Кони Мейсън
Обещай ми вечността (13)

13

Бученето в ушите й нарастваше и затихваше като прибой във ветровит ден и Лили едва успя да отвори облепените си със сол клепачи. Яркото слънце я заслепи и тя бързо затвори очи, за да се спаси от неумолимия му пек. Полека започна да осъзнава и други неща със замаяния си мозък. Вече се не подмятаха безпомощно над шибаните от вятъра вълни, усещаше твърда почва под себе си. Вода я плискаше на равни интервали. В съзнанието й проникнаха и звуци. Птичи крясък нахлу в замъглените предели на мисълта й. Разтърсвайки глава, сякаш да я освободи от паяжини, Лили успя да отвори очи и да вдигне глава.

Гледката, която се представи пред очите й, беше най-красивата, каквато някога беше виждала. Земя! Парчето мачта, върху което се бяха закрепили двамата с Матю, по чудо беше доплавало до един от седемстотинте острова в Бахамите. Какъв необикновен късмет, помисли тя, след като беше готова да посрещне смъртта насред океана. Вместо това двамата лежаха на прекрасен пясъчен плаж, който изглеждаше като самия рай. Извивайки полека глава, тя видя Матю, легнал неподвижно зад нея, и почувства как я връхлита пристъп на неописуема паника.

— Матю!

Никакъв отговор.

— Матю, чуваш ли ме?

Мълчание.

Лили трескаво задърпа вървите, които я придържаха към мачтата, и изруга, когато схванатите й пръсти ги отвързаха след невъзможно дълго забавяне. Отчаяна, че не може да развърже най-дебелите възли, тя изведнъж си спомни за ножа на Матю. Посегна зад себе си, напипа ножа, който още стърчеше, втъкнат в колана му, и го измъкна. Разряза стягащите я възли и се обърна, за да среже вървите на Матю. Когато го освободи, го търкулна по гръб. Предпазливо докосна челото му. Беше горещо, ужасно горещо. А кожата, изложена на слънцето, беше добила ужасен, тъмен червен цвят.

После тя забеляза сълзящата рана на рамото му и задавен вик се изтръгна от гърлото й. Кървенето почти беше спряло, солената вода я беше промила, но рамото му още изглеждаше подуто, а ръбовете на раната бяха раздърпани и назъбени. Лили разбра, че трябва да я зашие, но тъй като нямаше нито игла, нито конец, не можеше да я затвори. Осъзна и че трябва да спаси Матю от прибоя, защото водата се покачваше и можеше да го отнесе обратно в морето.

Тя го хвана под мишниците и го повлече нагоре по пясъчния плаж към дърветата, обграждащи искрящата дъга от пясък и вода. След като го настани удобно, реши да издърпа и остатъка от мачтата, защото голямото парче дърво и останките от платна можеха да им влязат в работа. Когато свърши и това, Матю показа признаци на свестяване.

— Вода — изстена той, облизвайки сухите си устни, докато се опитваше да стане.

Лили го натисна полека надолу.

— Лежи мирно, Матю, изгубил си много кръв и имаш треска.

Той присви очи срещу яркото слънце.

— Лили? Къде сме?

— Не… не знам. На някакъв остров. И аз съм жадна, но не знам дали тук има вода.

— Ще поогледам — изрече едва чуто Матю, готов отново да се надигне. Успя да се задържи облегнат на лакти, но след няколко секунди отново се отпусна долу. — Дай ми няколко минути да си почина.

Лили много добре знаеше, че ще му трябват малко повече от няколко минути почивка.

— Стой си на мястото, аз ще отида. — Изправи се несигурно, направи две крачки и спря. — В какво ще донеса вода, ако намеря?

Матю набърчи чело, опитвайки се да разреши дилемата, но му беше извънредно трудно да се съсредоточи.

— В кокосова черупка. Вземи онези половинки, които намериш изхвърлени на брега. Напълни ги с вода.

Благодарна, че проблемът й се е разрешил толкова лесно, Лили бързо се отдалечи. И тя беше жадна не по-малко от Матю.

— Да не се изгубиш! — подвикна той, докато тя изчезваше сред гъстите дървета и храсталаци, обрамчващи брега. Не й каза, че на много от тези острови няма източници на прясна вода. Ако бяха попаднали на подобно място, вероятността да оцелеят беше твърде малка.

Спъвайки се в тежките си, измокрени поли, Лили се запровира из джунглата, но я беше страх да се отдалечава много, за да не се изгуби. Ужасната жажда обаче я караше да навлиза все по-навътре в пищния храсталак. Изведнъж осъзна, че върви по утъпкана пътека. Тя се виеше през джунглата, сякаш водейки в определена посока. Когато пътеката стана по-широка, Лили осъзна, че и други хора са идвали тук. Обитаем ли беше островът, запита се тя, пронизвана от тръпки на ужас. До момента не беше видяла никакви хора. Ами ако тукашните жители са недружелюбни? Тази ужасна мисъл я изпълни с невъобразим страх.

Внезапно стигна до искрящо езерце. Беше чисто и синьо, в екзотична околност, обградено от пъстри диви цветя. Големи розови птици с дълги крака стояха на един крак и се взираха в нея. Гледката я накара да затаи дъх и тя остана безмълвна за няколко минути. После си спомни, че е жадна, и бързо коленичи, за да се напие. Водата беше студена и освежаваща, по-хубава и от най-доброто вино. След като пи достатъчно, тя потопи глава във водата, за да отмие солта от косата си. Възнамеряваше, след като се погрижи за Матю, да дойде да се изкъпе и да изпере дрехите си. И тези на Матю, разбира се.

Матю се размърда неспокойно, когато Лили не се върна след — както му се струваше — разумен интервал от време. Толкова лесно беше човек да се изгуби в тропическата джунгла, а той знаеше, че Лили няма опит с подобни ситуации. Не трябваше да я пуска сама, но толкова много се нуждаеха от вода, че беше пренебрегнал съветите на здравия разум. Когато му се стори, че вече е минало прекалено много време, откакто Лили тръгна сама, той се изправи неуверено на крака, опря се за кратко в стъблото на една палма, за да се закрепи, и направи няколко неуверени стъпки в посоката, където беше изчезнала Лили. За щастие, не измина голямо разстояние, когато тя изведнъж се появи сред гъстия листак.

— Намерих, Матю, погледни!

И тя му протегна две кокосови черупки, в които се плискаше вода. Матю взе едната и отпи голяма глътка.

— Слава богу — изпъшка той, когато утоли жаждата си. — Толкова се уплаших… е, няма значение, ще се справим, докато дойде помощ.

Лили му помогна да се върне на пясъка и се отпусна до него.

— Намерих пътека, Матю. Води право към езерото. Мислиш ли, че островът е обитаем?

Вниманието на Матю се изостри.

— Пътека? Изглеждаше ли така, сякаш някой наскоро е минавал по нея?

Лили набръчка чело в усилие да си спомни.

— Беше обраснала, така че сигурно движението по нея не е било голямо. Толкова спокойно беше при езерото — въздъхна тя замечтано.

— Съмнявам се, че островът е обитаем — осмели се да изрече Матю.

— А как си обясняваш пътеката?

— На много малко от тези острови има прясна вода. Склонен съм да се обзаложа, че пиратите слизат тук от време на време, за да напълнят бъчвите с вода. Сигурно има и много плодове. Имали сме късмет, че доплувахме точно до този остров.

— Пирати?! Ами ако се върнат? Какво ще направят с нас?

Матю знаеше какво правят пиратите с красивите жени като Лили, но разумно реши да го премълчи. Ако невероятният им късмет не ги изоставеше, щяха да се махнат от острова дълго преди на него да се появят някакви пирати. Поне един от екипажа на „Морския ястреб“ трябва да беше видял, че падат в морето, затова Матю очакваше издирвателната експедиция да ги намери всеки момент. Когато Матю видя „Горди“ да се отделя от „Морският ястреб“ след като се хвърли в морето подир Лили, беше сигурен, че неговият кораб ще стигне на сигурно място в Насау.

— Не си мисли за това, любов моя. Ще ни спасят дълго преди някой пират да се върне на този остров.

— Как си, Матю? Иска ми се да бях имала игла и конец, за да зашия тази рана. И нещо за треската ти. Мога да събера плодове да се нахраним, но дори да успеем да хванем някое малко животно, няма как да го сготвим без огън.

Матю се ухили, бръкна в джоба си и извади малка кожена торбичка. В нея имаше кремък, игла, дебел конец, куки и влакно за въдица. Лили изпищя възторжено.

— Не мога да повярвам!

— Добрият моряк винаги носи основните неща със себе си. Никога не се знае кога ще претърпи корабокрушение. И ножът ми още е у мене. Няма да гладуваме, това е сигурно. Бива ли те с иглата? — запита той, подавайки й торбичката.

— Никога не съм шила човешка кожа, но сигурно няма да е много по-различно от шиене на плат — промърмори тя. Но въпреки смелите си думи огледа подозрително раната на Матю. — Нямаме нищо за притъпяване на болката.

— Просто го направи — каза той през зъби.

Лили кимна и внимателно вдяна иглата. Матю изстена, когато тя я забоде в плътта му. За свое щастие, припадна преди втория бод.

Тя продължи да проверява челото му, но температурата още беше твърде висока. Когато той започна да трепери, тя отряза остатъка от платното и го зави с него. Когато и това не помогна, свали дрехите му, съблече се и се притисна до него, мятайки отгоре си мизерните останки от платното, за всеки случай — ако някой се натъкне на тях на този забравен от бога остров. Телесната й топлина скоро сгря Матю и той потъна в дълбок сън. След миг и Лили се присъедини към него.

Когато се събуди след доста време, беше станало тъмно, но луната беше толкова ярка, че светлината й застилаше целия остров със сребърно покривало. Лили усети колко е горещо лялото на Матю и се изплаши — както никога досега. Ами ако той умре? Ако тя остане сама на този пуст остров?

— Будна ли си, Лили? — Звукът на гласа му я успокои, но не много. — Има ли още вода?

Тя намери кокосовите черупки и му даде да пие.

— Как се чувстваш?

— Зле. Но ако по този начин мога да те накарам да легнеш при мене без дрехи, на драго сърце ще го понеса.

Лили се изчерви.

— Как можеш да се шегуваш в такъв момент?

— Кой се шегува? — Ръката му се плъзна по хълбока й и с отпусна на гърдите и. Той понечи да се надигне, но слабостта бързо го надви. — По дяволите!

Посегна отново, но Лили го отстрани леко.

— Дръж се прилично — укори го тя. — Ще отвориш раната. Заших я и тя спря да кърви, но ще си навредиш, ако шевът се отвори.

С въздишка на съжаление Матю отново се отпусна на мекото си пясъчно легло.

— Легни до мене.

— Само ако обещаеш да се държиш добре.

— Май друго не мога да направя.

Тя се притисна отново до него.

— Сега спи, а утре ще намеря нещо за ядене.

 

Лили се протегна и откъсна големия сноп банани, които висяха точно над главата й. Гладът я беше събудил рано и след като облече долната риза и обу обувките си, тя се запъти към езерото, търсейки зрели плодове за закуска. Върна се с бананите, изяде два и остави другите до Матю, който още спеше дълбоко. После, като събра останалите си дрехи, както и тези на Матю, тя тръгна отново към езерото. Дрехите бяха втвърдени от сол и имаха нужда от сериозно изпиране, преди да станат отново годни за носене.

Лили остана дълго време край езерото — най-напред се изкъпа, после изплакна дрехите и ги изстиска. Простря ги на храстите да съхнат и седна на брега на езерото, за да изсуши косата си на горещото утринно слънце. Нямаше представа колко красива изглежда — гола, разпуснала медночервената си коса, която отразяваше слънцето и се къдреше около лицето й в диво безредие. Забравила всичко, възприемайки само мирното обкръжение, тя се протегна, радвайки се, че е жива, и вдигна лице към приятната топлина на слънчевите лъчи.

Опрян на здрава тояга, Матю спря на няколко стъпки от Лили. Разбра, че тя не беше усетила приближаването му, и не искаше да я изплаши. Но най-вече искаше да изпълни очите и сетивата си с омайващата гледка, каквато представляваше тя. Направо му вземаше дъха. Той издаде задавен стон; болката от раната не беше единствената, която изпитваше в момента. Искаше да се люби с Лили, искаше го с всяка фибра от тялото си… и умираше от мъка, че няма достатъчно сили, за да достави удоволствие на себе си и на нея.

— Толкова си красива, че чак очите ме заболяха — изрече той тихо.

— О! — трепна Лили, изненадана да види Матю застанал зад нея, но и облекчена, че не е някой непознат. Ръцете й инстинктивно се вдигнаха, за да прикрият гърдите, и тя невинно събра крака. — Какво правиш тук?

И Матю беше съвсем гол, но за разлика от нея като че ли се чувстваше непринудено.

— Трябва да се изкъпя — изрече той, набръчквайки нос.

— Трябваше да ме изчакаш да се върна. Ами ако се беше изгубил? Или ако беше паднал?

— Не беше трудно да следвам пътеката — сви рамене Матю. — Но сега можеш да ми помогнеш, ако искаш. Как е водата?

— Прекрасна — каза Лили и скочи на крака.

Посегна към ризата си.

— Недей — изрече меко Матю. — Ще я намокриш. Освен това, много ми харесва да те гледам, но не мога да направя нищо.

Прехапвайки нерешително устни, Лили не можеше да откъсне очи от дръзкото тяло на Матю. Въпреки раната и слабостта му той изглеждаше здрав и мъжествен. Беше толкова твърдоглав, толкова издръжлив и мощен. Когато искаше нещо, не си даваше отдих, докато не го постигнеше.

— Изяде ли си бананите? — запита тя, внезапно сменяйки темата, като почти насила откъсна очи от голотата му.

— Да, благодаря ти. По-късно ще ти покажа как да ловиш риба.

— Боли ли те още?

— Повече, отколкото изглежда — каза той загадъчно.

Мъжествеността му започна да набъбва и Лили почервеня, отмествайки очи.

— Ти… искаше да се изкъпеш — заекна тя, внезапно смутена.

Матю протегна ръка и тя се поколеба за миг, преди да я поеме. Той още не можеше да се държи добре на краката си, стори й се горещ, но явно се чувстваше добре и щеше да се възстанови. Двамата влязоха заедно в езерото.

— Измий ми гърба — каза той, стряскайки я с погледа си.

— Няма сапун.

— Вземи пясък.

Тя гребна шепа пясък от дъното и внимателно изтри гърба и раменете му. Когато свърши, се дръпна от него, но той още беше много слаб и се олюля. Тя му помогна да излезе от водата и седна до него, докато той си почиваше, за да тръгнат после към брега.

— Така и не съм ти благодарил, задето ми спаси живота — изрече Матю.

— Напротив, спаси моя.

— Лили.

Той посегна, вплете пръсти в косата й и я привлече към себе си. Устните му нежно докоснаха нейните — много по-нежно, отколкото когато и да било преди. Един от дългите му пръсти прокара линия но бузата й, по деликатната извивка на шията, чак до връхчетата на гърдите й. Езикът му разтвори устните й, наслаждавайки се на неповторимия й вкус, докато той смучеше устните й и изследваше меката вътрешна повърхност на устата й.

Изпускайки тежка въздишка, Лили се дръпна.

— Не, Матю, не си готов за това. И… не съм сигурна, че… че и аз съм готова… освен ако…

— Освен ако?

— Какво ще стане, когато напуснем този остров?

— Има ли значение? Ти си моя съпруга.

— Ще поговорим за това по-късно — каза тя и се изправи.

Подаде му ръка, за да му помогне да стане, и той се надигна полека. После тя събра влажните им дрехи и двамата се облякоха мълчаливо.

 

В следващите дни Матю бързо възвърна силата си. Треската почти бе отминала, раната му заздравяваше, както изглежда, без лоши последици, освен че щеше да му остане белег, който винаги щеше да му напомня за чудодейното избавление. Ядяха предимно плодове и риба, каквато Матю успееше да улови. Веднъж хванаха зелена костенурка, заблудила се край брега, и след като Матю я почисти, използва черупката, за да приготви вкусно задушено от месото й и някои ядивни корени, които беше изровил с ножа си. На острова като че ли нямаше много животни, но те със сигурност не гладуваха.

Дните бяха приятно горещи, а нощите — прохладни. През повечето време Матю носеше само остатъците от панталоните си. Убеди Лили да махне фустите, но тя не се поддаде на настояването му да носи само тънката си риза. Една вечер, докато вечеряха с риба, банани, манго и папая, Матю я гледаше така напрегнато, че тя се почувства неудобно. Започна да се върти, а после забъбри нервно.

— Колко време според тебе ще мине, преди да ни спасят?

— Вероятно не особено много — отвърна Матю, без да изпуска от поглед лицето на Лили. — Не ти ли харесва да бъдеш сама с мене?

Тя отмина без внимание последното изречение.

— Тук сме повече от седмица. Ами ако…

— Не прави предположения, скъпа. Твърде много се тревожиш, помощта ще дойде. — Той замълча, после внезапно изрече: — Хайде да влезем в езерото.

— Сега ли? — запита Лили изненадана.

Бяха се залисвали с яденето толкова дълго, че луната вече се беше издигнала като огромна сребърна топка в небесата.

— Защо не? Страх ли те е? Ако има още някой на острова, вече да сме го срещнали. Сами сме, любов моя.

Последното изречение не я успокои кой знае колко. Той вече се беше възстановил напълно и начинът, по който я гледаше в отминалите няколко дни, не оставяше особено много на въображението. Желаеше я — това беше съвсем ясно. Но въпросът беше дали я иска, защото е единствената жена наоколо, или защото я обича? Мъже като Матю вземаха всичко, което намерят, а тя не искаше отново да бъде използвана по този начин.

— Лили, чу ли ме?

— Чух те — каза тя с равен глас. — Не мисля…

— Това е проблемът, че мислиш твърде много. Хайде — каза той, хвана я за ръка и я накара да се изправи. — Едно топване в езерото ще ни освежи след днешната жега.

Тя тръгна подир него, не можейки да измисли причина да му откаже, и твърде слаба физически, за да се съпротивлява. Заедно със здравето се беше върнала и силата му.

Гледката на езерото, окъпано в ярката лунна светлина, едва не отне дъха й. Тя застана в края на гората, попивайки смайващата картина. Колко романтично би било, помисли тя замечтано, ако беше тук с мъж, който да я обича. Погледна към Матю, който беше застанал на брега на езерото, и с удивление видя, че той вече събува панталоните си. Тялото му, позлатено от играта на сенките под лунните лъчи, приличаше на недовършена скулптура. Тя беше виждала фигури, приличащи на него, в парижките музеи. У Матю имаше нещо самотно, докато стоеше така отпуснат и спокоен, сякаш освободил се от всякакви земни грижи. Тя съзираше у него непоклатимата сила, на която вече беше свикнала да разчита. Омагьосващата гледка на мъжественото му голо тяло, позлатено от лунната светлина, щеше да остане завинаги в мозъка й.

— Идваш ли?

Гласът му я изтръгна от безмълвните й размисли. Тя се поколеба само за миг, преди да отговори:

— Да.

Свали роклята и обувките си и се приближи към него. Матю я погледна и сви вежди.

— Махни ризата.

— За… защо?

— Защото те моля.

— По-удобно ми е с нея — възрази тя упорито.

— А на мене ще ми с по-удобно без нея. Длъжница си ми, любов моя, нали не си забравила? Сега съм добре и те искам.

— Мислиш ли, че е разумно, Матю? Вих искала да не… да не усложняваме допълнително живота си точно сега. Когато се върнем в цивилизацията, ти ще продължиш да се занимаваш с каперство, а аз… може би ще се върна в Англия някой ден.

Тя искаше да ги свързва любов, а не само да задоволява страстта му.

— Не мисля — възрази Матю. — Ти си моя, Лили, и аз не си давам моето.

Лили беше смаяна.

— Защо за тебе трябва да има значение какво правя аз? Имаш си Кл…

— Не, не го казвай! — предупреди я Матю с мрачно изражение. — Сега за мене не съществува никоя друга освен тебе. Да ти помогна ли да свалиш тази риза?

Той вдигна ръце към деколтето й, напълно готов да разкъса дрехата от горе до долу.

— Не! Аз ще я сваля — намеси се Лили, отблъсквайки ръцете му. — Господ знае колко време още ще останем тук, а това са единствените ми дрехи.

— Повече ми харесва да те гледам без тях. — Очите му блеснаха в хищна наслада, докато противната, скриваща я дреха се плъзгаше надолу и падаше в краката й. Той протегна ръка, за да докосне гърдите й, и Лили потрепери от сдържана страст, докато усещаше как тъмният му поглед гали голото й тяло. Коравата му длан беше болезнено възбуждаща върху нежните хълмчета. Лили беше се съпротивлявала толкова дълго, че тялото й копнееше от жаждата отново да почувства неповторимата любов на Матю. — Имаш съвършени гърди. — Допирът му се превърна в еротична ласка, която я разтърси от глава до пети. — Обичам зърната ти. Те са като малки зрели плодове, молещи да бъдат вкусени.

Той сведе глава и устата му засмука едното тъмно зърно.

Лили ахна в наслада, когато той започна да дразни набъбналото зърно с езика си, а после леко го захапа със зъби. Той я почувства да се вцепенява и нисък смях се изтръгна от гърдите му. Знаеше как й въздейства. Изведнъж се отдели от нея и я дръпна към водата. Когато навлязоха надълбоко, спря и я притегли в прегръдките си, а после се гмурна под спокойната повърхност, без да я изпуска.

— Ма… Матю! — Той се засмя, когато тя изплува, плюейки вода. — Да не се опитваш да ме удавиш?

Вместо да отговори, той сведе глава и облиза искрящите капчици вода, които канеха от връхчетата на гърдите й.

— Вкусът ти е прекрасен.

— Матю, аз…

— Не говори, само чувствай. Нека тялото ти говори вместо тебе. Искам те, Лили. Искам реакцията ти, страстта ти. Искам душата ти.

Останала без дъх от думите му, Лили се осмели да запита:

— Какво ще ми дадеш в замяна?

Матю замря. Умът му затърси яростно някакъв отговор и когато го намери, остана така шокиран, че думите избягаха от него. Кога привличането, което изпитваше към Лили, беше прераснало в това натрапчиво чувство? Никога досега не я беше искал по-силно. Никога не беше имал нужда от нея толкова настоятелно. Едва не се пръскаше от желанието да навлезе дълбоко в тази прекрасна, непредсказуема, упорита и независима жена. Не само сега, а завинаги. Емоцията, на която толкова дълго се беше съпротивлявал, бавно и настоятелно унищожаваше стената, която беше издигнал около сърцето си.

Мълчанието на Матю продължи толкова много, че сълзи бликнаха в очите на Лили и силното й разочарование изтръгна дълбок стон от гърлото й. Какво беше очаквала — думи на любов ли? Доста добре познаваше Матю, за да очаква цветисти фрази, когато той дори не знаеше какво означава любов. По как се беше надявала… В края на краищата, той беше скочил във водата, за да я спаси, пази? Дори да не я искаше с любов, все още я искаше заради страстта си. Това не беше ли достатъчно, за да я задоволи?

Не.

— Лили.

— Няма нищо, Матю — каза тя тихо и тъжно. — Знаех какво да очаквам още от самото начало. Не биваше да искам от тебе да ми дадеш онова, което не чувстваш.

— Поискай отново.

— Какво?

— Поискай го отново — повтори той.

Тя се вгледа в очите му, където се преплитаха надежда и отчаяние. В лунната светлина погледът му беше непрозрачен и сребрист, но тя не можеше да не забележи искрата на желанието, което искаше да я погълне. Дъхът излезе мъчително от гърдите й, думите й бяха ясни, макар и треперливи.

— Ако ти дам душата си, какво ще ми дадеш в замяна?

— Любовта си, Лили, давам ти любовта си.

— О, господи, Матю, не го казвай, ако не го мислиш сериозно! Ако ме искаш толкова много, че да ме излъжеш, няма да се противя. Не мисля, че изобщо бих могла, дори да исках.

— Не те лъжа, любов моя. Не стигнах лесно до това решение, но е време да призная какво чувствам в сърцето си към тебе.

Лили усети, че се разтапя. Да чуе Матю да й казва, че я обича — това беше последното нещо, което би очаквала.

— О, Матю, не знаеш колко дълго чаках да чуя тези думи.

Изведнъж тя се озова във въздуха, когато той я вдигна и я изнесе от водата. С огромна нежност я положи в ароматната трева на брега на езерото.

— Нека ти покажа колко много те обичам.

Тя си пое дълбоко дъх с остра наслада, докато устата му пленяваше нейната. Целувката беше толкова нежна и свежа, като бавен летен дъжд. Страстта между тях беше великолепна, но сега беше нараснала, след като той й каза, че я обича. Нещо неповторимо и мощно ги свързваше и сега Лили беше щастлива да назове името му.

Любов.

С бавна наслада той докосваше устните й със своите, усещайки всяка частица от устата й с всяка частица от своята. Желанието прогаряше пътека по тялото й, докато тя се притискаше към него, а целувката му продължеше сякаш безкрайно. Тя го поглъщаше целия — силата му, напрежението у него, страстта му. Когато той се плъзна върху нея, тя с радост прие тежестта му. Крайниците му бяха топли и твърди, горещината на тялото му я възпламеняваше. Той използваше ръцете и устните си с вещина и опитност, създавайки незабравимо, неповторимо мъчение, докато в нея се разливаха вълна след вълна от истинско, първично удоволствие.

— Докосни ме — помоли Матю с накъсан дъх, намирайки ръката й, за да я притисне към онази част от себе си, която молеше за нейния допир.

Ръката й се стегна около него, изненадана колко гладка е кожата му под пръстите й. Като стомана, облечена в най-мекото кадифе. Той се притисна към нея и изстена.

— Нека и аз те докосна така.

Ръката му се спусна към корема й, минавайки през копринената горичка на мястото, където се съединяваха бедрата й, стигайки до нежната цепнатина между тях, и той я загали леко, нежен масаж. Лили остро си пое дъх, когато един дълъг, загорял пръст проникна в нейната влажност. Когато към него се прибави още един и те започнаха предизвикателно да влизат и излизат, Лили трепна конвулсивно в чисто рефлексивно движение и ръката й се стегна около набъбналия член на Матю, а той изтръгна от гърлото си дълбок, неразбираем звук. Мислейки, че го е заболяло, Лили дръпна ръката си.

— О, господи, не спирай! — Тя плахо го обхвана отново и Матю изпусна трепереща въздишка. — Обичам да ме докосваш така. На тебе харесва ли та да ме докосваш?

Ръката му правеше такива прекрасни неща с нея, че тя не можеше да говори, а само кимна в отговор на въпроса му. Обичаше всичко у него — аромата му, мъжествен, чист, ободряващ. Вкусваше начина, по който той я караше да се чувства, начина, по който така свободно и така нежно манипулираше тялото й. Но бързо започна да достига точката, когато искаше да го почувства в себе си, имаше нужда от него толкова отчаяно, че бе принудена да го моли.

— Матю, моля те, не издържам повече! Толкова отдавна беше и толкова те искам. Искам те сега.

Тя сключи крака около неговите и се изви в безсрамна подкана.

— Знам какво искаш, скъпа, и аз го искам — изпъшка Матю, докато разтваряше краката й и се наместваше между тях.

Обсипа я с дъжд от диви целувки по челото и слепоочията, по линията на челюстта, чак до гърлото и гърдите. Взе едното зърно в устата си и го засмука, докато навлизаше дълбоко в стегнатата й плът. Лили усети да се сгорещява и се втечнява, чувствайки как набъбналата му мъжественост овладява изцяло тялото й. Когато той влезе достатъчно дълбоко, започна нова атака с бавно повдигане и снишаване над разпалената й плът.

Изведнъж тя извика в блажена агония, докато светът й се разпадаше на милиони парченца. След секунди Матю се присъедини към нея.

Преди душата му да напусне тялото, той прошепна настоятелно върху устните й:

— Кажи го, Лили.

— Обичам те, Матю.