Кони Мейсън
Обещай ми вечността (6)

6

Дори на ръба на съня Лили усещаше, че Матю я гледа. Беше отметнал чаршафа от спящото й тяло и се беше надигнал на лакти, загледан в нея, обгръщайки пищните й форми с тъмни, блестящи очи. Тя се изчерви, разбирайки, че вече е сутрин и цялата нощ е спала в прегръдките на Матю. Сграбчи чаршафа и го дръпна чак до брадичката си.

— Трябва ли да ме зяпаш така? Не… не е прилично.

Матю се засмя. Но смехът му не я успокои.

— Харесва ми да те гледам. Чаках да се събудиш.

Една голяма, загоряла ръка се плъзна властно по гърдата й, един пръст погали зърното, ясно очертаващо се под чаршафа.

Лили изстена.

— О, не, не отново! Снощи не ти ли беше достатъчно?

Матю отметна глава и се разсмя гръмогласно.

— Твоята невинност не престава да ме учудва, малката ми. Можеше снощи да те взема три пъти и пак щях да съм готов да те любя отново тази сутрин. — Той нарочно дръпна чаршафа от ръцете й и го отметна настрана. После полека плъзна ръка по корема й и между краката, галейки я нежно. — Боли ли те?

Лили се изчерви. Всички съпрузи ли говореха така открито за интимни неща, запита се тя. Но някак си се съмняваше.

— Разбира се, боли ме — призна тя. — Ти си много голям за мене. Не искам втори път да преживявам това.

— Обещавам, че следващия път ще бъде по-добре — каза Матю с успокояващ тон.

— Няма да има следващ път — заяви разгорещено Лили. — Бракът е консумиран, няма нужда от нищо повече. Моля те, махни си ръцете от мене.

Лицето на Матю беше като буреносен облак, тъмно и мрачно. Надяваше се, че след като веднъж се люби с Личи, ще уталожи непоносимия си копнеж по нея, но това само усили апетита му. Страстта й го беше изненадала и възхитила. Парите й наистина бяха важни за него, но някак си през последните седмици Лили му беше влязла под кожата и не искаше да го пусне. Беше го превърнала в нещо, което не можеше да познае: мъж, чиято мъжественост му беше изневерила за първи път, откакто беше взел жена на дванадесетгодишна възраст. И ако оставеше Лили да го командва, нямаше начин да разбере докъде ще стигне тя.

— Разбира се, че ще има следващ път, Лили. В момента, в който се събудиш. Още не съм свършил с тебе. Надявам се, не мислиш, че съм някакъв младок, омагьосан от съпругата си, и ще те оставя да ме правиш на глупак. Искам те. Сега.

Изражението на Лили стана буреносно и тя стисна устни.

— Не те искам. Мразя те. Мразя това, което правиш с мене.

— Не можеш да ме заблудиш — ухили се Матю с вълча усмивка.

Лили помисли, че мрачните му черти й напомнят дявола, който примамва души към ада. Ако го оставеше отново да я люби, точно там щеше да свърши. В ада.

— Мога да те науча на много неща за правенето на любов — продължи Матю безцеремонно, пъхвайки многозначително ръка между бедрата й.

Кехлибарените очи на Лили блеснаха с дяволска искра.

— Може би — каза тя замислено. — Сигурна съм, че бъдещите ми любовници ще оценят твоите уроци.

Някакво извратено дяволче в нея я накара да каже тези думи, като знаеше, че е много опасно да предизвиква Матю. Той я изгледа с присвити очи.

— Ако се опитваш да ме ядосаш така, че да не те закачам, няма да стане. А ако ми сложиш рога, ще съжаляваш. Сега, хубава малка вещице, смятам отново да те любя.

Ръцете му тръгнаха нагоре между краката й и той започна нежно да я гали отвън и отвътре. Лили ахна, когато усети как кръвта й бавно започва да кипва и тялото й се зачерви от удоволствие, което тя отчаяно се опита да отрече.

— Остави ме, Матю, не искам това.

— Тялото ти казва друго.

Пръстите му навлизаха по-дълбоко и тя раздвижи ханша си. Движението беше едва доловимо, но Матю, който усещаше всеки нюанс в тези неща, го почувства и сподави една усмивка. Палецът му намери малката пъпка, скрита между бедрата й, и той я потърка леко, докато пръстите му влизаха и се отдръпваха. Лили изстена, вече не можейки да сдържи изблиците на наслада и огън, които бушуваха във вените й. Матю пое едното й зърно дълбоко в устата си и го засмука жадно.

— Ти… копеле такова! — изпъшка Лили, изричайки тази дума за първи път в живота си.

Никога преди не беше чувствала нужда да го прави.

— Не ми го казват за първи път — призна безочливо Матю.

— О…

— Ах, скъпа, наистина умееш да се изразяваш.

Гласът му беше задавен, ерекцията му пулсираше, той виждаше по лицето на Лили, че кулминацията й наближава. Изглеждаше толкова красива, че дъхът му спря. Той внезапно дръпна ръка и потърка върха на набъбналия си член в нежната й плът. Влезе в нея и тя избухна. Тласъците му бяха бързи и силни, лицето му се изкриви от напрежение и жажда. Изви гръб и изстреля семето си в нея, отново и отново. После се отпусна изтощен отгоре й.

Когато отвори очи, Лили го гледаше с изражение на върховна ненавист. Лицето й беше бледо, очите враждебни, но и пълни с любопитство. Сякаш не можеше да разбере какво се бе случило току-що между тях. Той се отмести и се отпусна до нея. Беше изтощен, но по-доволен от когато и да било преди. Клариса беше добра, но никога не го беше карала да се чувства така.

Лили веднага се дръпна по-далече от него и му обърна гръб. Мразеше начина, по който допирът му възбуждаше тялото й за всички нюанси на физическата любов. Ненавиждаше начина, по които той караше кръвта й да пее и плътта й да тупти. Не можеше да понася тоталното му пренебрежение към нейните чувства. И го беше направил без нито една любовна дума! Гласът й беше напълно лишен от топлота, когато изрече:

— Това няма да се случи никога повече. Следващия път, когато търсиш брачните си права, ще трябва да ме изнасилиш.

Говореше съвсем сериозно.

— Да не би да предлагаш да си търся удоволствие другаде?

Лили прехапа устни, за да не изкрещи, че той вече си беше взел удоволствието.

— За мъже като тебе не е трудно да си намерят някоя.

— Права си — каза Матю със сковано гърло. — Не ми трябват разглезени деца. Имам нужда от жена, и то всеки ден. Ще трябва да ме молиш следващия път, когато ме пожелаеш в леглото си.

 

Беше студен януарски ден, когато „Горделивата“ влезе в Бостънското пристанище. Верен на думата си, Матю се погрижи да не стои в каютата, когато Лили е вътре. Тя нямаше представа къде спи той, но най-важното беше, че не е при нея. Или така се опитваше да си внуши. Тя се мъчеше да не мисли за всички онези прекрасно еротични неща, които правеше той с нея с ръце и уста. Или за начина, по който тялото му набъбваше толкова дръзко и тя го усещаше така великолепно в себе си. Ако не го беше изпитала лично, нямаше да помисли, че е възможно неговият огромен член да приляга така добре в нея. Нищо от беглите шушукания на съученичките й не я беше подготвило за истинското състояние на нещата.

Стига само Матю да я обичаше.

Макар да беше млада, Лили осъзнаваше, че любенето би било много по-хубаво нещо, ако е с любов. Нямаше да й бъде трудно да обича Матю, помисли тя в момент на рядко откровение. Той беше непоносима, егоистична, арогантна личност, но Лили усещаше и добри качества у него, които биха го направили достоен, ако се научеше да дава и да приема любов. Не че искаше да му дава любов, помисли тя с отвращение. Не на нея се падаше да промени непоправимия дявол. Не си струваше труда.

Лили излезе на палубата да гледа. Присъедини се към другите пътници, които бяха достатъчно смели, за да предизвикат лошото време, и застана на перилата, докато корабът се плъзгаше в залива. Макар че студът пронизваше до кости, слънцето блестеше ярко над първия й ден в Америка.

— Подозирам, че Сара ще бъде тук, за да ни посрещне.

Лили трепна, неосъзнала, че Матю е дошъл при нея. Той изглеждаше ужасно, сякаш не беше спал няколко нощи подред.

Лили щеше да се ужаси, ако знаеше, че почти е отгатната истината. Тъй като го беше прогонила от леглото им, той беше нощувал на дивана в салона, търсейки там някакво удобство, след като пътниците се оттегляха в каютите си, и ставаше, преди персоналът да дойде да подрежда масите. Диванът не само беше неудобен, но и мрачните мисли за Лили, спяща на удобната койка в каютата им, го караха цяла нощ да се върти. А когато потънеше в сън, идваха сънищата.

Плътта й беше свежа и мека под големите му ръце. Стоновете на удоволствие го подлудяваха, искаше му се целият да потъне в нея. Тя го обгръщаше така плътно, че само като си помислеше за стегнатата й женствена плът, която го притискаше от всички страни, той губеше контрол. Ако не беше проклетата му гордост, щеше да настоява за съпружеските си права и по дяволите упорството на Лили. Но не му беше присъщо да моли. Нито пък да насилва. Един ден, помисли той с мрачно задоволство, Лили щеше да го моли да се люби с нея.

— Сара е сестра ти — отвърна Лили, почти забравила, че Матю има сестра, горе-долу на нейна възраст. Изведнъж тя изпадна в паника при мисълта, че ще се срещне с член на семейството му. — Мислиш ли, че тя ще ме хареса?

Нещо се стопи в Матю, когато погледна лицето на Лили. Усещаше страха и напрежението й и се опита да разсее тревогите й, спомняйки си, че тя е изтръгната от корените си и пренесена в чужда страна, където не познава никого, само него.

— Сара ще те хареса.

Лили кимна тържествено и пак се обърна към оживения град и доковете, които се простираха пред нея. Застанала така високо над равнището на улицата, тя виждаше Бостън да се издига на полуострова, свързан със сушата чрез тесен провлак. Къщите бяха построени предимно от дърво, но тук-там се виждаха сгради от камък и тухли. Забеляза, че градът е заобиколен от хълмове.

— Не е Лондон, но расте много бързо — каза Матю с нотка на гордост. — При последното преброяване вече има над двадесет хиляди жители. Забележителен брой в тази нова държава. — Лили кимна като омагьосана. — Ето там — посочи Матю — е Бийкън Хил. Там е седалището на щатското правителство. Там пък е Котън Хил. — Направи широк жест с ръка. — А ето там пък е Коб Хил. Ако се вгледаш, ще различиш Хоуксхейвън отгоре на хребета му.

Хоуксхейвън! Новият й дом. Напрягайки очи, Лили не можа да види нищо друго освен неясните очертания на внушителна тухлена сграда. После моряците спуснаха дъската за слизане и разговорите спряха, когато Матю я поведе към кея.

— Ето я Сара! — извика той, като хвана Лили за ръка и я дръпна към една елегантна черна карета, спряла в края на кея.

Лили се дръпна назад, когато една висока, слаба девойка с махагонова коса, развяваща се под поривите на вятъра, скочи от каретата и се хвърли в прегръдките на Матю.

— О, Матю, колко ми липсваше! — извика Сара, прегръщайки брат си с невинната радост на малко кученце.

Черните очи на Матю се изпълниха с обич и Лили разсеяно се запита какво ли ще е ако той я погледне по този начин. Мисълта беше толкова гротескна, че не й се мислеше за това.

— Не ми казвай, че годеникът ти не е те е държал постоянно заета, докато ме нямаше — пошегува се нежно Матю. — Честно казано, малко дяволче, и ти ми липсваше.

Лили се почувства като натрапница, докато братът и сестрата продължаваха с нежните си приветствия. Тя отмести очи за момент, не искайки да се натрапва в интимния момент. Тогава видя красивата брюнетка, която беше зърнала в ръцете на Матю в онази нощ на кораба. Тя стоеше на няколко крачки и с присвити очи наблюдаваше сцената с явен интерес. За един миг Лили помисли, че жената ще се приближи към тях, но тя пое в противоположната посока. Не и преди да метне към Лили поглед, изпълнен с такова злорадство, че тя отстъпи, сякаш беше получила шамар.

Изведнъж Сара забеляза Лили, която стоеше сама, изглеждайки като изгубена. Отдели се от прегръдката на Матю, погледна го и каза:

— Матю, не бъди неучтив, запознай ме с твоята… приятелка.

Едва Сара се беше обърнала и изрекла тези няколко думи, когато Лили успя да я огледа добре. И тя притежаваше дръзката красота на брат си, смекчена от женските черти и особености. Макар че косата й беше с цвета на тъмен махагон, очите й бяха също така синьочерни, обрамчени с невероятно дълги мигли. Макар че беше няколко инча по-висока от Лили, Сара стигаше едва до рамото на брат си. Фигурата й беше забележителна, с нежни извивки, щедър бюст и дълги, стройни крака.

Сара отправи любопитен поглед от Матю към Лили, озадачена от видяното. Нима Матю си е намерил нова любовница, запита се тя. Трудно й беше да повярва, че толкова млада и видимо невинна жена ще привлече взискателния й брат. Матю обикновено харесваше по-възрастни, по-опитни жени, като например онази ужасна Клариса Хартли. Сара знаеше за Клариса и за почти собственическото й държание с Матю в последните пет години и мълчаливо приветстваше всяка жена, която би могла да го отвлече от обсебващата му любовница.

Матю се ухили, развеселен от предположението на сестра си. Толкова беше настроен към начина й на мислене, че можеше да прочете какво си мисли.

— Съжалявам, че нямах време да ти пиша, Сара, и знам, че ще ти дойде като шок, но се ожених. Това е съпругата ми Лили. Лили, запознай се със сестра ми Сара. Тя е единствената ми роднина в Америка.

Сара ахна. Нямаше представа, че прибързаното пътуване на Матю до Англия ще му донесе съпруга. Не знаеше нищо за това, че той си търси богата жена, защото нарочно не й беше казвал нищо, не искайки да покаже на любимата си сестра една своя страна, за която тя не знаеше нищо. Сара бе наясно, че е женкар, но той не би понесъл тя да го мисли за търгаш. А точно това щеше да реши, като узнае, че се е оженил за Лили заради състоянието й.

— Съпругата ти! Боже мой! Мислех, че заминаваш за Англия, за да търсиш средства за корабите.

Лили се сви вътрешно, стори й се, че Сара не я харесва. Толкова искаше да се сприятели със сестрата на Матю. Нямаше си никого в Америка и отчаяно се нуждаеше от човек, на когото да се довери. Сара веднага усети отдръпването на Лили и побърза да се извини.

— О, Лили, моля те, прости ми. Не съм искала да те обидя. Просто моят непоносим брат толкова обича да ме изненадва. Най-много от всичко искам да видя безпринципния Матю щастливо оженен и устроен. Но ти си толкова млада… Мислех… но нищо, няма значение. — Тя се усмихна топло. — Сега виждам, че си идеална за Матю. Добре дошла в Бостън.

Лили прие щедрата прегръдка на Сара с плаха усмивка.

— Благодаря ти, Сара. Много ще се радвам да ми бъдеш сестра. Сигурна съм, че с тебе няма да съм самотна в Хоуксхейвън.

— Самотна ли? — учуди се Сара с дяволита усмивка. — Как може една толкова красива младоженка като тебе да бъде самотна… освен ако… — И тя изгледа строго Матю. — Освен ако брат ми не се грижи за тебе. Може би трябва да си поговоря надълго и нашироко с него. Ако не изпълнява задълженията си, то е защото не е свикнал с брака. Сигурна съм, че с времето ще се научи.

Пурпур обля лицето на Лили, но не стана нужда да отговаря, защото Матю избра точно този миг, за да се намеси.

— Хайде, дами, ще си продължите разговора в каретата, там е по-топло. И двете треперите от студ, а аз нямам търпение да покажа на Лили новия й дом.

Тя го погледна с благодарност.

Омаяна, Лили наблюдаваше през прозореца как каретата си пробива път през оживените градски улици и се отправя към Коб Хол и Хоуксхейвън. През цялото време Сара бъбреше оживено, показвайки различни интересни неща. Когато Хоуксхейвън се изправи пред тях в пълната си красота, Лили възкликна възхитено.

— Прекрасно е — изрече тя, усещайки как се влюбва в дома на Матю. — Не си ми казвал, че къщата е толкова голяма.

— Не толкова, колкото твоята в Лондон — отвърна той сухо, — но е достатъчна.

— Повече от достатъчно — настоя Лили.

Очите й блестяха от възхищение, когато каретата спря пред внушителната сграда.

Хоуксхейвън се издигаше на върха на Коб Хил като величествена кралица, седнала на трона си. Построена изцяло от тухли, къщата се извисяваше гордо на фона на небето. Двойната парадна врата беше широка почти шест фута, покрита с дърворезба и извънредно висока. Дълги и тесни прозорци изпълваха фасадата.

Вратата се отвори и един прислужник излезе да ги посрещне. Беше висок и слаб, облечен в строги черни дрехи, както се полага на иконом, а на оголялата му глава се виждаше венец от тъмна коса, обилно прошарена с бели косми. На Лили й се стори, че примигващите му сини очи смекчават внушителната външност и му придават човешка топлота.

— Добре дошли у дома, сър — произнесе той, когато тримата минаха през портата.

— Джоузеф — поздрави го сърдечно Матю. — Господи, колко хубаво е да си дойда у дома!

В огромното фоайе ги посрещнаха прислужници, чинно строени в редица, за да поздравят работодателя си. Лили трепна, когато чу как Матю поздравява всекиго по име. Явно не е чак толкова лош, помисли тя, защото прислужниците като че ли го боготворяха. Изведнъж усети как той я избутва напред.

— Радвам се, че сте се събрали тук днес — каза Матю, усмихвайки се на Лили така, че тя почувства нервност. — Имам да ви съобщя нещо. Доведох си съпруга от Англия. Искам всички да поздравите новата си господарка и да я накарате да се почувства добре. Оттук нататък тя ще взема решенията за домакинството. Слушайте я за всичко.

Думите на Матю накараха бузите на Лили да пламнат. Тъй като не бяха нормално оженени, тя очакваше, че той ще я остави да се рее из къщата, без да има с какво да запълва времето си.

Всички прислужници я поздравиха, като се почне от госпожа Гиъри, икономката, и се свърши с кухненските помощнички. Когато представянето приключи, Матю каза:

— Мери е личната камериерка на Сара, но ти можеш да вземеш Джени, ако искаш.

Джени беше стройна млада ирландка с яркочервена коса, прилично прибрана под бяло боне, и с ярки сини очи. Лили веднага я хареса.

— С Джени ще съм напълно доволна — отговори тя.

— Ела, Лили, ще ти покажа стаите ни.

Матю я хвана властно за ръката и я поведе към широкото бяло стълбище, което се изкачваше спираловидно от средата на фоайето.

Лили почти нямаше време да се възхити на блестящите лакирани дървени стъпала и перила, на кристалните полилеи или пищния килим, докато се изкачваше редом с Матю, който я повече по един невъобразимо дълъг коридор.

— Това са стаите на Сара — каза той, посочвайки редицата врати вдясно. — Тя има спалня и дневна. Апартаментът в дъното е нашият. Имаме две спални с врата помежду им, с будоари и отделни дневни. Мисля, че ще ти се сторят съвсем подходящи.

Подходящи беше дума, с която Лили едва ли би описала стаите си. Елегантни, огромни, красиви — това биха били по-уместни думи. Декорирани в оттенъците на синьото и златистото, те бяха обзаведени с мебели с изящен френски дизайн. На стените имаше тапети с бледосини цветя, които се повтаряха в тапицерията на столовете и кушетката. Златни брокатени завеси закриваха високите прозорци. В обширната стая за преобличане имаше голяма медна вана. Матю отвори вратата, водеща към другата стая, и Лили видя още една спалня, подобна на нейната, но по-мъжка, декорирана в земни топове.

— Моята спалня — каза той, изпращайки й многозначителен поглед. — Не се заключва, затова не си прави труда да искаш ключ.

Смутена, Лили се обърна настрана. Матю наистина ли имаше намерение да използва вратата, запита се тя.

— Стаите ми са много красиви, Матю — изрече тя, решавайки да пренебрегне думите му, докато обръщаше гръб на подигравателната му усмивка. — Не очаквах такова великолепие.

— Да не мислиш, че тук в Америка живеем като диваци? — запита той, доста развеселен. — Баща ми построи Хоуксхейвън с парите от наследството си, по плановете на семейното имение в Англия. Не съм толкова беден, колкото ме мислиш. Проблемът е, че повечето от наличните ми нари са вложени в корабите. А англичаните неотдавна доста навредиха на американското корабоплаване. Имаме зестрата на Сара, но не бих искал тя да се омъжи като последна беднячка.

След малко Матю остави Лили да се занимава с разопаковането. Джени дойде да й помогне и двете започнаха да подреждат дрехите в гардероба до стената. Когато прислужницата плахо й предложи да се изкъпе, тя прие с готовност. Баня и кратка дрямка преди вечеря — това звучеше чудесно.

Лили се потопи с благодарност в горещата вана. Прекара няколко блажени минути във водата, после взе сапуна и гъбата и започна да се търка, докато кожата й блесна в здрава розовина. Хвърляйки боязлив поглед към вратата между спалните, тя се запита дали ще има време да измие косата си, страхувайки се, че Матю може да влезе, ако се задържи повече във ваната. Накрая се реши, потопи глава под водата и насапуниса добре косата си. Когато в очите й влезе пяна, тя ги затвори плътно и продължи да се мие.

Матю стоеше като вцепенен на вратата между двете спални, стиснал дръжката. Беше забравил да каже на Лили кога да слезе долу за вечеря и сега влезе в стаята й, за да поправи пропуска си. Не беше готов за гледката — Лили, изтегнала се във ваната си. Тялото му реагира силно. Тя беше дори по-красива, отколкото си я спомняше.

Дълги медноцветни къдрици се спускаха в диво безредие над крехките розови рамене и залепваха по най-съвършените гърди, които Матю някога беше имал привилегията да види. Очите й бяха затворени, защото отмиваше последните остатъци пяна от косата си. Беше вдигната ръце, предлагайки гърдите си на жадния му поглед. Бързо изстиващата вода караше зърната й да стърчат като твърди розови пъпки. Очите му се спуснаха по-надолу, под линията на водата, където едно гнездо от къдрави червеникави косъмчета прикриваше розовите гънки на нейната женственост. Погледът му се изкачи по стройните крака, после отново се устреми към онова място, което му беше дало толкова наслада. Мъжествеността му се надигна, събудена от спомена.

Едва не обезумя, когато си спомни колко прекрасно се чувстваше, когато навлизаше дълбоко в нея, колко чудесно го обгръщаше тя, толкова стегната, толкова гореща… толкова прекрасна. Колко изненадан и доволен беше от нейната реакция на допира му. Чувствените му мисли накараха страстта му да се възбуди докрай и нисък стон се изтръгна от гърлото му.

Лили замръзна, страхувайки се да отвори очи, с надеждата, че е сгрешила. Но този звук не можеше да бъде сбъркан с нищо. Най-лошите й страхове се бяха осъществили. Всяка чувствителна пора в тялото й усети магнетичното му присъствие. Толкова му приличаше на Матю да влезе дръзко в стаята й в момент, когато тя е най-уязвима. Знаеше, че ако отвори очи, ще го види да я гледа с потъмнели от желание очи.

Лили кипна, готова да излее гнева си върху Матю заради ужасно невъзпитаната постъпка. С учудващо присъствие на духа тя отвори очи и се втренчи в него. Той се опираше на рамката на вратата, със скръстени ръце, леко разтворил крака. Очите му бяха забулени и лениви, лицето — неразгадаемо, докато я оглеждаше най-безсрамно от глава до пети. Ръцете на Лили се притиснаха към гърдите й в чисто рефлексивен жест. Когато очите му се спуснаха надолу, ръцете й последваха посоката на погледа му, предпазвайки женственото й хълмче от пронизителния му поглед.

— Излизай оттук, Матю Хоук!

— Това е моята къща, Лили Хоук, и ти си ми съпруга. Ще ходя където си искам и ще правя каквото си искам.

— Не и с мене — възрази тя яростно.

Очите му трепнаха развеселено.

— Виждал съм те гола, скъпа. Не ми обръщай внимание, продължавай с банята.

— Аз… свърших — каза тя. — Моля те, излез, за да се облека.

— Скромността не ти отива. Виждал съм те зачервена от страст и гърчеща се от удоволствие.

Бузите на Лили пламнаха. Разпуснатото й поведение беше много смущаващо, за да мисли за него, но беше напълно вярно. Матю беше опитен любовник, който можеше да накара тялото й да реагира по начини, съвсем чужди за нея. Мразеше това, което той правеше, мразеше и начина, по който я караше да се чувства, опита си да си каже тя. Тъмният му, пронизителен поглед я караше да потъва в забрава и тя отказваше да позволи отново да се стигне до онази унизителна ситуация на борда на кораба в нощта, когато той я направи своя съпруга.

— Излез от ваната, Лили.

Той влезе в стаята и й подаде кърпата. Очите й блеснаха.

— Не и докато ти не излезеш оттук.

Господи, когато я погледнеше така, тя усещаше как цялата пламва и се разтапя отвътре. Мразеше това чувство.

Когато той посегна към нея, Лили бързо изскочи от ваната, уплашена да не би да я докосне, като знаеше докъде може да доведе това. Застана на пръсти, задъхана, питайки се какво ли ще направи той сега. Блестящи капчици вода се спускаха по тялото й, падайки от гърдите и по ханша. Грубото обръщение на Матю я разубеди от каквито и да било опити да му се изплъзне.

— Ела в леглото.

— Как ли пък не!

Тя се обърна, за да избяга в спалнята, смятайки да затръшне вратата под носа му. Но Матю беше твърде бърз. Настигна я и я вдигна на ръце още преди да беше направила и две стъпки. Отнесе я в спалнята и я тръшна на леглото с такава сила, че въздухът излезе с експлозия от дробовете й.

— Защо ме измъчваш? — изпъшка Лили, когато успя да си поеме дъх.

— Не знаеш какво е мъчение, скъпа — каза сухо Матю, — но ако мога да върша каквото искам, скоро ще разбереш.

И се отпусна върху нея.

— Матю, ти обеща вече да не го правиш — извика Лили, хващайки се за всяка възможна сламка. Ако му се отдадеше отново, гордостта й щеше да претърпи непоправими щети. Секс без любов беше все едно да продава тялото си. А Матю не познаваше разликата между страст и любов. — Ти каза, че ще… ще трябва да те моля, ако искам да спиш с мене. А аз изобщо не те моля.

— Излъгах — изстена Матю, отчаяно искайки отново да се люби с Лили.

Бяха женени от няколко седмици и единствената нощ с нея беше разпалила апетита му за младата му съпруга.

Преди Лили да успее да му отправи някакъв упрек, устата му се впи в нейната в свирепа целувка, жадна и настоятелна. Тя започна да удря гърба и раменете му в безсилен протест, но Матю не чувстваше нищо с изключение на огъня, бушуващ в кръвта му, и туптенето на сърцето, което се бликаше бясно в гърдите му. Искаше Лили толкова свирепо, че чувстваше, че трябва или да я има, или да умре.

— Господи, бях забравил колко си мека — въздъхна той срещу устата й.

Пръстите му погалиха едната гърда, обхванаха зърното и леко го затъркаляха между палеца и показалеца. Вече нямаше значение, че Лили не го беше молила да се люби с нея и че беше отменил решението си и правеше точно това, което казваше, че никога няма да направи. Сега имаше значение само това, че Лили лежеше гола под него и той имаше нужда от нея, подтикван от отчаяно, настойчиво желание, което надхвърляше и най-дълбоките му копнежи.

Помръдна леко и смъкна панталоните по бедрата си, а после ги изрита без никакво усилие. Ризата му полетя след тях. Вече беше бос, защото беше минал през стаята си и се беше преоблякъл, преди да влезе при Лили. Тя ахна, когато мъжествеността му се опря в корема й. Блестеше и пулсираше, толкова огромна, че тя изтръпна. Как беше изтърпяла да бъде малтретирана от такова чудовище?

После той отново зацелува устата, гърлото, гърдите, вземаше подред зърната в устата си и ги облизваше, докато щръкнат. Тя усети как вътрешностите й се свиват, когато той се спусна надолу и влажният му език остави мокра следа от жив огън. Приближи глава към мекия триъгълник от къдрави косъмчета между бедрата й. Лили замръзна, лицето й се обля в пот, когато езикът му проникна нежно в набъбналата плът на тайното й място.

— Матю! Не! За бога, какво правиш?

Тя се опита да го отблъсне, но той беше неумолим.

— Ще те любя Лили — изпъхтя той, едва поемайки си дъх. — Има много начини да любиш една жена и това е само един от тях.

Заинтригувана, тя запита:

— Как е възможно?

— Разтвори крака, скъпа, и ще ти покажа.