Ружа Велчева
Баладичен романс

По звездните стъпала на нощта

в унес се изкачих при луната.

Дай ми сребърната си рокля, Луна —

помолих — любимият чака…

Загърната в ефирни вояли,

после танцувах със вятъра —

за отплата ми подари свойте крила…

Тогава потърсих реката.

Дай ми в заем твоята песен, Река —

спи любимият самотен, далече…

Ще го полюлея нежно в съня,

ще сме заедно — красиво обречени…