Новалис
Химн на нощта

Защо се връща вечно утринта?

Защо властта на земното не свършва?

Злощастната ни суетня погубва

долитането дивно на нощта.

И жертвеникът скрит на любовта

защо навеки не гори?

Отмерено е времето

на светлината,

ала без време и пространство

е на нощта властта.

Сънят ни вечно трае.

Сън свещен,

недей ощастливява толкоз рядко

обреклите се на нощта

във бурната ни земна делничност!

Не виждат те едни глупците

и сън какво е те не знаят.

Те знаят сянката, която

във оня здрач

на истинската нощ

от жал ти мяташ върху нас.

Не те усещат те

на гроздовете в златното море

и на бадема

в чудния елей,

нито на мака в сока кестеняв.

Не знаят те,

че ти открай

облъхваш скрит гръдта

на крехката, невинна дева

и в рай утробата превръщаш…

Не знаят те, че идеш от

сказания изконни,

за да отвориш дверите небесни,

че носиш ключа и отваряш

чертози преблажени —

ти, на безбрежни тайни

носител ням.