Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (22)

ГЛАВА 22

Съзнанието му се завърна внезапно и изцяло. Барънт се надигна, седна и видя, че е паднал в контролната зала. Металната врата зад него беше затворена и той дишаше без затруднения. Никъде не се виждаше и следа от екипажа. Сигурно бяха изтичали да търсят надзирателите, предполагайки, че той няма да се свести толкова скоро.

Инстинктивно пое пистолета и се изправи на крака. Внимателно огледа оръжието, после се намръщи и го прибра. Питаше се защо екипажът го е оставил сам в контролната зала, най-важната част на кораба. И защо са го оставили въоръжен?

Опита да си спомни лицата, които бе видял миг преди да рухне на пода. Бяха само неясни спомени, мътни разфокусирани очертания с глухи гласове като насън. Наистина ли бе видял хора тук?

Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно се убеждаваше, че е измислил тия хора с гаснещото си съзнание. Тук нямаше никой. Беше сам в мозъчния център на кораба.

Пристъпи към главното контролно табло. То беше разделено на десет части. На всяка имаше редици циферблати, чиито изящни стрелки сочеха загадъчни цифри. На всяка имаше ключове, бутони, реостати и ръчки.

Барънт бавно закрачи край секторите, гледайки съзвездията от примигващи лампички, които покриваха стените чак до тавана. Последният сектор, изглежда, беше нещо като общ контролен блок за всички останали. Сред него имаше екранче с думите: „Координация, Ръчна/Автоматична“. Светеше само половината Автоматична. Имаше подобни екранчета за навигация, наблюдение, предотвратяване на сблъсъци, влизане и излизане от подпространството, влизане и излизане от нормалното пространство, приземяване. Всички бяха включени на автоматика. По-нататък откри огромния екран, който отчиташе хода на полета в часове, минути и секунди. Време до Пропускателен пункт 1 — 29 часа, 4 минути, 51 секунди. Престой 3 часа. Време от Пропускателния пункт до Земята — 480 часа.

Контролното табло примигваше и мъркаше безметежно и самодоволно. Барънт едва превъзмогваше чувството, че присъствието на човек в този машинен храм е светотатство.

Той провери въздухопроводите. Бяха включени на автоматично действие и подаваха точно толкова кислород, колкото бе необходим за самотния човек в залата.

Но къде беше екипажът? Барънт разбираше необходимостта звездолетът да се управлява главно от автоматизирана програмираща система. Толкова грамадна и сложна структура задължително трябваше да бъде самостоятелна. Но нали хората я бяха изградили, те бяха съставили програмите. Защо ги нямаше тук да следят таблата, да променят програмата при нужда? Ами ако се наложеше надзирателите да останат по-дълго на Омега? Ако потрябваше да отминат пропускателния пункт и да продължат направо към Земята? Ако станеше необходимо изобщо да променят посоката? Кой превключваше програмите, кой даваше заповеди на кораба, кой беше ръководният разум, направляващ цялата дейност?

Барънт претърси контролната зала. Откри шкаф, пълен с кислородни маски. Взе една, провери я и излезе в коридора.

След дълго лутане стигна до врата с надпис „КАЮТА ЗА ЕКИПАЖА“. Помещението зад нея беше чисто и празно. Леглата бяха подредени в правилни редове, без одеяла и чаршафи. В шкафчетата нямаше нито дрехи, нито каквито и да било лични вещи. Барънт излезе и провери каютите на офицерите и капитана. Никъде не откри следи от скорошно човешко присъствие.

Завърна се в контролната зала. Вече беше ясно, че корабът няма екипаж. Може би земните власти толкова се доверяваха на разписанията и надеждното функциониране на кораба, че бяха сметнали екипажа за излишен. Може би…

Но подобен начин на действие му се струваше твърде странен и рискован. Имаше нещо много загадъчно в тая Земя, която оставя звездолетите да пътуват без човешки надзор.

Реши засега да отложи преценката, докато събере повече факти. За момента трябваше да мисли по проблемите на собственото си оцеляване. В джобовете си имаше хранителни концентрати, но не бе успял да вземе много вода. Щеше ли да намери запаси в този безпилотен кораб? Не биваше да забравя за надзирателите долу, в общата зала. И трябваше да помисли какво ще стане на пропускателния пункт и как да преодолее трудностите.

Барънт откри, че не се налага да използува собствените си запаси. Машините в офицерската столова все още отпускаха храна и напитки при натискане на бутона. Не знаеше дали ястията са естествени, или синтезирани по химичен път. Бяха вкусни и хранителни, друго не го интересуваше.

Зае се да изследва част от горните етажи, но след като се залута на няколко пъти, реши да не поема излишни рискове. Жизненият център на кораба беше контролната зала и Барънт прекарваше там по-голямата част от времето си.

Откри и илюминатор. Като задействува ръчката, която отваряше стоманените капаци, Барънт надзърна към необятната панорама от звезди сред чернотата на космоса. Безброй светила се разстилаха отвъд границите на най-буйните му фантазии. Загледан към тях, Барънт усети как в душата му се надига могъщ прилив на гордост. Тук беше неговото място, тия безименни звезди бяха неговото наследство.

* * *

Времето за достигане на пропускателния пункт намаляваше, оставаха само шест часа. Барънт гледаше как оживяват нови сектори от контролното табло, как приборите проверяват и променят силите, управляващи кораба, за да го подготвят за кацане. Три часа и половина преди пристигането Барънт направи интересно откритие. Намери централната корабна система за свръзка. Включвайки на приемане, можеше да подслушва разговорите в надзирателската зала.

Не узна почти нищо полезно. От предпазливост или пък просто от липса на интерес надзирателите не говореха за политика. Като се изключат дежурствата на затворническия кораб, те прекарваха живота си на пропускателния пункт. Част от приказките им бяха неразбираеми за Барънт. Но той продължаваше да слуша, неудържимо привлечен от всичко, което можеха да кажат тия земни жители.

— Ходил ли си някога да плуваш във Флорида?

— Не обичам солената вода.

— Тъкмо преди да ме мобилизират в Стражата, спечелих трета награда на Дейтънското изложение за орхидеи.

— Като се пенсионирам, ще си купя вила в Антарктика.

— Колко ти остава?

— Осемнайсет години.

— Е, все някой трябва да върши тая работа.

— Да, ама защо тъкмо аз? И защо няма отпуски на Земята?

— Нали си гледал записите, знаеш защо. Престъпността е болест. Заразна е.

— И какво от това?

— Това, че щом работиш с престъпници, рискуваш да се заразиш. Може да пренесеш заразата на Земята.

— Не е честно…

— Няма как. Ония учени си знаят работата. Пък и на контролния пункт не е чак толкова зле.

— Да, ако обичаш всичко да е изкуствено… въздух, семейство, храна…

— Е, не може всичко да е наред. Семейството ти там ли е?

— Искат да се връщат на Земята.

— Разправят, че като изкараш пет години на пункта, вече не можеш да се върнеш. Гравитацията ще ти види сметката.

— Бих рискувал. Стига да можеше…

От тия разговори Барънт разбра, че навъсените надзиратели са човешки същества като затворниците на Омега. Изглежда, повечето пазачи не харесваха работата, която трябваше да вършат. Също като заточениците от Омега те копнееха да се завърнат на Земята.

Остави размислите върху придобитата информация за по-късно. Корабът бе достигнал пропускателния пункт и цялото огромно табло блестеше и тръпнеше, извършвайки последни приготовления за сложните маневри по скачването.

Най-сетне маневрите привършиха и двигателите утихнаха. По свързочната система чу как надзирателите напускат общата зала. Проследи маршрута им по коридорите към рампата. Чу последния да казва, преди да напусне кораба:

— Ето ги и проверяващите. Кажете нещо бе, момчета.

Никой не му отговори. Надзирателите бяха изчезнали и сега из коридорите се разнесе нов звук: тежката маршова стъпка на ония, които пазачът бе нарекъл проверяващи.

Изглежда, бяха много. Проверката започна от машинните зали и методично се заизкачва нагоре. Ако се съдеше по звуците, те отваряха всяка врата и проверяваха не само помещенията, но и шкафовете.

Стиснал пистолета с потна длан, Барънт се питаше къде би могъл да се скрие на този огромен кораб. Трябваше да предполага, че ще претърсят навсякъде. В такъв случай най-добрият му шанс беше да се промъкне край тях и да намери убежище в някой от вече претърсените сектори на кораба.

Той надяна кислородна маска и излезе в коридора.