Уилям Блейк
Кристалният шкаф

Девица вън ме улови

подскачах на едно краче.

Постави ме във своя шкаф

и врътна златното ключе.

 

А шкафът беше от злато,

блестеше в бисер и кристал

и мъничък, прекрасен свят

там в лунна нощ бе засиял.

 

И друга Англия видях,

друг Тауър с йомени на пост

и друга Темза да влече

води под Лондонския мост.

 

Девица втора зърнах там,

с прозрачна и ефирна плът,

бе с три тела, едно в едно,

смаляващи се всеки път,

 

с усмивка тройна… Сетих в страх

как тръпен пламък в мен гори.

Целунах дивната мома —

целувка тройна ми дари

 

с три образа, и запленен

от средния, обзет от страст,

се хвърлих в нежния кристал,

но шкафът крехък бе и — прас! —

 

като подхвърлено дете

сега навън пищя от глад.

Над мен — ридаеща жена

и пълен с вопли нощен хлад…