Петър Андасаров
Есен от моето детство

Бавно се отрониха

последните листа.

Грабна ги поточето

и полетя

като дете

с откраднато хвърчило.

Сякаш бели гонени стада —

по дрипавото било

хукнаха мъгли.

А долу —

в дрямката унесен —

градът станува

като керван

замръкнали коли…