин да влезе в магазина й и сега, когато пред очите й беше красивата госпожа Хоук, тя не можеше да си представи защо той би предпочел жена като Клариса пред подобно изящество.

— Готова ли е роклята ми, госпожо Дюран? — запита Клариса, пренебрегвайки явното смущение на жената.

— Да, да, разбира се. Нека се погрижа за покупката на госпожа Хоук и веднага ще ви я донеса. — Очите на продавачката се стрелнаха извинително към Лили, докато й подаваше пакета. — Съжалявам, скъпа.

Дарявайки обърканата жена с плаха усмивка, Лили се обърна безмълвно към вратата. Но Клариса не беше свършила с нея. Нямаше да се задоволи с нещо по-малко от пълното й унижение.

— Моля, пратете сметката ми на адвоката на капитан Хоук — нареди тя — Вярвам, имате адреса.

Макар че Матю отдавна беше приключил отношенията си с нея, включително различните й сметки в целия град, Клариса си умираше от удоволствие да внуши, че той още плаща дрехите й. Когато Лили се отдалечи достатъчно, тя промени намерението си и осведоми смаяната собственичка на магазина, че ще плати покупката веднага.

След като излезе от магазина, Лили си позволи лукса да даде воля на сълзите. Те се затъркаляха по бузите й в безмълвен поток на болка и унижение. Облегната на стената на сградата, притискайки кутията до гърдите си, тя залита дълбоко, принуждавайки омекналите си колене да я придвижат напред. Ако досега беше склонна да вярва на Матю, че вече не се вижда с Клариса, вече край. Ако той не беше още обвързан с нея, нямаше да плаща за дрехите й, разсъди тя.

— Лили, да не си болна?

Стресната, тя вдигна поглед и видя Клей надвесен над нея, със съчувствие, което замъгляваше нежните му кафяви очи.

— Аз… не, добре съм, Клей — отрече тя, не искайки да сподели срама си с друго човешко същество.

— Но ти плачеше! — възкликна Клей, забелязвайки сълзите, които искряха на бузите й. — Заради Матю ли? Нещо случило ли се е с него?

— Не, доколкото знам — изрече унило Лили.

— Виждам, че нещо не е наред. Не искаш ли да ми кажеш?

— Не тук, не сега — каза бързо Лили, оглеждайки се към вратата на магазина. Със сигурност не искаше Клариса да излезе оттам и да види колко са я наранили думите й. — Ела по-късно у дома, Клей, има нещо, което искам да споделя с тебе.

Клей я изгледа озадачено.

— Нещо свързано с бизнеса ли?

— Не, лично е. Моля те, не мога да ти обясня сега, но за мене е много важно.

— Ами желанието на Матю да не идвам в Хоуксхейвън, докато го няма?

Лили се усмихна едва-едва.

— Сега Матю го няма и изведнъж почувствах нужда от приятел.

— Ще дойда, Лили — каза Клей, усещайки смущението й. — Сега ще те изпратя до каретата ти и после ще дойда.

— Благодаря ти. Клей Знаех, че мога да разчитам на тебе.

Лили седя тихо и замислено през целия път обратно до Хоуксхейвън. Имаше да мисли за много неща, да взема много решения, и то до едно болезнени. Бостънският залив беше блокиран вече от няколко седмици и тя знаеше, че Матю няма да може да пробие блокадата, дори да искаше. Но тя още беше английска поданичка и дъщеря на благородник, поради което бе по-лесно да напусне Бостън, отколкото ако беше американска гражданка. От известно време насам тя имаше намерение да изостави Матю, но досега не беше успяла да се принуди да вземе това окончателно решение. С няколкото си остри забележки Клариса беше взела решението вместо нея.

Клей пристигна в Хоуксхейвън точно в шест часа вечерта, след като работното му време беше свършило.

— Какво става, Лили? — запита той, когато тя го отведе в кабинета — стая, която беше избрала заради усамотеността й.

Поемайки си дълбоко дъх, Лили изстреля:

— Напускам Матю. Искам да ми помогнеш да намеря кораб за Англия.

— Какво? Защо сега? Война е, за бога! Малко американски кораби имат позволение да влизат в залива.

— Има много английски кораби, които стоят на котва — отговори упорито Лили. — Аз съм англичанка и дъщеря на благородник, получаването на разрешение няма да е трудно. Лорд Стюарт Монтегю е влиятелна фигура в парламента, всички знаят името му.

— Какво те накара да вземеш това решение? — запита Клей.

Лили се изчерви.

— Нека кажем, че срещнах една „приятелка“ на Матю, която ме убеди че бракът ми няма шансове за успех.

— Клариса Хартли — изрече със стегнати челюсти Клей. — Това обяснява защо си плакала днес. Съжалявам, Лили, не ми се иска да те виждам наранена. Може би изходът е развод. Няма нужда да се връщаш в Англия, ще се погрижа за всичко.

Лили се изсмя невесело.

— Познаваш Матю толкова добре, колкото и аз. Той ме смята за своя собственост и никога няма да ме пусне. Искам… искам да се махна, преди да се е върнал.

Преди целувките и обещанията му за върховна наслада да ме убедят да остана, помисли тя, но не посмя да го изрече на глас.

— Матю има методи на убеждение, които… които…

Изчервена, Лили заекна и спря, мълчанието й говореше по-красноречиво от всякакви думи.

Красивите черти на Клей станаха сурови. Като познаваше Матю, лесно можеше да си представи какви методи на убеждение използва той спрямо невинната си, неопитна съпруга.

— Не казвай нищо повече, Лили. По няма нужда да напускаш Бостън, нали знаеш. Аз те обичам. Ще те пазя от Матю.

Лили поклати глава.

— Не, Клей, по-добре е така. Матю може да не ме иска, но аз няма да му изневеря Той е властен, безскрупулен и съвършено безпринципен. Ти си най-добрият приятел, който някога съм имала, но нищо повече.

— Не ми казвай, че обичаш Матю, след като така те пренебрегва!

— Чувствата ми към него са объркани. Но е достатъчно да кажа, че той направи избора си. Дори ако татко и Леони не ме приемат, решила съм да се върна в Англия. С влиянието на татко бих могла да получа развод сравнително лесно.

Тя не каза, че баща й най-вероятно би я посъветвал да се върне при съпруга си. Нямаше значение, винаги можеше да намери и друг изход.

— Ако си твърдо решила да се връщаш в Англия, ще направя каквото мога, за да ти помогна — каза нерешително Клей. — Ще ида на пристанището и ще намеря кораб, чийто капитан да е съгласен да те закара до Англия, ако си сигурна, че точно това искаш.

— Точно това искам — каза Лили с тихо достойнство.

 

Лили стоеше до перилата на „Безстрашни“ — фрегатата от британската кралска флота, и наблюдаваше губещия се в далечината американски бряг. След като си осигури помощта на Клей, нещата тръгнаха доста бързо. Британците още контролираха Бостън и залива му; „Безстрашни“ се готвеше за обичайното си пътуване до Англия, когато Клей дойде да говори с капитана и небрежно спомена, че Лили е дъщеря на лорд Стюарт Монтегю и иска да се върне в Англия. Добрият капитан се зарадва извънредно много, че има възможност да й помогне. Изрази съчувствие към нея, че се е озовала далече от родния си дом в страна, която е във война с родината й, и с радост й предложи помощта си.

Лили остави Хоуксхейвън и грижата за прислужниците в ръцете на Клей, обяснявайки на персонала, че заминава на пътешествие. Джени и госпожа Гиъри не одобриха това, че тя заминава сама, особено сега, по време на война, но не можаха да я убедят да вземе със себе си поне една от тях. Лили сметна за добре да не разкрива, че заминава за Англия, и упорито поддържаше версията, че не й трябва придружител. Не беше лесно да се раздели с Клей, защото той твърдо настояваше, че някой ден ще дойде да я потърси в Англия. Дори й беше дал пари на заем, за да стигне до дома на баща си, когато слезе на суша в Англия, защото тя имаше много малко налични пари.

— Сигурно ще се радвате да стигнете в Англия жива и здрава, лейди Монтегю.

Лили се обърна и се усмихна на капитан Уейвърли. Той наближаваше петдесетте, тъмната му коса вече беше прошарена и униформата стоеше добре на високата му, здрава фигура. Лични познаваше лорд Монтегю и се почувства поласкан, че ще закара дъщеря му у дома след ненавременното посещение в Америка. Струваше му се, че лордът би трябвало да не пуска дъщеря си да пътува във време, когато войната между двете нации беше неминуема. Но не му прилягаше да казва на благородниците как да управляват делата си.

— Да, много ще се радвам — съгласи се Лили, задавяйки се с думите.

Никак не й се искаше да лъже добрия капитан, но ако той знаеше, че е омъжена за американски капер, сигурно нямаше с такава готовност да се съгласи да я откара в Англия.

— Ще ви предам в пълна безопасност на баща ви, не се безпокоите, лейди Монтегю — увери я Уейвърли. — „Безстрашни“ с един от най-добрите кораби във флотата на негово величество и е напълно в състояние да се справи с военните кораби и каперите, които плават в тези води. Вече сме потопили десетки от тези копелета… извинете езика ми, милейди… от тези пирати. Надявам се, че пътуването ще ви хареса, лейди Монтегю. Сигурен съм, че ще мине без никакви произшествия.

Лили нямаше ни най-малка представа, че освен изобилстващо със събития, пътуването щеше завинаги да промени живота й.