Кони Мейсън
Обещай ми вечността (11)

11

Матю знаеше, че нарочно плаши Лили, но й беше толкова сърдит, че не можеше другояче. Никога през живота си не беше малтретирал жена, но тя нямаше защо да го знае. Освен това, в мига, когато ръцете му докоснаха сатенената мекота на кожата й, той разбра, че последното, което би искал, е да я набие.

Тъмните му очи я наблюдаваха с неразгадаемо изражение, докато тя разкопчаваше предната част на роклята си. Пръстите й трепереха и той си наложи да потисне импулса да ги отстрани и сам да довърши започнатото. Когато краищата на корсажа й се отвориха, разкривайки вълшебните й гърди, тя вдигна глава и впи очи в него. Макар и силно разтърсена, не беше загубила нито капчица от присъствието на духа си и Матю не можа да не и се възхити. Но от това гневът му не намаляваше.

— Сега какво? — запита Лили без никакви преструвки.

— Свали си дрехите — повтори сковано Матю. — Не се срамувай, И преди съм те виждал съблечена.

— Ти си една арогантна свиня, Матю Хоук — каза Лили.

Той се усмихна едва-едва.

— А ти си едно непослушно дете, което заслужава да бъде натупано.

— Ако ме набиеш, няма да докажеш нищо, освен че си по-силен от мене.

Матю изведнъж хвърли колана настрана и посегна към нея. Тя изпищя объркано, когато той смъкна роклята от раменете й, спусна я покрай хълбоците и вдигна Лили, за да й позволи да я изрита. После я остави да стъпи на пода и спокойно отвърза връзките на фустите й. Когато тя застана пред него, облечена само в тънка риза, стигаща точно над чорапите, придържани от жартиери, Матю отстъпи назад и започна жадно да я оглежда от глава до пети. Лили потръпна, когато призракът на една усмивка се очерта на пълните му устни.

— Кой е казал, че ще те бия? — изрече той саркастично.

Изведнъж тя се озова в ръцете му и той започна да я целува, устата му я наказваше със странна нежност, когато тя се опитваше да извърне лице пред силата на целувките му. Нямаше къде да избяга. Матю уви ръка в обърканите й медноцветни къдрици и я наведе назад, докато по едно време не й се стори, че вратът й ще се прекърши, докато той смазваше устата й с целувките си. Със свободната си ръка той изследваше тялото й, вдигайки ризата й над кръста. Тя трепна силно, когато той изстена дълбоко и смъкна фината дреха, оставяйки я уязвима за ръцете и устата му.

Прекъсвайки внезапно целувката, Матю прошепна на ухото й:

— Ако нараня нежната ти плът, няма да постигна нищо, освен може би да спася наранената си гордост. Знам много по-добри начини да те накажа, скъпа. Отвори крака и приеми мъжа си, както би трябвало да го направи една добра съпруга.

— Върви по дяволите! — изпъшка Лили.

Целувките на Матю я бяха оставили в безпомощно състояние, задъхана, пропадаща в гореща, неизмерима бездна; никак не й се искаше да бъде така беззащитна. Трябваше не само да се защитава срещу любовната агресия на Матю, но и срещу собственото си безпътно тяло. Допирът му събуждаше у нея спомени, които би искала да забрави.

Възмутената реакция на Лили не можа да възпре Матю. Той я грабна на ръце и я хвърли на койката, затискайки я отгоре така, че тя се озова прикована между изпъкналите мускули на бедрата му.

— Забрави ли колко прекрасно те карах да се чувстваш? — запита дрезгаво Матю.

Наведе глава и близна зърното на едната гърда, после го пое в устата си и го засмука, докато ръката му леко стискаше зърното на другата й гърда.

Лили ахна. Нищо не беше забравила.

— Можеш ли да се закълнеш, че не искаш да те любя?

Не!

— Да — излъга тя, затваряйки очи срещу внезапния прилив на наслада, който разпъваше нервите й. — Любенето не бива да се превръща в наказание.

Устата на Матю проправяше нежна пътека по деликатната извивка на хълбока й към топлото, вълшебно място, което му даваше толкова много удоволствие, когато мозъкът най-накрая осъзна думите й. Устата му вече беше намерила малката, набъбнала пъпка и леко я масажираше с език, когато спря насред движението.

Любенето не бива да се превръща в наказание.

Господи! Нима тя смяташе, че той я люби за наказание? Това ли искаше той да си мисли Лили за него?

Лили преглътна едно изхлипване, поразена от изнервящата способност на Матю да кара тялото й да се държи по начини, съвършено чужди за нея. С уста и ръце той превръщаше кръвта й в топъл, гъст мед, подкопавайки волята й да движи крайниците си и я свеждаше до трепереща маса от мускули и плът, която съществуваше само заради неговото внимание. Волята за съпротива беше отлетяла, само за да бъде заместена от потребността да почувства плътта на Матю до своята, да го усеща как се движи в нея, как я гали на места, които не беше знаела, че съществуват.

Потребността да бъде обичана.

Лили изстена, предавайки се, и приветства бурната страст на Матю, когато ръцете й го обгърнаха и го притиснаха, а пръстите й започнаха неспокойно да галят гърба му чак до седалището, да го подканват и настояват, показвайки му колко много го иска. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че Матю е замрял неподвижно. Устата му вече не обгаряше плътта й, ръцете му бяха прекъснали неспокойното си търсене. Той още беше надвесен над нея, свел глава и затворил очи. Дишаше тежко и накъсано, Лили почувства как мускулите му се свиват, докато той се мъчеше да си възвърне самообладанието.

Матю вдигна глава едва когато спечели победа над бушуващата си страст. Капки пот блестяха по челото му и мускулите му още потръпваха; Лили инстинктивно разбра, че е победил. Само си пожела и тя да можеше така лесно да надвие емоциите си. Тялото й, тъй дълго лишавано от ласки, копнееше за задоволяване, каквото само Матю можеше да й даде. Течен огън се разливаше из нея, правейки зърната й чувствителни и кулминирайки в нежното място между бедрата. Господ да й е на помощ, тя го желаеше!

Мразеше начина, по който той й отнемаше гордостта.

Матю се надигна полека от нея и тежко се отпусна настрана, закрил очи с едната си ръка. Остана да лежи така неподвижно за няколко дълги, мъчителни минути, докато отново започна да диша нормално, а после се надигна и се обърна, за да погледне към Лили с нещо като учудване. Сексът беше като негова втора природа, просто задоволяване на първична нужда. Никога не си беше представял, че когато се ожени, това ще промени толкова много мисленето му. Лили беше сложно, влудяващо го същество, което постоянно го объркваше и смайваше с мъдростта си.

Любенето не бива да се превръща в наказание.

Тези прости думи бяха прогонили страстта му много по-ефикасно от студен душ. Той напразно зачака тези дълбоки чувства да се изпарят, след като има време да ги обмисли, но усети, че няма измъкване. Защо през всичките тези години, откакто познаваше Клариса, тя никога не беше изрекла такава провокираща мисъл? Въздъхвайки тежко, той се измъкна от леглото.

Лили се размърда смутено. Какво беше намислил сега? Беше ли променил решението си, щеше ли в крайна сметка да я набие? Не виждаше ли, че тя го иска? Не знаеше ли, че я оставя копнееща и незадоволена?

— Ка… какво ще правиш?

— Махам се — изсъска той през зъби. — Реших, че не си струва да си губя времето с тебе. — Лъжа! Толкова отчаяно я искаше, че усещаше това като остра болка. — За твое щастие, прекалено съм ядосан, за да те набия. — Отново лъжа. Не би могъл да нарани нежната й плът, дори животът му да зависеше от това. Искаше да се люби с нея, но след като тя го беше ударила с провокативното си изказване, не беше сигурен защо точно иска да се люби с нея. — Ще те заключа в каютата.

Лили се изправи в леглото, сграбчвайки чаршафа, за да прикрие голотата си.

— Какво ще докаже това?

Погледна към него и веднага съжали.

Той стоеше с лице към нея, посягайки към ризата си, и лицето на Лили пламна, когато очите й се плъзнаха надолу по тялото му към мястото, където мъжествеността му се издуваше под тънкия плат на панталоните. Езикът й се подаде навън, за да овлажни устните й, докато тя си припомняше усещането как той проникваше вътре в кея, твърд като стомана, но нежен и гладък като кадифе. Споменът беше така жив и осезаем, че тя не можа да потисне лекия стон, които се изтръгна от гърлото й. Звукът привлече вниманието на Матю и той погледна към нея, забелязвайки накъде е насочен погледът й. Дяволска усмивка озари красивите му черти.

— Ако ме помолиш както трябва, може да ме убедиш да остана и да се любя с тебе.

Внезапно осъзнавайки накъде се е загледала, Лили вдигна очи.

— Върви по дяволите! Не искам да ме докосваш!

Матю сви рамене.

— Както искаш, скъпа.

Тя го изгледа яростно.

— Искам да ме оставиш на мира.

— Както желаеш. Ще се погрижа някой да ти донесе храна, малко по-късно. Междувременно, предлагам да се възползваш от ареста и да помислиш върху грешките си.

— Грешката ми беше, че се омъжих за тебе. Ако бях имала избор, щях да избера някой друг, по-подходящ.

— По дяволите, Лили, защо трябва постоянно да се караме? Преди да замина от Бостън, като че ли се спогаждахме. Какво стана, че те накара да заминеш? Можехме да се разбираме добре занапред, ако не беше искала повече, отколкото можех да ти дам.

— Обидно ми беше да те деля с Клариса — каза Лили толкова тихо, че Матю трябваше да напрегне слух, за да я чуе. — Толкова лесно би било да те обичам, Матю, но да ти простя, че си задържал Клариса като любовница — това ми дойде твърде много.

Изражението на Матю омекна.

— Защо трябва да разваляш всичко, като споменаваш чувства, в които не вярвам? Не ти ли е достатъчно, че се любим толкова страстно? Малко женени двойки имат дори и това.

— Не, не е достатъчно.

— Не съм чувал Клариса от месеци и не съм я виждал. Откакто се оженихме, не съм имал нито време, нито енергия за любовница.

— И очакваш да ти повярвам?

— Можеш да ми вярваш.

— Ти вярваш ли ми?

— Аз… — Господи, какво се опитваше да направи тя? Да го обърка? Как можеше да й вярва, когато тя беше толкова красива, че го болеше, когато я погледнеше? Когато я желаеше много повече от всяка друга жена, която беше познавал, дори от Клариса. Когато в нейно присъствие не можеше да измиеш никакво обяснение? Той се намръщи. — Нямам време за този разговор, Лили. Ще поговорим по-късно, след като реша какво да правя с тебе.

Вече напълно облечен, той се обърна и излезе. Ясният звук от стържещ метат подсказа на Лили, че е заключил вратата отвън. Проклет да е, кипеше тя в безсилен гняв. Връхлетя я отчаяние, каквото не беше изпитвала никога дотогава, и й се стори, че сякаш стените се сключват около нея. Защо му трябваше да я заключва в каютата, запита се тя смутено. Къде можеше да отиде на този кораб, насред океана? Ако се опитваше да докаже, че е неин господар, беше се провалил. Своеволието му само я караше още по-решително да потърси начин да избяга от този брак, който и двамата не желаеха.

 

Лили прекара часове наред да се разхожда из каютата. Матю не се върна, но малко след залез слънце Дик Марлоу й донесе поднос с храна. Постави го на масичката и излезе, заключвайки вратата зад себе си. Очевидно Матю беше предупредил младия мъж да не се сближава с непокорната му съпруга.

Лили започна да се храни без никакъв апетит. Храната беше хубава, но тя не усещаше глад. Не можеше да мисли за нищо друго освен за обидните думи, с които смяташе да атакува Матю, когато го види отново. За нейно съжаление той не се върна в каютата. Нито тази вечер, нито следващата. Грижеха се за нуждите й, но Матю се държеше на разстояние. Тя не преставаше да се чуди какво е намислил той и се закле да осуети всичките му планове за нея. На третия ден затворничеството така започна да я разстройва, мисълта за бъдещето й толкова започна да я тревожи, че тя реши да направи нещо. Започна да удря по вратата с едно тенекиено канче, вдигайки такъв шум, че Матю влетя в каютата с мрачно и заплашително лице.

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева той.

Погледът му я прикова към стената, но за нейна чест тя не трепна.

— Искам да знам какво ще правиш с мене. Колко време трябва да стоя заключена в тази каюта?

— Докато не наредя друго.

— Какъв е този отговор? Дори на затворниците им е позволено да раздвижват и да излизат на чист въздух. Тук се задушавам и ако не ме пуснеш, ще вдигам такъв шум, че ще ти се доще да ме беше оставил при капитан Уейвърли.

Тъмните вежди на Матю се вдишаха леко.

— Капитан Уейвърли и хората му са оковани в трюма. Искаш ли да идеш при тях?

Лили пребледня.

— Аз… не, но и не искам да стоя тук дни наред. Не можеш ли да ми позволиш малко свобода? Къде мога да отида насред океана?

Матю се загледа в нея и тя усети, че сякаш я поглъща с очи, с неумолимия авторитет, който се излъчваше от фигурата му. Три дни я беше избягвал, чакайки гневът му да стихне, а сега мислеше само за едно — как да вдигне полата й и да я обладае като разгонен козел. Със странно чувство на дистанциране той си я представяше гола, просната под него, разкошната й червена коса разпиляна наоколо като огнена мантия. Усещайки как еротичните му фантазии го завладяват, Матю разтърси глава, за да я прочисти от подобни опасни мисли. Усилието беше напразно.

— Матю, чуваш ли ме? Не ме ли наказа достатъчно? Ако не ме оставиш да се кача горе, поне ми кажи какво смяташ да правиш с мене.

Прокарвайки дългите си, загорели пръсти през черната си коса, Матю я изгледа въпросително.

— Честно казано, не съм решил какво да правя с тебе, Лили. Не мога да те върна в Бостън, защото англичаните са блокирали пристанището.

— Къде ще отведеш капитан Уейвърли и екипажа му?

— В Насау, на Бахамските острови. Там може да се преговаря за откупа им.

Лицето на Лили доби замислено изражение.

— Защо не ме оставиш в Насау?

— Как ли пък не! — изрева Матю.

— И ще ме държиш на борда на „Морския ястреб“?

— Твърде опасно е — измърмори разсеяно той.

Дълго беше мислил над проблема и беше разбрал, че не може да държи Лили на кораба. „Морският ястреб“ беше капер, което означаваше, че трябва да влиза в битки на живот и смърт с враговете. Всяка от тези битки застрашаваше живота му и живота на хората му. Не искаше това да се случи с Лили.

— Можеш да ме отведеш в Ню Орлиънс — предложи Лили. — Ще остана при Сара, докато войната свърши.

— Ще помисля — отвърна Матю, питайки се защо не се е сетил сам.

Може би мисълта, че Сара е в Ню Орлиънс, беше още твърде нова за него, за да му хрумне това просто разрешение на проблема му. Доколкото знаеше, Ню Орлиънс още беше достъпен за американските кораби, а ако не, винаги можеше да слезе на острова на Жан Лафит, Баратария, и да остави временно кораба, докато преведе Лили през тресавищата до Ню Орлиънс.

Матю се беше запознал с Лафит преди две години, когато беше се притекъл на помощ на пирата, които гордо беше развял американското знаме. Корабът на Лафит беше влязъл в битка с испански галеон и Матю му беше помогнал да го победи. След боя получи покана да посети убежището на пирата, когато пожелае.

— Къде сме сега? — запита Лили.

Единствената гледка от илюминатора беше развълнуваното море и синьото небе. Можеха да се намират където и да било.

— След два или три дни ще можеш да видиш някои от двестате острова, които съставляват Бахамите. Много малко от тях са населени. Насау е главният град и свърталище на пирати.

— Ще мога ли да сляза на брега?

— В никакъв случай! Нямаш представа какво ще предизвика сред местните появата на такава красива жена като тебе. Това са груби мъже без никакви принципи, които биха продали и родните си майки, ако им предложат добра цена.

— Няма ли жени в Насау?

— О, има достатъчно, ако наричаш жени проститутките и момичетата на пиратите. Не, Лили, ще си останеш на борда, където знам, че си в безопасност за краткото време, което ще прекараме в Насау. Няма да ми отнеме много време да намеря място, където да останат пленниците ни, докато англичаните ги откупят. Подобни неща се случват често в Насау и трябва само след известно време да се върна там, за да си получа парите. Сега, ако си получила отговор на въпросите си, аз имам други задължения.

И той се обърна, за да си тръгне.

— Ако не ми позволяваш да излизам на палубата, ще вдигам такъв шум долу, че ще трябва да ме вържеш, за да престана.

Очите на Матю блеснаха.

— Това би могло да бъде чудесно решение.

— Матю, моля те, какво лошо има в това? Трябва ми въздух, искам да се движа. Полудявам тук сама. За какво ме държиш затворена в тази каюта?

Матю стисна устни. За какво, наистина? Да я държи далеч от погледа си може би му беше по-лесно, отколкото да я търпи, защото тя беше очевидно недостъпна за него. Далече от очите, далече от сърцето, казваше старата поговорка. Единствената причина, поради която не предявяваше съпружеските си права, беше защото все още не можеше да реши дали желанието му да я притежава е резултат на гнева му и на нуждата да я накаже, или искаше да я люби, защото… Боже господи! Мислено се отърси, осъзнавайки опасната почва, на която стъпваше.

— Много добре, Лили — каза той. — Можеш да излизаш на палубата, когато пожелаеш, стига да не разсейваш хората ми.

Матю усети, че се удавя в усмивката, която Лили отправи към него, и от скъпоценния му самоконтрол се отчупи още една частичка. Ако не внимаваше, тя щеше да го накара да изрече думи, в които не вярва, само и само да може да прави с нея онези вълшебни неща, за които мечтаеше по цели нощи. Господ да го пази от жени, които виждат в секса нещо повече от просто удовлетворение, очакват, че браковете се сключват в небесата, и вярват, че любовта означава вечно щастие. Само такава млада, наивна жена като Лили би могла да иска всичко това. Той внезапно се обърна и излезе от каютата.

В следващите дни Лили се питаше дали явното пренебрежение на Матю е един вид наказание. Ако беше така, наистина успяваше. Когато тя излезеше на палубата за малко чист въздух, той почти никога не говореше с нея, но кожата й тръпнеше, когато тъмните му, мрачни очи проследяваха всяко нейно движение. Погледът му беше тежък, изражението — неумолимо. Но Лили усещаше дълбоката вътрешна борба, кипяща в мощното му тяло. Дълбоко прозрение я караше да се пита дали и той я желае така силно, както тя него. Да желае Матю, да копнее за него така, както копнееше — това още не можеше да я убеди да го приеме според неговите условия.

Колко време щеше да мине, преди той да се умори от нея и да намери нова, която да заеме мястото й? Ако не Клариса, тогава някоя друга жена щеше да задоволява ненаситния му апетит. Той беше взел богатството й, трябваше ли освен това да притежава тялото и душата й? Любовта беше толкова крехко чувство, но Лили знаеше, че това, което изпитва към Матю, с малко подхранване би могло да се превърне в любов. Страстта между тях беше нещо великолепно, но тя искаше повече. Той беше научил тялото й да копнее за любовта, защо трябваше да бъде толкова лош, когато станеше дума за сърцето й? Имаше моменти, когато Лили усещаше как у Матю трепва нещо дълбоко, но то изчезваше толкова бързо, че би могло и да бъде плод на въображението й.

Сега тя стоеше до перилата на кораба, оглеждайки хоризонта, за да види някои от островите, съставляващи Бахамите, като знаеше, че са близо, но още не можеше да ги зърне. Когато Дик Марлоу се присъедини към нея, тя му се усмихна. Той беше дружелюбен млад мъж, когото Лили почти веднага беше харесала. Всъщност беше почти единственият на борда на „Морския ястреб“, който се осмеляваше да предизвика неодобрението на Матю, разговаряйки с нея.

— Скоро ще ги видите — каза Дик, правейки неопределен жест с ръка. — Ще се покажат най-напред като малки украшения върху синьо кадифе, сред венец от бяла пяна.

Лили напрегна очи, но не видя нищо.

— Матю каза, че ще спрем за малко в Насау.

— Да, за да свалим пленниците на брега и да уговорим откупа за тях.

— Бих искала…

— Погрижете се за задълженията си, господин Марлоу. Аз ще отговоря на въпросите на госпожа Хоук.

Лицето на Матю беше замръзнало в сурова маска и Лили усети да я побиват тръпки, когато той отпрати първия си помощник. Дик се поколеба, осъзнавайки напрежението между Матю и съпругата му, опасяваше се за безопасността на Лили. Макар да не мислеше, че Матю може да постъпи грозно, Дик знаеше, също както и целият екипаж, че те спят в различни каюти и че Лили е била хваната в сериозно провинение — да напуска съпруга си. Дик беше изпитвал гнева на Матю и почувства съжаление към Лили.

— Това е всичко, господин Марлоу — изрече сухо Матю.

Дик не можеше да направи нищо друго освен да отдаде чест и да се оттегли.

— Не искам да занимаваш офицерите или екипажа ми — изрече укорително Матю.

Намекът му накара Лили да избухне.

— Вади си каквито щеш заключения, но ние с Дик просто си приказвахме.

Това, че тя нарече подчинения му с малкото му име, отключи гнева на Матю. Не можеше да си спомни кога Лили се беше усмихвала на него с такова невинно изражение. Но напоследък той, естествено, не й беше дал особено много поводи да му се усмихва.

— Господин Марлоу ще остане в Насау, за да прибере откупа — разкри Матю, наблюдавайки реакцията на Лили. Когато тя просто кимна, той, доволен, смени темата. — Когато стигнем в Насау, искам да си стоиш долу. Най-добре е никой да не знае, че на борда има жена.

Лили изслуша поръките и макар да не разбираше логиката му, не се възпротиви. Когато той слезеше на сушата, тя щеше да постъпи както си знае. Може би дори щеше да слезе тихомълком на брега и да намери начин да отплава за Англия. Но Матю като че ли беше отгатнал мислите й и когато стигнаха Насау, я заключи в каютата й, където тя само кипеше в безсилен гняв и се разхождаше напред-назад чак до ранните часове на следващия ден.

 

Матю и Дик седнаха в претъпканата кръчма и си поръчаха бира. Пленените англичани бяха затворени в една колиба на брега и двамата уредиха да се изпрати до Англия искане за откупа им. Матю даде нареждания на Дик относно пребиваването му в Насау и Дик се сбогува, тръгвайки да търси квартира. Тъмните очи на Матю се рееха неспокойно из оживената зала, където шумът от разговорите правеше невъзможно човек да мисли свързано. Двама груби моряци, седнали непосредствено до него, спореха за една безвкусно облечена жена. В залата се заформиха две малки сбивания, няколко пирати подеха войнствена песен.

Матю познаваше неколцина от пиратите, други изобщо не беше виждал, но всички бяха опасни, въоръжени до зъби и жадни да се сбият. Матю също жадуваше, но за нещо съвсем друго. Жена — ето това му трябваше. Най-обикновена, страстна жена, която да отвлече мислите му от съпругата му, изискваща от него неща, които той не можеше да й даде. Трябваше му жена, която да не иска нищо освен удоволствието, което той можеше да й достави, жена, искаща секс, а не любов.

— Трябва ли ти жена, миличък?

Беше с боядисана е червено коса, едрогърда, с очи, обещаващи тайни удоволствия. Матю инстинктивно разбра, че ще бъде освободена и ентусиазирана в леглото. Точно каквото му трябваше, за да прочисти организма си от студената, неотстъпчива вещица, за която се беше оженил.

— Зависи — каза той уклончиво. — Ако жената си ти, мисля, че дори много ми трябва.

— Стаята ми е горе. Няма да съжаляваш. Чиста съм и знам как да угаждам на мъжете. — Тя млъкна за миг, извивайки гръб, за да даде възможност на Матю да се възхити от огромните й гърди. — Името ми е Лили. Наричай ме Лил.

Матю трепна силно. Лили! Боже господи! Някаква игра ли играеше с него съдбата? Нямаше ли спасение от нежната магьосница, която смущаваше сънищата му и преобръщаше живота му с главата надолу? Внезапно Матю съзря възможността да се надсмее над съдбата, да надхитри извратените демони, които го преследваха. Хвана Лил за ръката и я поведе към горния стаж.

— Нямаш търпение, дяволе, а? — изкиска се тя, без да протестира, докато следваше Матю по стълбите. Беше най-популярната проститутка в „Златната гъска“, но рядко беше виждала толкова привлекателен мъж като Матю. — Как ти е името, миличък?

— Матю — измърмори той почти троснато. — Коя е твоята стая?

Лили посочи една от вратите и Матю я отвори, влизайки вътре заедно с нея. Тя беше облечена в къса червена рокля, чийто цвят ужасно не си подхождаше с косата, но Матю не забелязваше нищо, само огромните й гърди, издуващи се в деколтето на корсажа. Обърна я към себе си и започна да развързва връзките.

— Внимавай — предупреди го тя. — Това ми е най-хубавата рокля.

— Ще ти купя друга.

Матю беше подлудял. Подлудял от желание да се пречисти от образа на деликатната красота на Лили. От нуждата да отхвърли всяка предпазливост, да се върне тичешком на кораба и да каже на Лили точно това, което тя искаше да чуе. От дяволите, които му нашепваха, че няма защо да променя живота си само защото се е оженил. От навиците, твърде силно вкоренени, за да ги отхвърли. Но една сила, много по-голяма от всички други, показа присъствието си но най-първичен начин.

Дрехите на Лил лежаха на куп, струпани на пода. Матю отстъпи назад, за да се възхити на красотата й, и в ужас се загледа в отпуснатите меса на прецъфтяващата проститутка, с която се канеше да легне. Желанието му угасна моментално и той изстина. Лили ли беше направила това с него? Преди да я срещне, би спал с Лил, без дори да се замисли, и то с огромно удоволствие. Ни най-малко нямаше да го притеснява фактът, че огромните й гърди висяха почти до кръста или че имаше голям корем. Щеше да вземе удоволствието си и щеше да я забрави след десет минути.

Боже господи! Нима заради Лили вече не можеше да погледне друга жена?

Разтревожена от мълчанието на Матю, Лил се приближи към него.

— Какво има, миличък? Допреди малко беше много разгорещен. Искаш ли Лил да ти помогне? — Тя посегна, хвана го между краката и веждите й се извиха нагоре учудено. — Разбирам, че Лил ще трябва да свърши една работа. Свали си дрехите, миличък.

Матю се дръпна с отвращение. Това никога не му се беше случвало преди и той знаеше кого да обвини.

— Съжалявам, Лил, не съм в настроение. — Пъхна ръка в джоба си, извади една монета и я хвърли на леглото. — Може би друг път.

Обърна се и излезе. Възмутеното ахване на Лил секна, когато видя каква е монетата, оставена от Матю.

Той спря долу в общата зала, за да обърне още една чаша бира, преди да напусне кръчмата, набърчил чело в угрижен размисъл. Знаеше точно какво иска и то не беше червенокосата проститутка, която може би беше спала с повече мъже, отколкото бяха жените, които той беше познавал в живота си.

Лили.

Случилото се преди малко в кръчмата остави дълбоко впечатление у него и той сериозно се замисли. Ако трябваше да бъде съвършено честен, налагаше се да признае, че Лили някак си беше станала абсолютна необходимост за него. Господ знае, че се бе опитвал да я изличи от мислите си, че се беше борил да не се обвързва с една жена за цял живот. Дори беше признал, че няма намерение да й бъде верен. Но тъмните сили в него работеха, за да опровергаят всички декларации. Независимо дали му харесваше или не, той беше по-верен на Лили, отколкото господ беше определил за който и да било мъж. И по-невероятното беше фактът, че дори не можеше да си го обясни.

Матю се качи дълбоко замислен на борда на „Морския ястреб“ и влезе в каютата, която използваше, след като беше предоставил собствената си каюта на Лили. Беше доста след полунощ и на кораба цареше тишина. Вахтеният съобщи, че всичко е наред, и Матю се запита дали Лили е още бясна, че я е заключил за през нощта. Спря пред вратата й, пръстите му се озоваха на инчове от ключа, тялото му се напрегна от желанието да отвори вратата и да я погледне. Не, по дяволите, той искаше да направи нещо повече, а не само да я погледне. Искаше да смъкне дрехите от сладкото й телце и да влезе отново в нея, докато не пречисти кръвта си.

Дори да му отнеме цял живот.