Ружа Велчева
Вик

Българийо на лудите комити,

Българийо на гордите царе,

нима забрави чест и горда слава,

та примирена си сега на колене?

 

Обезлюдява топлата ти пазва,

отлитат младите без път назад.

Умират старците, унизени и забравени,

преди да легнат кротко във пръстта.

 

Какъв е този мрачен жребий,

каква е тази българска прокоба,

на свобода да вият вълците,

а агнетата — все да са под ножа!…

 

Българийо на лудите комити,

за да пребъдеш и след нас дори,

побързай, докато надежда още има —

Авгиевите си обори помети!