Хайнрих Хайне
Поклонение в Кевлар

I

Дън майката се вглежда,

синът лежи встрани.

„Процесията, Вилхелм,

минава — погледни!“

 

„Така съм болен, майко,

че съм й глух, и сляп!

За мъртвата Гретхен си мисля

и съм сърдечно слаб.“

 

„Да идем, сине, в Кевлар!

Тук мъката те скоси.

Там Божията майка

сърцето ти ще спаси.“

 

Хоругвите се веят,

църковни песни звучат.

От Кьолн по Рейн към Кевлар

поклонници вървят.

 

И син, и майка тръгват

с приведени чела

и в хора заедно пеят:

„Мария, на теб хвала!“

II

Днес Божията майка

е в дреха от сребро;

ще дойдат тук болни хора

с надежди за добро.

 

Тук всеки болен й носи

с измъчено сърце

все крайници от восък —

нозе или ръце.

 

Даде й ръка от восък —

тя ръка му изцери;

даде й нозе от восък —

тя здрави му подари.

 

Един дотук докуцукал —

обратно с танц поел;

пристигнал друг без пръсти —

с цигулка се заел.

 

Взе майката свещица,

извая сърчице.

„Предай й го — над тебе

тя ще простре ръце!“

 

Със стон той сърцето взема,

със стон върви едва;

очите му ронят сълзи,

сърцето му — слова.

 

„Благословена Дево,

пречиста Дево, ти,

царице на небето,

слез и ме защити!

 

В град Кьолн живеем с мама.

Чуй — моят роден град

с параклиси и църкви

открай е бил богат.

 

До нас живееше Гретхен,

но тя склопи очи.

Вземи сърчице от восък —

скръбта ми облекчи!

 

Сърцето ми излекувай,

към мен не бивай зла!

Аз пламенно те моля…

— Мария, на теб хвала!“

III

И син, и майка заспаха

в настъпилия мрак.

И Божията майка

пристъпи техния праг.

 

Над болния се сведе

и на сърцето му тя

постави длан и излезе,

усмихвайки се, в нощта.

 

Видя добрата му майка

и друго нещо насън…

Тогава се събуди —

пес лаеше навън.

 

Синът бе неподвижен —

той вече бе умрял

и бледите му бузи

лъч розов бе огрял.

 

Ръце тя кротко скръсти.

Макар че я заболя,

запя благоговейно:

„Мария, на теб хвала!“