Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (8)

ГЛАВА 8

Омръзнали му бяха коварствата и изненадите на Омега. Сега гледаше да не се отдалечава от магазина, въртеше търговията и си отваряше очите на четири за нови неприятности. Започваше да придобива типичния вид на местен жител — кос поглед през подозрително присвити клепки, ръката неизменно до кобура, краката готови за бяг. Досущ като по-старите жители той придобиваше шесто чувство за прикритите заплахи.

Вечер, след като залостеше врати и прозорци и включеше тройната алармена инсталация, Барънт дълго лежеше в постелята и се мъчеше да си припомни Земята. Като опипваше слепешком най-мъгливите кътчета на паметта си, той откриваше мъчително неясни намеци, следи и откъслечни картини. Ето огромна магистрала, която завива към слънцето; част от необятен многоетажен град; близък поглед към заобления корпус на космически кораб. Но образите бяха нетрайни. Те съществуваха само нищожна частица от секундата, после изчезваха.

Съботните вечери Барънт прекарваше с Джо, Денис Фьорен и съседа Тем Ренд. Джо преуспяваше в играта покра и беше успял с подкупи да си пробие път до статуса на Свободен Гражданин. Фьорен беше прекалено прям и откровен за подобно нещо; оставаше си на нивото Местен Жител. Но пък Тем Ренд обещаваше да наеме едрия фалшификатор за асистент, ако одобряха молбата му за встъпване в Гилдията на Убийците.

Вечерта започна доста приятно, ала както винаги завърши със спор за Земята.

— Вижте сега — каза Джо, — всички знаем как изглежда Земята. Тя е комплекс от гигантски плаващи градове. Издигнати са върху изкуствени острови в океаните…

— Не, градовете са на суша — обади се Барънт.

— На вода — настоя Джо. — Земните жители са се завърнали към морето. Всички имат специални кислородни адаптери за дишане в солена вода. Сушата вече не се използува за нищо. Морето осигурява всичко, което…

— Не е така — каза Барънт. — Спомням си огромни градове, но те бяха на суша.

— И двамата грешите — намеси се Фьорен. — За какво са й градове на Земята? Тя ги е зарязала вече от векове. Сега Земята е парк, резерват. Всеки си има къщичка и няколко акра ниви. Възродени са всички гори и джунгли. Хората не се мъчат да покорят природата, а живеят съвместно с нея. Нали, Тем?

— Прав си, но не докрай — каза Тем Ренд. — Все още има градове, само че подземни. Страхотни подземни заводи и производствени райони. Другото е както каза Фьорен.

— Няма никакви заводи — упорито възрази Фьорен. — Не са необходими. Каквото му потрябва на човек, може да се сътвори чрез мозъчна енергия.

— Аз пък ви казвам — заяви Джо, — че си спомням плаващите градове! Живеех в сектор Нимуи на остров Пасифая.

— Да не мислиш, че това доказва нещо? — запита Ренд. — Аз си спомням, че работех в осемнадесето подземно ниво на Нуева Чикага. Работната ми норма беше двадесет дни годишно. Останалото време прекарвах навън, из горите.

— Грешиш, Тем — каза Фьорен. — Няма никакви подземни нива. Ясно си спомням, че баща ми беше Контрольор Трета степен. Не бяхме заседнало семейство, всяка година се преселвахме на двеста-триста мили. Потрябваше ли ни нещо, баща ми се захващаше да мисли и то изникваше пред нас. Беше обещал да ме научи, но изглежда, не сме стигнали дотам.

— Е, явно двама-трима от нас имат фалшиви спомени — реши Барънт.

— Без съмнение — съгласи се Джо. — Но въпросът е кой от нас е прав?

— Никога няма да узнаем — каза Ренд, — освен ако успеем да се върнем на Земята.

С това спорът приключи.

* * *

Към края на седмицата Барънт получи нова, по-настоятелна покана от Магазина за сънища. Реши да изпълни задължението си още същата вечер. Провери температурата и откри, че се е вдигнала над тридесет и пет градуса. Помъдрял от суровите уроци на Омега, той натъпка малка чанта с топли дрехи и чак тогава пое на път.

Магазинът за сънища се намираше в аристократичния квартал около Мъртвешката улица. Барънт влезе и се озова в малка, луксозно обзаведена чакалня. Лукав младеж му се усмихна притворно иззад полираното си бюро.

— Мога ли да ви услужа? — запита младежът. — Казвам се Номис Дж. Аркдрегън, заместник-управител по нощните сънища.

— Бих искал да си поизясня кое как е — каза Барънт. — Как предизвиквате сънищата, какви са и тъй нататък.

— Разбира се — кимна Аркдрегън. — Нашите услуги са лесно обясними, Гражданино…

— Барънт. Уил Барънт.

Аркдрегън пак кимна и отметна името в списъка пред себе си. Надигна очи и заговори:

— Нашите сънища се предизвикват чрез действието на наркотици върху мозъка и централната нервна система. Има много наркотици, доставящи желания ефект. Сред най-употребяваните са такива като хероин, морфин, опиум, кокаин, хашиш и пейот. Всички те са земни продукти. А единствено на Омега се намират Черното чехълче, гондолчето, маницеята, три-наркотинът, джедалите и разните производни на кармоидната група. Всички те са сънотворящи.

— Ясно — каза Барънт. — Значи продавате наркотици.

— Нищо подобно! — възрази Аркдрегън. — Далеч не е тъй просто и грубо. В древни времена земните хора са използували наркотици. Възникващите сънища непременно се оказвали хаотични и случайни по природа. Човек никога не знаел какво ще сънува и за колко време. Не знаел дали ще е сън, или кошмар, ужас или блаженство. Тази неувереност е премахната в модерния Магазин за сънища. Днес нашите наркотици грижливо се отмерват, смесват и пригаждат за всеки отделен посетител. В сънотворчеството царува абсолютна прецизност — от безметежната нирвана на Черното чехълче през пъстроцветните халюцинации на пейота и три-наркотина, до сексуалните фантазии, предизвиквани от хашиша и морфина, и накрая до възкресяващите паметта сънища на кармоидната група.

— Тъкмо възкресяването на паметта ме интересува — каза Барънт.

Аркдрегън се намръщи.

— Не бих ги препоръчал за първо посещение.

— Защо не?

— Сънищата за Земята обикновено се оказват по-обезпокоителни от всички други въображаеми сцени. Най-често е желателно човек да си изгради възприемчивост към тях. За първото посещение бих ви препоръчал някоя приятна сексуална фантазия. Тая седмица имаме специална разпродажба на сексуални фантазии.

Барънт поклати глава.

— Мисля, че предпочитам нещо истинско.

— Не би трябвало — рече заместник-управителят с усмивка на познавач. — Повярвайте ми, щом човек веднъж привикне със секса във виденията, истинското преживяване просто бледнее.

— Не ме интересува — отсече Барънт. — Искам сън за Земята.

— Но вие не сте си изградили възприемчивост! — възкликна Аркдрегън. — Дори не сте пристрастен.

— Трябва ли да съм пристрастен?

— Важно е. И неизбежно. Всички наши наркотици създават у клиента привикване, както го изисква законът. Виждате ли, за да оцени истински един наркотик, човек трябва да се пристрасти към него. С това неимоверно се повишава удоволствието, да не говорим за нарасналата възприемчивост. Ето защо препоръчвам да започнете с…

— Искам сън за Земята — повтори Барънт.

— Много добре — неохотно се съгласи Аркдрегън. — Но не поемаме отговорност за произтичащите злополуки.

Той въведе Барънт в дълъг коридор. Минаха край редица врати и зад някои от тях Барънт дочу глухи стонове и блажено пъшкане.

— Експерименти — каза Аркдрегън, без да се впуска в обяснения.

Спряха пред една врата в края на коридора. Вътре седеше някакъв брадат веселяк, облечен в бяла престилка. Четеше книга.

— Добър вечер, доктор Уейн — каза Аркдрегън. — Това е Гражданинът Барънт. Първо посещение. Настоява за земен сън.

С тези думи Аркдрегън се завъртя и излезе.

— Е — рече докторът, — мисля, че ще го уредим някак. — Той остави книгата. — Хайде, легнете там, Гражданино Барънт.

В центъра на стаята имаше дълга маса с множество шарнири за промяна на формата. Над нея висеше някакъв сложен апарат. В дъното на помещението блестяха стъклени шкафчета, пълни с квадратни буркани, които напомняха на Барънт за неговите противоотрови.

Легна. Доктор Уейн го подложи на общ преглед, после извърши специфични тестове за възприемчивост, хипнотичен индекс, реагиране на единадесетте основни наркотични групи и податливост на тетанични и епилептични гърчове. Надраска резултатите в бележника си, провери цифрите, отиде до един от шкафовете и се зае да смесва наркотици.

— Има ли вероятност да се окаже опасно? — запита Барънт.

— Не би трябвало — отвърна доктор Уейн. — Изглеждате сравнително здрав. Бих казал дори, че сте в отлично здраве и имате нисък праг на възприемчивост. Естествено понякога се случват епилептични пристъпи, навярно поради натрупване на алергични реакции. Няма как да ги предотвратим. А има и травми, които понякога довеждат до лудост и смърт. Много интересна тема за изследване. Някои хора пък се заклещват в сънищата си и с нищо не можем да ги измъкнем. Предполагам, че би следвало да го наречем специфична форма на лудост, макар да не е точно така.

Докторът бе привършил с наркотичната смес. Сега я зареждаше в спринцовка. Барънт започваше сериозно да се съмнява дали е чак толкова благоразумно да продължава.

— Май ще е по-добре да отложа посещението — каза той. — Не съм сигурен дали…

— Не се тревожете за нищо — успокои го докторът. — Това е най-добрият Магазин за сънища на Омега. Опитайте да се отпуснете. Мускулното напрежение може да предизвика тетанични конвулсии.

— Мисля, че мистър Аркдрегън беше прав — смотолеви Барънт. — Сигурно не бива да сънувам Земята още от първото посещение. Той каза, че е опасно.

— Е, в края на краищата струва ли си да живеем без някой и друг риск? — рече докторът. — Колкото до нещастните случаи, те най-често са мозъчни увреждания и разкъсване на кръвоносни съдове. А ние разполагаме с всичко необходимо за лечение на подобни травми.

Иглата увисна над лявата ръка на Барънт.

— Размислих — заяви той и опита да се надигне от масата.

Доктор Уейн сръчно заби иглата в мускула.

— Дойде ли човек в Магазин за сънища, няма място за размисляне. Опитайте да се отпуснете…

Барънт се отпусна. Легна по гръб и в ушите му се раздаде пискливо свистене. Опита да се взре в лицето на доктора. Но лицето се бе променило.

Лицето беше старческо, кръгло и месесто. По брадичката и гушата висяха гънки лой. Лицето беше потно, дружелюбно, изплашено. Това беше неговият Съветник Пети срок.

— Хайде, Уил — каза Съветникът, — трябва да внимаваш. Научи се да го владееш тоя твой буен нрав. Трябва, Уил!

— Знам, сър — отвърна Барънт. — Просто така ме е яд на онзи…

— Уил!

— Добре де — каза Барънт. — Ще внимавам.

Той излезе от университетската канцелария и тръгна през града. Това бе фантастичен град от небостъргачи и многоетажни улици, блеснал град от сребристи и диамантени сияния, амбициозен град, който ръководеше необятна мрежа от страни и планети. Барънт крачеше по третото пешеходно ниво и продължаваше гневно да мисли за Ендрю Теркалър.

Заради Теркалър и неговата нелепа ревност бяха отхвърлили молбата на Барънт за встъпване в Космоизследователския корпус. Съветникът му не можеше да стори нищо по въпроса — Теркалър имаше прекалено силно влияние в Комитета за подбор. Щяха да минат цели три години, преди да му разрешат нова молба. А междувременно беше прикован към Земята и оставаше без работа. Цялото му обучение беше свързано с извънземните изследвания. На Земята нямаше място за него, а сега го откъсваха от космоса.

Теркалър!

Барънт слезе от пешеходното ниво и се качи на скоростния подвижен тротоар към района Санте. Летейки напред, той опипваше мъничкото оръжие в джоба си. На Земята пистолетите бяха забранени. Беше си доставил този по сложен и потаен път.

Щеше да убие Теркалър.

Мерна се вихър от размазани нелепи лица. Сънят помръкна. Когато се проясни, Барънт откри, че се цели с пистолета в мършав кривоглед тип, чиито писъци за милост секнаха изведнъж.

Информаторът с безизразно, сурово лице регистрира престъплението и съобщи на полицията.

Полицаите в сиви униформи го поставиха под арест и го отведоха на съд.

Съдията с мъглива пергаментова физиономия го осъди на доживотно заточение на планетата Омега и издаде заповед за принудително изтриване на паметта му.

После сънят се превърна в калейдоскоп на ужаса. Барънт се катереше по хлъзгав прът, по отвесна планинска стена, по някакъв гладък кладенец. Изотзад го догонваше трупът на Теркалър с разкъсани гърди. От двете страни бяха пренебрежителният информатор и съдията с пергаментово лице — те подкрепяха мъртвеца.

Барънт бягаше по хълм, по улица, по покрив. Преследвачите бяха по петите му. Нахълта в сумрачна жълта стая, затвори вратата и превъртя ключа. Обърна се и видя, че се е заключил с трупа на Теркалър. В раната на гърдите буйно растяха гъбички, корона от винена и пурпурна плесен обвиваше окървавената глава. Трупът се приближи, посегна към него и Барънт се хвърли с главата надолу през прозореца.

— Излизай, Барънт. Прекаляваш. Излизай от съня.

Барънт нямаше време да слуша. Прозорецът се превърна в пързалка и той се хлъзна по полирания улей към просторен амфитеатър. Там по сивия пясък към него пълзеше трупът, като се надигаше на прогнилите остатъци от ръце и крака. Огромните трибуни бяха празни, само съдията и информаторът седяха един до друг и гледаха.

— Заклещил се е.

— Е, предупредих го…

— Излизай от съня, Барънт. Говори ти доктор Уейн. Ти си на Омега, в Магазина за сънища. Излизай от съня. Все още имаш надежда, ако се измъкнеш незабавно.

Омега? Сън? Нямаше време да мисли за това. Барънт плуваше през мрачно, зловонно блато. Съдията и информаторът плуваха след него, като поддържаха трупа, чиято кожа бавно се лющеше.

— Барънт!

А сега блатото се превръщаше в гъста пихтия, която лепнеше по ръцете и краката му, нахлуваше в гърлото му, докато съдията и информаторът…

— Барънт!

Барънт отвори очи и откри, че лежи на масата в Магазина за сънища. Отгоре се беше надвесил явно разтревоженият доктор Уейн. До него медицинска сестра държеше поднос със спринцовки и кислородна маска. Зад нея Аркдрегън бършеше потта от челото си.

— Не вярвах вече да се измъкнеш — каза доктор Уейн. — Наистина не вярвах.

— Отърва се в последния момент — обади се сестрата.

— Предупредих го — заяви Аркдрегън и излезе от стаята.

Барънт се надигна и седна.

— Какво стана? — запита той.

Доктор Уейн сви рамене.

— Трудно е да се каже. Може би сте предразположен към кръгова реакция, а понякога наркотиците не са абсолютно чисти. Но обикновено тия работи не се повтарят. Повярвайте ми, Гражданино Барънт, наркотичното преживяване е много приятно. Сигурен съм, че следващия път ще бъдете очарован.

Все още потресен от изпитанието, Барънт се зарече да не опитва втори път. Каквото и да му струваше, нямаше да рискува нова среща с подобен кошмар.

— Пристрастен ли съм вече? — заинтересува се той.

— О, не — каза доктор Уейн. — Пристрастяването започва след третото или четвъртото посещение.

Барънт благодари и си тръгна. На минаване край бюрото на Аркдрегън попита колко му дължи.

— Нищо — отговори Аркдрегън. — Първото посещение винаги е за сметка на заведението.

И той се усмихна многозначително.

Барънт напусна Магазина за сънища и побърза да се прибере в апартамента си. Трябваше да помисли за много неща. Сега за пръв път имаше доказателство, че е извършил съзнателно и предумишлено убийство.