Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (20)

ГЛАВА 20

Според Ейлан Втора група имаше поне един сериозен недостатък — повечето хора в нея отдавна бяха отминали разцвета на силите си. Разбира се, имаше и по-млади членове, но те почти не се бяха сблъсквали с насилието и поради това им липсваше самоувереност. Прикрити в безопасните подземия, повечето от тях никога не бяха натискали с гняв спусъка на лъчемет, никога не им се бе налагало да се спасяват с бягство, никога не бяха попадали в схватките на живот и смърт, които бе издържал Барънт. Те бяха храбри, но незакалени. Охотно биха предприели експедицията към Земята, но едва ли биха имали шансове за успех.

— И ти мислиш, че аз ще имам шанс? — запита Барънт.

— Така смятам. Ти си млад и силен, сравнително интелигентен и извънредно изобретателен. Имаш висока степен на издръжливост. Ако някой може да успее, вярвам, че това си ти.

— Защо само един човек?

— Защото няма смисъл да пращаме група. Така просто бихме увеличили шанса да ви открият. Използувайки един човек, постигаме максимум безопасност и предимства. Ако успееш, ще получим безценна информация за същността на врага. Ако се провалиш и бъдеш заловен, всичко ще изглежда по-скоро индивидуално начинание, отколкото групов заговор. Все още ще можем да вдигнем Омега на всеобщ бунт.

— Как ще се върна на Земята? — запита Барънт. — Да не би някъде да имате скрит звездолет?

— Не, за съжаление. Планираме да те изпратим към Земята на борда на следващия затворнически кораб.

— Невъзможно.

— Нищо подобно. Ние сме проучили кацанията. Всичко става по една и съща схема. Затворниците излизат навън под стража. Докато ги строяват на площада, корабът е беззащитен, макар и хлабаво заобиколен с кордон от стража. За да проникнеш на борда, ще организираме диверсия. Тя би трябвало да отклони вниманието на охраната за известно време, колкото да се промъкнеш на кораба.

— Дори и да успея, ще бъда заловен веднага след завръщането на пазачите.

— Едва ли — каза Ейлан. — Затворническият кораб е огромна структура с безброй скривалища за един нелегален пътник. В твоя полза е и ефектът на изненадата. Навярно за пръв път в цялата история на Омега се предприема опит за бягство.

— А когато корабът пристигне на Земята?

— Ще бъдеш преоблечен като човек от персонала — каза Ейлан. — Не забравяй, за теб работи неизбежната некадърност на една огромна бюрокрация.

— Дано — каза Барънт. — Да предположим, че съм стигнал успешно до Земята и събера информацията, която ви трябва. Как ще я пратя обратно?

— Ще я изпратиш по следващия затворнически кораб. Смятаме да го превземем.

Барънт морно затърка чело.

— Какво ви кара да мислите, че поне част от това — моето бягство или вашето въстание — може да успее срещу могъщата организация на Земята?

— Длъжни сме да рискуваме. Или ще победим, или заедно с цялата Омега ще хлътнем в бездната на кървава касапница. Не споря, шансовете са против нас, но изборът е един — да рискуваме или да загинем, без да сме опитали нищо.

Моера кимна.

— Освен това положението крие и други възможности. Земното правителство очевидно управлява чрез насилие. Това предполага съществуването на нелегални групи за съпротива. Може би ще успееш да се свържеш с тях. Едновременен бунт и на Земята би накарал правителството да се позамисли.

— Може би — каза Барънт.

— Трябва да се надяваме на най-доброто — каза Ейлан. — С нас ли си?

— Разбира се. Предпочитам да умра на Земята, отколкото на Омега.

— Затворническият кораб пристига след шест дни. През това време трябва да ти предадем информацията, която сме събрали за Земята. Една част са възстановени спомени, друга беше провидяна от мутантите, а останалото възстановихме по логичен път. Това е всичко, с което разполагаме, и се надяваме, че то дава сравнително точна представа за текущото положение на Земята.

— Кога започваме? — запита Барънт.

— Незабавно — отсече Ейлан.

* * *

Барънт мина през общ инструктаж за физическите условия на Земята, за климата и главните населени центрове. След това го изпратиха при полковник Брей, бивш член на земното Космическо командуване. Брей му разказа за предполагаемите военни сили на Земята, участвуващи с голям брой космически кораби в блокадата на Омега, и за очакваното равнище на земното научно развитие. Той даде преценка за числеността на земната армия, за вероятните подразделения на суша, по море и в космоса, за евентуалната им боеспособност. Адютантът капитан Каръл му прочете лекция за специалните оръжия, вероятните им типове и далекобойност, достъпността им за земното население като цяло. Друг адютант, лейтенант Дауд, разказа за подслушвателните прибори, предполагаемото им разположение и начините да бъдат избягвани.

След това Барънт се върна пак при Ейлан за политически инструктаж. От него узна, че според общото мнение на Земята навярно цари диктатура. Изучи методите на диктатурата, специфичните й силни и слаби страни, ролята на тайната полиция, употребата на терор, проблемите на доносниците.

Когато свърши, Ейлан прехвърли Барънт на едно дребно човече с очи като мъниста, което му обясни земната система за унищожаване на паметта. Тръгвайки от предположението, че премахването на спомените редовно се използува за смазване на съпротивата, човечето пресъздаде вероятния характер на земното нелегално движение при дадените условия, как би могъл Барънт да се свърже с него и какви възможности биха имали нелегалните.

Накрая му разкриха в пълни подробности плана на Втора група за проникване на кораба.

Барънт посрещна идването на Кацниден с огромно облекчение. До гуша му бе дошло от денонощното зубрене. Предпочиташе прякото действие, каквото и да донесе то.