Хайнрих Хайне
Планински глас

Рицар един в планината върви

бавно и в скръб потопен:

„В нежни прегръдки ли днес аз отивам,

ах, или в гроба студен?“

Планинският глас отговори смутен:

„В гроба студен!“

 

Рицарят скръбен нататък върви,

в тъмна и горестна шир:

„Вече тъй рано към гроба отивам —

нека! Но в гроба е мир!“

Планинският глас отвеща отподир:

„В гроба е мир!“

 

Рицарят сълзи пролива през сън —

сън или спомен горчив:

„В гроба най-сетне сломен ще почина;

в гроба ще бъда щастлив!“

Планинският глас отвеща вечно жив:

„В гроба щастлив!…“