Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (6)

ГЛАВА 6

— Злото — започна свещеникът след като се настани удобно в най-хубавото кресло на Барънт — е онази вътрешна сила, която ни вдъхновява за дела, постигани със сила и търпение. Преклонението пред Злото задължително е и преклонение пред самия себе си — следователно единствено то е непогрешимо. Онова „аз“, което обожаваме, е идеалното обществено същество: човекът, който се задоволява със своята ниша в обществото, но е готов да сграбчи всяка възможност за издигане; човекът, който посреща смъртта достойно, който убива без унизителна и порочна жалост. Злото е жестоко, тъй като отразява безпогрешно нехайната и неразумна вселена. Злото е вечно и неизменно, макар да се явява пред нас в безбройните форми на променливия живот.

— Би ли приел чаша вино, чичо? — запита Барънт.

— Благодаря, много си любезен — каза чичо Ингемар. — Как върви търговията?

— Горе-долу. Тая седмица малко позападна.

— Няма го вече онзи интерес към отровителството — промърмори свещеникът, отпивайки меланхолично малка глътка вино. — Не е като в ония години, когато ме докараха от Земята — младо момче, току-що разпопено. Но да си дойдем на думата. Говорех ти за Злото.

— Да, чичо.

— Ние се прекланяме пред Злото, въплътено във фигурата на Черния, онзи рогат и страховит призрак на нашите дни и нощи. В лицето на Черния откриваме седемте смъртни гряха, четиридесетте углавни престъпления и сто и едната простъпки. Няма престъпление, което Черния да не е извършил — безупречно, както му е присъщо. Затуй ние, несъвършените създания, се равняваме по неговото съвършенство. И понякога Черния ни възнаграждава, явявайки се пред нас в цялата ужасяваща красота на огнената си плът. Да, племеннико, аз самият бях удостоен да го видя. Преди две години той се яви на закриването на Игрите, а беше се появил и предната година.

Свещеникът се позамисли за великото богоявление. Сетне добави:

— Тъй като в държавата виждаме въплътени най-високите човешки възможности за постигане на Злото, ние обожаваме и нея като свръхчовешко, но не съвсем божествено творение.

Барънт кимна. С големи усилия се удържаше да не задреме. Приспиваше го тихият, монотонен глас на чичо Ингемар, който говореше за такива всеизвестни истини като Злото. Напрягаше се да не затвори очи.

— Човек би могъл да запита — продължаваше да гъгне чичо Ингемар, — щом Злото е най-висше постижение на човешката същност, то защо Черния позволява във вселената да има и Добро? Въпросът за Доброто е мъчил с векове непросветените души. Сега ще ти дам отговора.

— Да, чичо — рече Барънт, като се щипеше потайно по бедрото в усилие да остане буден.

— Но най-напред да уточним понятията. Да разгледаме същността на Доброто. Храбро и безстрашно да се взрем в лика на нашия велик враг и да открием какви са неговите истински черти.

— Да — повтори Барънт и се запита дали да не отвори прозореца. Клепачите му бяха невероятно натежали. Разтърка ги енергично и се помъчи да внимава.

— Доброто е илюзорно състояние — монотонно и равномерно говореше чичо Ингемар, — което приписва на човека несъществуващите качества алтруизъм, смирение и благочестивост. Как да разпознаем Доброто като илюзия? Разпознаваме го, защото във вселената съществуват само човечеството и Черния, а да обожаваш Черния, значи да обожаваш собственото си върховно олицетворение. И тъй, след като доказахме, че Доброто е илюзия, трябва да приемем и че съставките му не съществуват. Разбра ли?

Барънт не отговори.

— Питам разбра ли? — повиши глас свещеникът.

— А? — сепна се Барънт. Беше задрямал с отворени очи. Отърси се от дрямката и успя да изрече: — Да, чичо, разбрах.

— Чудесно. Разбирайки това, ние питаме защо Черния позволява във вселената на Злото да съществува Добро, та макар и като илюзия? И откриваме отговора в Закона за Необходимите противоположности, тъй като не бихме разпознали Злото като такова, ако нямаше върху какво да се открои. Противоположността дава най-добрия контраст. А противоположното на Злото е Доброто. — Свещеникът се усмихна победоносно. — Всичко е толкова просто и ясно, нали?

— Несъмнено, чичо. Би ли желал още малко вино?

— Само капчица — каза свещеникът.

Още десетина минути той говори на Барънт за чаровното естествено Зло, присъщо на зверовете от гори и поля, после го посъветва да се учи в поведението си от тия простодушни създания. Накрая стана и се приготви да си върви.

— Много се радвам, че си побъбрихме — каза свещеникът, стискайки дружески ръката на Барънт. — Мога ли да се надявам, че ще те видя на понеделнишките ни вечерни литургии?

— Литургии?

— Разбира се — кимна чичо Ингемар. — Всеки понеделник вечер в полунощ провеждаме Черна меса в Ситното сборище на Църковни път. След службата Дамският кръжок обикновено поднася лека закуска, после започваме танци и хорови песни. Много е весело. — Той широко се усмихна. — Виждаш ли, преклонението пред Злото може да бъде забавно.

— Не се и съмнявам — каза Барънт. — Ще дойда, чичо.

Той изпрати свещеника до вратата. Заключи и дълбоко се замисли за всичко, което бе казал чичо Ингемар. Очевидно беше необходимо да присъства на литургиите. Дори задължително. Само на едно се надяваше — Черната меса да не е чак толкова адски скучна, колкото разсъжденията на Ингемар за Злото.

Това стана в петък. През следващите два дни Барънт беше много зает. Търговският агент от окръг Кървавата яма му изпрати товар билки и корени за хомеопатично лечение. Почти цял ден му трябваше за подреждане и сортиране, а докато ги прибере в съответните гърненца и стъкленици, отмина още един ден.

* * *

В понеделник Барънт тъкмо беше обядвал и се завръщаше в магазина, когато му се стори, че забеляза момичето. Изтича подир него, но то се изгуби сред тълпата.

Като се прибра, откри, че под вратата е пъхнато писмо. Оказа се, че е покана от съседния Магазин за сънища. Текстът гласеше:

Скъпи Гражданино,

Използуваме случая да ви поздравим с добре дошъл в квартала и да ви предложим услугите на най-добрия по наше мнение Магазин за сънища на Омега.

На ваше разположение са всички видове и типове сънища — при това на удивително ниски цени. Специализираме се в паметосъбуждащи сънища за Земята. Можете да бъдете уверен, че вашият квартален Магазин за сънища ви предлага само най-добрите възможности за един друг живот.

Като Свободен Гражданин вие несъмнено ще пожелаете да се възползувате от тези услуги. Можем ли да се надяваме, че ще го сторите до една седмица?

Собственикът

Барънт остави писмото. Нямаше дори идея какво представлява този „Магазин за сънища“, нито пък как се предизвикват самите сънища. Трябваше да узнае. Въпреки любезните думи поканата звучеше безапелационно. Нямаше съмнение, че посещаването на Магазин за сънища е едно от задълженията на всеки Свободен Гражданин.

Но това можеше да почака. Тази вечер щеше да има Черна меса и от него явно очакваха да присъствува на нея.

В единадесет часа вечерта Барънт излезе от магазина си. Искаше да има време за разходка из Тетрахайд, преди да отиде на литургията, която започваше в полунощ.

Изпълнен с бодрост, той закрачи напред. И все пак капризната и изненадваща природа на Омега едва не го погуби, преди да е стигнал до Ситното сборище на Църковния път.