Уилям Уърдсуърт
Сонет

Морето — с кораби осеяно бе то,

тъй както със звезди са нощем висините:

на котва в пристана почиваха едните,

сновяха другите тук-там, кой знай защо.

 

Тогава в залива съгледах чуден кораб;

дохождаше невям от приказна страна

и горд със своя ход и мачти, и платна,

като видение се плъзгаше в простора.

 

Той беше чужд за мен, за него чужд бях аз,

и с влюбен взор все пак следих го непрестанно:

по-мил ми беше той от всичко в този час.

 

Но дълго време ли тук щеше да остане?

Повея изведнъж и с полъха несмел

отплува корабът, на север път поел.