Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Thief of Hearts, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 69гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Катрин Стоун. Крадец на сърца
Редактор: Саша Попова
Оформление на корицата: Петър Христов
ИК „Бард“, 2001
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
36.
Корт Апартмънтс, Уестуд
Девет часът вечерта
Петък, 7 юни
Вроденият порок на сърцето на Риса беше излекуван. Но имаше една друга житейска несправедливост, която трябваше да бъде поправена. Докато този проблем не беше решен, операцията на момиченцето не можеше да се смята за напълно успешна.
Доктор Кейтлин Тейлър щеше да отстрани онзи остатъчен дефект. Операцията щеше да бъде деликатна и същевременно агресивна — битка на остроумие и воля със силен противник.
Кейтлин притежаваше най-мощното оръжие — истината, срещу която опонентът й нямаше какво да противопостави.
„Ще победя — помисли тя. — Ще спечеля. Трябва да го направя.“
Кейтлин стоеше до прозореца в спалнята си, гледаше като хипнотизирана разноцветните струи на фонтана и черпеше сили от танца на светлините и капките и от спомена за вълшебния, син океан. Тя усещаше присъствието и на двамата си родители, както Маги бе обещала винаги да бъдат заедно.
Кейтлин можеше да помоли баща си да я придружи по време на пътуването й тази събота и неделя. Тимъти Аскуит щеше да се съгласи и влиянието му щеше да й помогне да изпълни мисията си.
Но тя не бе поискала помощта на баща си. Трябваше да се справи сама.
На вратата се позвъни.
Таксито бе дошло. Кейтлин беше готова, сякаш цял живот бе чакала тази операция.
Тя отвори вратата и изненадано промълви:
— Джеси…
— Здравей, Кейтлин — тихо и нежно я поздрави той.
— Защо ме гледаш така?
— Съжалявам. Но изглеждаш уморена. И тъжна. — „И красива. Обидена. Смела.“
„И ти. Уморен, тъжен и съсипан — човек, който е загубил всичко.“
— Чувствам се добре, Джеси.
— Радвам се. Може ли да вляза?
— Разбира се.
Той прекрачи прага и видя пътническата й чанта.
— Заминаваш ли някъде?
— Да.
— Къде?
Кейтлин сви рамене.
— По работа.
— Сигурно ще е наблизо, защото от осем сутринта в неделя си на повикване.
Това беше вярно. Но защо Джеси си бе направил труда да провери? За да се увери, че Кейтлин е свободна през следващите трийсет и шест часа и да прекарат още една страстна нощ?
— Пътуването ще бъде кратко. Ще асистирам в един тежък случай.
Джеси реши, че това е почти цялата истина. А може би Кейтлин се бе научила да лъже. Бе усвоила от него този пагубен талант.
Той взе от ръката й самолетния билет и щом видя безпокойството й, се запита дали тя не възнамерява да лети до Мауи, да застане на прага на дома му и да отправи смело предизвикателство — „Между нас има нещо повече от секс, нали, Джеси?“
Не, Кейтлин не смяташе да ходи при Джеси. Тя щеше да предприеме това изморително пътуване заради него.
— Ще се срещнеш с Гейбриела, нали?
Джеси беше учуден и в очите му блестеше нещо, което много приличаше на любов. Но Кейтлин знаеше, че не трябва да вярва на тези зелени очи.
— Да. Заради пациентката ми Риса. Тя трябва да те вижда, Джеси. И Даниъл трябва да знае истината. Патрик може да му каже какво всъщност се е случило в Езерото на Грейдън, а Гейбриела — за инцидента в къщичката на градинаря. И тогава…
— Кейтлин. — Гласът му беше изумително тих и интимен, както в онази нощ, когато шепнеше името й. — Правиш го заради мен, нали? Макар че нараних чувствата ти.
— Не си… — Гласът й постепенно заглъхна, защото Кейтлин не можа да произнесе лъжата.
В същия миг на вратата отново се позвъни. Таксито бе пристигнало, но Джеси набързо го отпрати.
— Госпожицата няма да пътува — каза той на шофьора и му плати сумата за разстоянието до летището. — Благодаря ви.
Таксито потегли и Джеси отново се обърна към Кейтлин.
Сега косите й не бяха мокри от дъжда. Но тя пак беше очарователната прелъстителка, която бе дошла при него в бурята. Морскосините й очи блестяха смело. Тогава Кейтлин бе отишла при Джеси, твърдо решена да спаси живота на Патрик.
А сега искаше да спаси Джеси.
— Ще се срещна с Гейбриела. Ако желаеш, ела с мен. Ще й кажеш за „Адът, лишен от ярост“ и че ще го публикуваш, ако тя не оттегли фалшивите си обвинения срещу теб.
— „Адът, лишен от ярост“ няма да бъде публикуван. Написах го в затвора, Кейтлин, и романът представлява много обезпокоителна хроника на фантазиите ми да отмъстя на Гейбриела.
— Тя напълно го заслужава.
— Никой не заслужава онова, което съм написал. Пък и няма смисъл да се конфронтирам с нея. Гейбриела никога няма да се отрече от обвиненията си. Не може да си го позволи. Историята с изнасилването я направи известна и може да бъде шансът й да обитава Белия дом.
— Основаващ се на лъжа.
— Лъжа, която е помогнала на много жертви на изнасилване. Благодарение на Гейбриела светът е малко по-безопасен за жените. За Риса.
— Но Риса се нуждае от теб и ти…
— И аз се нуждая от нея — призна той. — Но желанието ми е по-силно от нейното. Даниъл я обича и Стефани е чудесна майка. Освен това за Риса е важно да бъде с Холи. Всичко ще бъде наред с нея.
— А ти?
— Ще го понеса. — Устните му се разтеглиха в лека, но обезоръжаваща, сексапилна усмивка. На лицето му се изписа копнеж и болезнено желание. — Може би.
— Може би?
Усмивката му изчезна и копнежът се засили.
— Липсваше ми, Кейтлин.
— И ти ми липсваше.
— Не исках да те оставям. Но мислех, че ще бъде най-добре, ако замина. Излъгах те за онова, което съществува между нас и какво означаваш за мен, защото смятах, че така ще бъде по-лесно за теб. Знам, че подобна пресметната жестокост невинаги има желания ефект. Патрик би трябвало да ме ненавижда. Но той обвинява себе си. Поема вината ми. Патрик е добър човек… Ти също. — По лицето му премина сянка на гняв. — Но неизвестно защо реши, че не си достатъчно добра за мен.
— Ти можеш да притежаваш всяка жена, Джеси. Думите й предизвикаха учудване.
— Но аз не искам всяка.
— Не?
— Знаеш, че искам само теб, Кейтлин. Обичам те.
И през нощта, докато в далечината танцуваха искрящите, разноцветни капки на фонтана, Джеси й показа любовта, потребността и страстта си, които изпитваше от мига, в който я видя за пръв път. Любенето им бе изпълнено с радост.
— Трябваше да се върна по-рано — прошепна той.
— Върна се точно навреме — успокои го Кейтлин.
— Ами, забави ме пристигането на госпожа Лъвица.
Кейтлин се усмихна.
— Дойде ли? Ожениха ли се?
— Да. И са много щастливи.
— Ти ли извърши бракосъчетанието?
— Не. Нито гледах. Това е личен въпрос между двама. Оказа се, че лъвовете се женят първия път, когато се любят.
— Тогава ти би трябвало да си женен няколко пъти — пошегува се тя.
— Не. — Изражението му беше сериозно и изпълнено с любов. — Бих се оженил само веднъж, Кейтлин. За теб. Не съм обичал истински друга.