Кони Мейсън
Обещай ми вечността (22)

22

Вече нямайки търпение да си тръгне, Матю отвори вратата.

— Много неща трябва да се свършат преди полунощ, Клари. По-добре сега да тръгвам.

Клариса не можа да устои на подтика да се хвърли в ръцете на Матю и да залепи дълга целувка на устните му.

— О, Матю, ще те направя щастлив — обеща му тя. — До довечера, любов моя.

Матю затвори вратата и се ухили дяволито, без да знае, че две шокирани кехлибарени очи го наблюдават от няколко метра разстояние. Стреснато ахване, последвано от приглушен хлип, привлече вниманието му и той се озърна из мрачния коридор, учуден, когато една дребна фигурка се отдели от сенките и побягна към изхода. Зърна ярка червена коса, спускаща се в безредие над едни тесни рамене, и измъчен стон се изтръгна от устните му.

— Лили.

Матю прокле ужасния си късмет, питайки се какво, по дяволите, е накарало Лили да дойде тук точно по това време. Не искаше тя да научи какво е намислил, докато не стане. Забърза, минавайки като фурия покрай стреснатия пазач. Настигна я точно когато тя се качваше в каретата, чакаща я зад ъгъла.

Лили се обърна към него, с блеснали от неизразима ярост очи.

— Пусни ме, Матю! Ти си отвратителен!

Матю сграбчи ръцете й и я накара да се закове до каретата.

— Влизай вътре, Лили — заповяда той, натика я вътре и седна до нея. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— И аз мога да ти задам този въпрос, но вече знам отговора.

— Не е каквото си мислиш!

— Ха! Вече чух Клариса. Вие двамата имате среща тази вечер. Желая ти всичко най-хубаво с нея, Матю.

— Ще разбереш, когато ти обясня.

Лили вдигна въпросително вежда и го възнагради със саркастично изсумтяване.

Стигнаха до Хоуксхейвън в пълно мълчание. Матю предпочете да изчака, докато влязат в дома си, за да започне дългото обяснение, а Лили беше твърде ядосана и наранена, за да продължи спора. В мига, когато каретата спря пред предната врата, тя скочи, прихвана полите си и се затича към къщата. Вратата се отвори под напора й, тя прелетя покрай смаяния Джоузеф и се затича нагоре по стълбите към стаята си. Матю я последва. Когато Лили се обърка, за да затвори вратата, той вече я беше настигнал. Тя си пое дъх, неравен и накъсан, когато го видя подпрян на рамката на вратата, с навъсено изражение.

— Да не мислиш, че вратите и ключалките могат да ме спрат, малката ми? — запита той лениво. — Толкова много ли искаш да ми избягаш?

— Да! — отвърна разпалено Лили, неволно отстъпвайки една крачка назад, когато той влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Без да ми позволиш да ти обясня?

— Ти позволи ли ми подобно нещо снощи, когато ме обвини, че Клей ми е любовник?

Матю почервеня виновно.

— Съжалявам, любов моя — каза той тихо, с което напълно я обезоръжи. — Извинявам се, че те нараних, че позволих на ревността да раздуха пламъците на гнева ми. Обичам те, Лили, винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

— Извиняваш ми се, задето ме обвини във всички тези грозни неща? — запита Лили, широко отворила кехлибарените си очи в смаяно неразбиране. — Какво те накара да промениш мнението си?

— Спомних си как ти си беше извадила прибързани заключения, когато ме беше видяла с Клариса в Ню Орлиънс, и разбрах, че и аз правя същото. Още преди да науча истината за тебе и Клей, бях решил, че няма значение какво си направила или не си направила, че ти си моя съпруга и те обичам, независимо то всичко. Знам, че си ме смятала за мъртъв, и ако Клей ти е помогнал да намериш утеха, то е било със съзнанието, че аз вече не съществувам. Отначало се почувствах предаден. По-късно разбрах колко смешно съм действал, колко налудничави са били обвиненията ми.

На Лили й беше трудно да повярва на слуха си. Това изобщо не беше арогантният мъж, който я беше обвинил, че спи с другиго. Когато накрая си възвърна дар слово, думите й красноречиво говореха за собствената й вина.

— Сега разбирам, че съм те преценила неправилно в Ню Орлиънс. Съжалявам, за толкова много неща. Но независимо от всичко никога не съм преставала да те обичам.

Матю изстена.

— О, господи, любов моя, как копнеех да чуя тези думи. Но има и други, които бих искал да чуя. Мисля, че знаеш какво искам да кажа.

Лили облиза сухите си устни. Много пъти си беше мечтала как ще каже на Матю за бебето, дори когато мислеше, че няма да има тази възможност.

— Аз нося твоето дете, Матю. Надявам се и ти да се радваш толкова, колкото и аз. Не можех да разбера защо досега това не се беше случило, а когато се случи, бях съкрушена, че детето ми може би никога няма да познава баща си.

— Аз съм във възторг, любов моя — засмя се Матю, привличайки я в прегръдките си. — Никога не съм мислил особено много за деца, докато не се ожених за тебе. И тогава представата за твоето тяло, което да носи дете от мене, ме въодушеви.

Макар че сърцето на Лили преливаше от любов, тя се поколеба, внезапно споходена от картината как Матю излиза от гримьорната на Клариса и от прощалните им думи.

— Какво правеше с Клариса днес следобед, Матю?

Той я привлече към леглото, седна и я притегли на скута си.

— След тази вечер Клариса никога повече няма да ни причинява неприятности. Знам, че точно тя е разпространявала онези гадни слухове за тебе и Клей, знам и че тя ми насади тези подозрения.

— Трябва да ми кажеш, Матю — настоя Лили. — Спа ли се с нея?

Макар че би я наранило ужасно много, тя трябваше да знае истината.

— Не, Лили — изрече тихо Матю. — Бих излъгал, ако не ти призная, че това ми мина през ума, но не можех да го направя. Не желаех Клариса. Ти си единствената жена, която желаех. Единствената, която някога ще желая.

Лили се вгледа в лицето на Матю, търсейки да разбере дали я лъже. Не видя нищо такова в блесналите дълбини на очите му, намери там само почтеност и… любов.

— Искам да знаеш всичко, любов моя, защото не искам това отново да се случи помежду ни. Никога повече.

Лили замря, отворила широко очи в ужас, който не можеше да назове. Не беше сигурна дали иска да знае истината за Матю и Клариса.

— Много добре, Матю.

Болката я прониза като наточено острие, но ако Матю искаше да й разкаже всичко, което се е случило между него и Клариса, значи тя поне можеше да го изслуша.

— Наистина отидох снощи при Клариса, в нейната стая. Но не с намерението да спя с нея. Всъщност, не мога да обясня какви тъмни сили ме подтикнаха натам. След като те оставих тук, вървях часове наред и изведнъж разбрах, че се намирам пред нейния хотел. Там ме откри тя, след като излезе от театъра. Не възразих, когато ме покани да вляза. Бяха наранен и объркан, мислех, че тя може да хвърли светлина върху ситуацията.

— А тя направи ли го? — запита Лили, останала без дъх.

Матю се изсмя рязко.

— Не би могло да се каже. Собственият ми здрав разум в крайна сметка проясни замъгления ми мозък. Излязох оттам призори и се върнах у дома.

— Защо не ми го каза още тогава? — запита Лили.

— Защото трябваше най-напред да направя някои неща, да се срещна с някои хора. Отидох при Клей.

Очите на Лили се разшириха в уплаха.

— Какво… какво си му направил?

— Толкова ли съм прозрачен? Нищо, кълна ти се. Просто изслушах обясненията му за това, което се е случило вчера вечерта в спалнята ти.

— Повярва ли му?

— За щастие, гневът ми беше отминал и можах да го изслушам, без да избухвам в пристъп на ревност. Всъщност, тогава вече бях разбрал колко наивен съм бил, че да повярвам на Клариса.

Лили отвори меките си устни, за да каже нещо, но Матю ги плени със своите и започна да излива цялата си любов върху нея в нежната си, продължителна целувка. Вкуси солта на сълзите й и почувства угризение задето й беше причинил подобни тревоги. Тя щеше да стане майка на неговото дете и той я обичаше безпаметно.

— Ще ми простиш ли, любов моя? Заради детето ни, заради бъдещето, което имаме заедно, и заради любовта, която споделяме? Прости ми.

— Само ако и ти ми простиш — отвърна Лили. — Нямаш представа колко виновна се почувствах, когато те изпратих на бой със сърдити думи и обвинения, докато дълбоко в сърцето си знаех, че това не може да е вярно.

— И двамата сме постъпили погрешно, любов моя. Това ще бъде ново начало за нас. Запознанството и бракът ни бяха донякъде необичайни и поради погрешни причини, но ти влезе в сърцето ми и аз усетих, че съм изгубен завинаги. Сега бих предизвикал на бой всекиго, който твърди, че любовта не съществува.

Върховете на пръстите му докоснаха бузите й, прогонвайки сълзите, докато очите му се любеха с нея. Отстъпвайки зад затворените си клепачи, Лили не направи никакво движение, за да избяга, когато той започна да гали тялото й през бариерата на дрехите. Този странен глад я завладяваше всеки път, когато се озовеше в прегръдките на Матю, и тя доброволно се отдаде на магията на възбуждащите му ръце. Той като че ли знаеше точно къде и как да я докосне, за да я накара да полудее от желание.

Гласът му, дрезгав шепот, я замоли нежно и изключително красноречиво:

— Искам да се любя с тебе, Лили.

— Ако не го направиш, мисля, че ще умра.

Той изстена и зарови лице в изкусителния аромат на косата й.

— Не искам да нараня тебе или детето ни.

— Любовта не наранява, когато се дава и получава свободно.

Думите й отприщиха нещо дълбоко вълнуващо в него. Снощи, когато се бяха любили, между тях стоеше гневът, но сега имаше само дълбока, всеобемна любов и толкова мощна страст, че той усещаше как тя го поглъща. Устните му покриха нейните и той я зацелува отново и отново, докато не се опияни от сладостта на реакцията й. Като че ли не можеш да се насити на тези меки, податливи устни, докато ги очертаваше с върха на езика си, а после ги разтваряше за да пие до насита от сладкия й вкус. Лили усети как главата й се замайва от интензивността на целувките му. Изведнъж тя осъзна, че нещо ново допринася за замайването й. Когато почти беше загубила свяст от целувките му, Матю беше пъхнал едната си ръка под полите й и я беше придвижил нагоре по сатенената повърхност на бедрата, достигайки топлото, влажно място между краката й. Устата му пое накъсаната й въздишка, когато един дълъг, загорял пръст проникна дълбоко в нея. После пръстите станаха два и той започна да ги движи в бавен ритъм, който накара Лили да се олюлее.

— Матю!

— Харесва ли ти това, любов моя?

— Да, о, господи, да!

— Никога не бих направил нещо, с което да те нараня. — Лили изстена и се задвижи в такт с пръстите му. — Точно така, любов моя, не се въздържай, погледни ме, искам да видя лицето ти, когато свършиш.

Пръстите му правеха такива прекрасни неща с нея, че Лили не би могла да се въздържи, дори ако искаше. Когато палецът му намери центъра на удоволствието й и започна да го масажира леко, тя едва не скочи от скута му. После експлодира диво, с всепоглъщаща ярост, която като че ли нямаше край. Когато се свести, Матю я беше положил на леглото и вече сваляше дрехите й.

Тя му помогна, колкото можа, и с някакво еротично дистанциране наблюдаваше как той хвърля собствените си дрехи на пода. После той се изправи над нея, мъжествеността му сочеше дръзко напред, издавайки се от тъмното си гнездо. Тялото му беше напрегнато от жажда, лицето — изопнато от желание. Очите на Лили се плъзнаха по него като топъл мед, възхищавайки се на ширината на масивите му рамене, на разтърсващата сила на жадуващата му мъжественост, на великолепното изражение на любовта на красивото му лице, и посегна към него.

Стон се изтръгна от устните на Матю.

— Ако не престанеш да ме гледаш така, ще свърша, преди да съм започнал.

— Искам да те докосна, Матю, искам да ти дам такова удоволствие, каквото ти ми даде. — Ръката й го намери и тя го притегли към себе си. — Искам да те целувам така, както ти ме целуваше.

Тя отвори уста и го пое.

— Исусе!

Матю й позволи да прави каквото иска за няколко сърцераздирателни мига, преди внезапно да се дръпне. Тя беше разклатила контрола му извън всякакви граници После той се озова върху нея, вкусвайки втвърдилото се от страст зърно, като го галеше с езика си, докато ръцете му дръзко милваха нежната плът между краката й, възпламенявайки желанието й в трескав огън. Лили изстена в екстаз. Докосването му беше нежно и сладко. После тя почувства великолепната му дължина да навлиза в пулсиращия й център и се изви срещу мощния му напор. Той я прониза дълбоко, позволявайки й да го обгърне с топлината на нежната си плът.

Матю продължаваше да се движи, докато ръцете му се заплитаха в блестящата маса на косата й; той чувстваше сладкото й отстъпление пред неговата атака и се опияняваше. Тялото му, стегнато и пламтящо, се движеше в съзвучие с отприщената й страст, която се издигаше в нарастваща ярост, за да поведе и двамата. Неугасимият пламък, който се запалваше всеки път, щом се докоснеха, се извисяваше наново, когато удовлетворението избухнеше у тях със сила, която разтърсваше пространството. Това беше рай и ад едновременно. Страст, родена от любов.

По-късно, докато почиваха прегърнати, с преплетени крака, Матю запита:

— Вярваш ли ми, Лили? Обичаш ли ме достатъчно, за да имаш пълна вяра в мене и в това, което правя?

Лили се поколеба за момент.

— Вярвам ти, Матю, но се страхувам. Какво ще правиш?

— Трябва да изляза довечера за малко, но когато се върна, обещавам да ти разкажа всичко; защо се срещнах с Клариса днес следобед и причината за разменените между мене и нея думи, които ти си чула.

Лили трепна. Какво ставаше отново? Какво искаше да каже Матю? Щеше ли да се срещне с Клариса тази вечер? Отчаяно искаше да му вярва, но поведението на Матю правеше задачата невероятно трудна.

— Не можеш ли да ми кажеш за какво става дума?

— Не, любов моя, не мога. Не искам да те разочаровам, ако плановете ми не се осъществят.

— Тези планове включват ли Клариса?

— Не искам да те лъжа, Лили, никога повече. Ще се видя тази вечер с Клариса, но не трябва да се страхуваш. Винаги ще ти бъда верен. Само те моля да ми вярваш, докато не бъда в състояние да ти обясня всичко.

Думите му звучаха толкова искрено, че Лили беше склонна да му се довери.

— Много добре, Матю, вярвам ти.

И аз ти вярвам — отвърна той. — Нека не губим време, защото трябва да тръгвам много скоро.

— Гладен ли си? — запита Лили, внезапно осъзнавайки, че е прегладняла.

Напоследък имаше забележителен апетит.

— Прегладнял съм — ухили се той.

— Матю, дръж се прилично — изкиска се Лили, отбягвайки полека ръцете му. — Никога ли не се насищаш? Говоря за храна. Сега ям за двама.

Матю огледа леката издутина на корема й с мъничко ревност.

— Синът ни не изглежда много голям. Трябва да го храниш добре, ако искаш да порасне здрав.

— Като баща си — каза Лили. — Надявам се, ако е момче, апетитите му да не приличат изцяло на тези на баща му.

И тя игриво изви очи нагоре.

— Оплаквания ли имаш, жено? — изръмжа Матю, посягайки към нея.

— Не и ако ми оставяш време да поддържам силите си с храна и питие между два любовни сеанса.

— Ако намекваш, че те държа гладна, предлагам да се облечем и да видим какво е направила готвачката за вечеря.

Гласът му издаваше едва сдържано нетърпение, но очите му блестяха щастливо. Някой мъж обичал ли е толкова много някоя жена, колкото той обичаше Лили? Само като си помислеше, че някога беше смятал, че любовта не съществува…

— Надявам се да ни с приготвила истинско угощение — изрече замечтано Лили, ставайки с лекота от леглото.

— Бих могъл да се угощавам със свежата ти плът цяла нощ, без да спирам — отвърна дяволито Матю, — но ако настояваш, с радост ще те гледам как се тъпчеш.

По-късно, след като се нахраниха, Матю се приготви да излезе.

— Може да се прибера много късно, любов моя, но ще се върна — обеща той, докато я прегръщаше и целуваше с нежна настоятелност. — Вярвай ми, малката ми.

— Върни се по-скоро — прошепна Лили, смутена от представата за предстоящата среща на Матю и Клариса.

Той се отдалечи, оставяйки я сама. Тя му вярваше. Наистина. Но не вярваше на Клариса.

 

Матю се заразхожда по палубата на „Гордостта на Хоук“, присвил замислено очи към сребристата луна, като същевременно често поглеждаше към забуления в мъгла кей. Капитан Андрю Калдър стоеше до него, бодър въпреки късния час. Моряците се суетяха наоколо им, подготвяйки кораба за отплаване. Палубата беше добре осветена от безброй фенери. Нарочно поставени, за да няма никакво съмнение, че това е „Гордостта на Хоук“.

— Сигурен ли си, че ще стане, Матю? — запита нервно капитан Калдър.

Когато Матю му изложи плана си, той не прояви особено въодушевление, главно поради факта, че освен незаконно, това беше рисковано и неетично.

— Вярвай ми, Анди — ухили се Матю.

Всъщност, и той не беше чак толкова спокоен и уверен, колкото изглеждаше. Ами ако Клари промени решението си? Или не дойде навреме?

Матю внезапно се напрегна, взрян в мъглата на кея. Двамата мъже се вгледаха настойчиво, когато звук от колела и тропот на конски подкови по камъните привлече вниманието им. След секунди една затворена карета се появи от тъмнината и изтрополи до ръба на кея. Дребна фигура, увита в наметало, излезе от нея и погледна към кораба.

Огромна усмивка озари лицето на Клариса, щом позна мъха, който я чакаше на дъската на кораба. Обръщайки се да даде наставления на кочияша, Клариса зачака нетърпеливо, докато мъжът свали сандъка й от задната част на каретата и го занесе на кораба, където я чакаше Матю. Той насочи кочияша към една широка каюта в задната част на кораба, докато Клариса се хвърляше в прегръдките му.

— Тук съм, скъпи — прошепна тя, без да обръща внимание на прикритите погледи, които и хвърляха моряците, заети с най-различни работи на добре осветената палуба. — Надявам се, не съм те накарала да чакаш.

— Слава богу — отвърна Матю. Дори лекото й закъснение не можа да помрачи момента. — Ти си тук и само това има значение.

Докато Матю и Клариса се прегръщаха, кочияшът се приближи към тях и високо се прокашля. Матю му подхвърли една монета, мъжът докосна шапката си и си тръгна, изчезвайки бавно в кълбящата се мъгла.

Капитан Калдър избра точно този момент, за да се появи, приближавайки се към прегърнатата двойка. Матю му отправи благодарствена усмивка и веднага се отдели от Клариса.

— Капитан Калдър — изрече той с видимо облекчение — Позволете да ви представя моята… приятелка Клариса Хартли. Клари, това е капитан Анди Калдър. Тъй като пътешествието сигурно ще бъде много дълго — изрече той с многозначителен тон. — Надявам се вие двамата да… се сближите.

Загледа внимателно реакцията им. За него нямаше съмнение, че Клариса и красивият капитан ще се харесат.

Матю познаваше Клариса много добре. Анди Калдър беше привлекателен и мъжествен, вниманието на жените подхранваше егото му И той веднага насочи цялото си внимание към Клариса. Това, което видя му хареса и капитан Калдър се усмихна неустоимо, очаровайки Клариса с почти нахалната си усмивка и неотстъпното си възхищение. Взаимното привличане помежду им се виждаше съвсем ясно.

Върхът на езика на Клариса се показа и облиза червените й устни, тя се усмихна кокетно, осъзнавайки вперения в нея поглед на капитана, докато съзнателно заемаше съблазнителна поза. Колко хубаво щеше да бъде да има двама красиви мъже, които да я ухажват по време на дългото и скучно пътуване до Калифорния, помисли тя. Точно това й трябваше, за да държи Матю нащрек и интересът му към нея да не угасва. Тя премига бързо с дългите си мигли, докато слушаше как Матю я представя на капитана. Не забеляза дяволитата му усмивка и не долови ниския гърлен смях, който се изтръгна почти нечут от гърдите му.

— Това пътуване несъмнено ще бъде много приятно, щом вие двамата с Матю сте на борда — каза игриво Клариса. — Всички приятели на Матю са и мои приятели — добави тя с поглед, който Анди изтълкува съвсем правилно. — Удоволствие е да се запозная с вас, капитане.

— Удоволствието е изцяло мое — отвърна той любезно.

Анди Калдър беше покорен от мургавата красота на Клариса и от щедрите извивки на тялото й, които дори наметалото не можеше да прикрие. Омагьосаният му поглед се спря жадно на пълните й червени устни, преди да се спусне надолу към изкусителните издутини на гърдите.

— Позволи ми да покажа на госпожица Хартли каютата й — предложи галантно Анди Калдър, поемайки ръката на Клариса, преди тя да беше успяла да протестира.

Тя хвърли любопитен поглед към Матю.

— Ти няма ли да дойдеш? — запита с леко смръщване, когато неясната заплаха за нещо неопределимо пролази като тръпка по гръбнака й.

— По-късно — обеща мъгляво Матю. Осъзнавайки объркването, което набърчи челото й, той се почувства принуден да добави с по-мек глас, предназначен само за нейните уши: — Приготви се за леглото, Клари, тази нощ те очаква приятна изненада.

Очите на Клариса веднага грейнаха, бръчките по челото й изчезнаха и тя с радост тръгна с Анди Калдър, дарявайки го със съблазнителна усмивка.

След няколко минути капитанът се появи отново на палубата и в сините му очи ясно се четеше възхищение и намек за нещо друго, може би предусещане.

— Клариса Хартли с всичко, за което някога съм си мечтал, дори повече — отбеляза той с ясно видимо доволство. — Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

Матю се ухили хлапашки.

— Ти не познаваш Лили! Никога не съм бил по-сигурен за нещо в живота си. Клариса Хартли е изцяло твоя, Анди. Предстои ти дълъг път, но ако познавам добре Клари, подозирам, че никак няма да ти бъде скучно. Щом се свести от шока и гнева, бъди сигурен, че ще осъзнае редкия си късмет, че ти си до нея, за да я утешиш.

— Ще направя всичко, което ми е по силите, за да я задоволя — ухили се Анди.

Наклони глава и извъртя очи, подсказвайки, че знае какво точно й е нужно на Клариса, за да бъде щастлива. Матю се засмя възхитено.

— Точно това си и представях. Репутацията ти пред жените е легендарна, именно затова те избрах. Ти и Клари трябва да се спогодите.

Матю се обърна и закрачи по дъската към брега. Анди го последва.

— Сбогом, Матю, ще се погрижа „товарът“ ти да пътува безопасно и приятно.

— Късмет, Анди, „товарът“ е изцяло той. Когато стигнете в Калифорния, погрижи се Клариса да получи това — и той му подаде кесия, пълна с монети. — Тя не го заслужава, но не бих искал да мизерства.

— Не се тревожи, Матю, подозирам, че когато стигнем края на пътуването; Клариса Хартли дори няма да си спомня името ти.

Двамата си стиснаха ръце.

— О, впрочем, споменах ли, че Клари сега е в леглото и очаква „любовника“ си? Ако бях на тебе, щях да оставя кораба на първия помощник и щях веднага да отида при нея. Тя става нетърпелива, когато я оставя да чака твърде дълго.

Смехът на Матю остана да ехти дълго, след като той самият изчезна в тежката сива мъгла, надигаща се откъм морето.

След тридесет минути „Гордостта на Хоук“ беше само петънце на далечния хоризонт, когато капитан Андрю Калдър тихо влезе в затъмнената каюта на Клариса хвърли дрехите си и се плъзна гол между хладните чаршафи. Никакви думи не бяха казани, когато една ароматна, разгорещена плът го обгърна и приветства. Изгубвайки се в чувственото удоволствие на тялото й, Анди благодари на Матю Хоук, че беше направил това възможно, и на съдбата, задето Калифорния се намираше толкова далече. В удобната мрачина на леглото Клариса се отдаде изцяло на горещите ласки и пламенните целувки на мъжа, за когото предполагаше, че е Матю Хоук. Не беше знаела, че Матю може да бъде толкова страстен, толкова невероятно реагиращ и така настоятелен в жаждата си. Нямаше да мине много време и на Клариса щеше да й бъде все едно, когато разбереше, че мъжът, който се любеше така страстно и диво с нея, не беше Матю Хоук, защото Анди Калдър беше опитен любовник, знаещ много начини да задоволява жените и да им доставя удоволствие.

Това беше странно начало, но се случваха и далеч по-странни неща. Матю беше направил добър избор. Клариса Хартли беше жена с късмет.

 

Матю мина на пръсти през тъмната къща и влезе тихо в спалнята, където Лили спеше на едно кресло. Сега, както предполагаше, „Гордостта на Хоук“ вече беше на път към западното крайбрежие и Анди Калдър намираше приятно занимание в леглото на Клариса. Беше се отървал от нея и това беше най-важното. Сега остатъкът от живота му щеше да бъде посветен на Лили и на тяхното дете — или деца, ако се случеше да им се родят и други в бъдеще, — и той не можеше да бъде по-доволен.

Пеньоарът и нощницата с мек пастелен цвят едва прикриваха сладките извивки на тялото на Лили, а яркочервените й къдрици се спускаха по ръчката на креслото в красиво безредие. Матю я взе нежно на ръце, положи я в средата на леглото и свали пеньоара й. Бързо се съблече и легна до нея. Изтръгвайки се от паяжината на съня, Лили отвори очи и въздъхна, когато почувства твърдото тяло на Матю да се настанява до нея.

— Толкова се молих да се върнеш.

— Не ми ли вярваше? — запита Матю, изненадан, че тя се е съмнявала в него.

— Аз… да, вярвах ти, Никога повече няма да се усъмня в тебе. О, Матю, толкова те обичам!

— Обещах ти вечността, любов моя, и дойдох до заключението, че може би ще те обичам повече от винаги.

— Ще ми кажеш ли сега къде беше? И какво се случи между тебе и Клариса?

— Ще ти кажа всичко, любов моя — увери я Матю, за момент разсеян от вида на изкусителните бели, твърди гърди, виждащи се под деколтето на нощницата й. Докато говореше, той започна леко да я гали, от тесните рамене до копринената дължина на бедрата. — Нищо не се е случило между мене и Клариса. Този следобед уредих пътуването й на борда на „Гордостта на Хоук“. Тя отива в Калифорния.

Лили беше смаяна.

— Не мога да повярвам, че се е съгласила да замине. Като знам каква е, не ми изглежда вероятно да послуша нечие внушение и да замине толкова далече, защото и двамата знаем, че би направила всичко, за да те спечели пак за себе ти. — Изведнъж тя се сети и очите й се окръглиха. — Господи, Матю, ти си я изиграл! Изиграл си я да повярва, че заминаваш с нея!

Шокът скоро се превърна във веселост и Лили започна да се киска в неудържимо доволство.

Радостта й разпали чувството за хумор на Матю, докато мислеше за хитрината, която така успешно беше приложил, и той се присъедини към смеха й.

— Предадох Клариса в добри ръце — каза той, все още смеейки се. — Докато стигне Калифорния, ще е забравила, че Матю Хоук съществува на този свят.

— Някак си се съмнявам — отвърна Лили, сигурна, че вече никой и нищо няма да я накара да забрави мъж като Матю. — Това, което си направил, е ужасно, да знаеш.

— Знам — съгласи се Матю. — Усмивката му подсказваше, че би го направил отново, ако има тази възможност. — Но стига толкова за Клариса. А нашето дете? Кога ще ме направиш баща?

— След шест месеца. Не знаех, че съм бременна, докато не дойдох в Бостън. Беше ми лошо през целия път от Ню Орлиънс, но не мислех, че е нещо сериозно, докато не установих, че не ми минава и трябва да се посъветвам с лекар.

Матю леко положи ръка на корема й.

— Още си толкова слаба. Ако не познавах толкова добре тялото ти, никога нямаше да разбера.

— Това скоро ще се промени — предсказа Лили. — Ще стана дебела и грозна, и…

— Не! Само ще станеш още по-красива, докато детето ми расте в тебе. Всеки ден те обичам все повече. Лили. Лили — изстена Матю, прегръщайки я силно. — Имало ли е някога жена като тебе? Смела, любяща, страстна, свирепо независима… мога да продължавам до безкрайност.

— Забрави думите, любов моя — усмихна се дяволито Лили. — Покажи ми колко много означавам за тебе. Люби ме.

— На драго сърце, малката ми.

Матю никога не се беше чувствал така щастлив. И докато телата им се преплитаха и сливаха в рапсодията на любовта, той спря за един бездиханен момент, за да отправи благодарност към небесата.