Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (19)

ГЛАВА 19

Барънт се свести под високия таван на сумрачна стая. Лежеше на нещо меко. Наблизо стояха двама души. Изглежда, спореха.

— Вече просто няма време за изчакване — говореше някакъв мъж. — Ти не схващаш колко напрегнато е положението.

— Докторът казва, че му трябват поне още три дни почивка — отвърна женски глас.

След малко Барънт осъзна, че говори Моера.

— Можем да му отпуснем три дни.

— Ще му трябва време и за инструктажа.

— Нали каза, че е умен. Инструктажът не би трябвало да отнеме много време.

— Може да трае със седмици.

— Невъзможно. Корабът каца след шест дни.

— Ейлан — каза Моера, — вечно прибързваш. Не можем да се справим за толкова малко време. На следващия Кацниден ще сме много по-добре подготвени…

— Тогава положението ще е неудържимо — отвърна мъжът. — Съжалявам, Моера, но или ще използуваме Барънт незабавно, или ще трябва да се откажем от него.

— За какво ще ме използувате? — обади се Барънт. — Къде съм? Кой сте вие?

Мъжът се обърна към леглото. В неясното осветление Барънт видя много висок, мършав и прегърбен старец с мънички мустаци.

— Радвам се, че си буден — каза старецът. — Аз съм Свен Ейлан, командир на Втора група.

— Каква е тази Втора група? — запита Барънт. — Как ме измъкнахте от Арената? Да не сте агенти на Черния?

Ейлан се усмихна.

— Не съвсем. Скоро ще ти обясним всичко. Но мисля, че засега ще е най-добре да похапнеш и да пийнеш нещичко.

Влезе медицинска сестра с поднос в ръце. Докато Барънт се хранеше, Ейлан придърпа стол към леглото и започна да разказва за Черния.

— Нашата група — каза той — не може да претендира, че е дала начало на преклонението пред Черния. То, изглежда, е възникнало на Омега спонтанно. Но след като съществуваше, ние взехме да го използуваме от време на време. Свещениците проявиха удивителна склонност към сътрудничество. В края на краищата поклонниците на Злото високо ценят всяка поквара. Следователно за един свещеник на Омега няма нищо богохулно в една измамна поява на Черния. Точно обратното, тъй като в православното преклонение пред Злото особено се набляга на лъжовни образи — и най-вече на огромни, огнени, внушителни видения като онова, което те спаси от Арената.

— Как го създавате? — заинтересува се Барънт.

— С някакви триещи се повърхности и силови полета. За повече подробности ще трябва да питаш инженерите.

— А защо ме спасихте?

Ейлан погледна Моера. Тя сви рамене.

— Бихме искали да те използуваме за важна задача — смутено обясни старецът. — Но преди да ти разкажа за нея, мисля, че трябва да узнаеш нещичко за нашата организация. Навярно вече сме възбудили любопитството ти.

— И още как! — заяви Барънт. — Не сте ли нещо като престъпен елит?

— Елит сме — каза Ейлан, — но не се смятаме за престъпници. На Омега са заточени хора от два съвсем различни типа. Има истински престъпници, извършили убийство, палеж, въоръжен обир и тъй нататък. Сред такива личности живееше ти. А има и хора, обвинени в престъпни отклонения, като политическа неблагонадеждност, научна ерес и антирелигиозна дейност. От тия хора е съставена нашата организация, която за по-просто наричаме Втора група. Доколкото можем да си припомним и възстановим събитията, престъпленията ни се състоят главно в това, че сме споделяли възгледи, които не съвпадат с общоприетите на Земята убеждения. Били сме антиконформисти. Навярно сме представлявали нестабилен елемент и заплаха за утвърдените власти. Затова са ни заточили на Омега.

— И сте се откъснали от другите заточеници — вметна Барънт.

— Да, налагаше се. Преди всичко, защото истинските престъпници от Първа група не се поддават на контрол. Нито можем да ги ръководим, нито бихме си позволили да приемем тяхното ръководство. Но по-важното е, че ни предстоеше задача, която може да се осъществи само в тайна. Нямахме представа какви приспособления използува стражата за наблюдение на Омега. За да запазим всичко в тайна, трябваше да се укрием вдън земя — буквално. Стаята, в която се намираш, е на шестдесет метра под повърхността. Крием се и навън излизат само специални агенти като Моера, които подбират за Втора група затворниците, обвинени в обществени и политически престъпления.

— Но не подбрахте мен — каза Барънт.

— Естествено. Ти беше обвинен в убийство и това те нареждаше в Първа група. Обаче поведението ти не беше типично. Ти изглеждаше подходящ кандидат, затова ти помагахме от време на време. Но трябваше да бъдем напълно сигурни, преди да те приемем в групата. Фактът, че не искаше да признаеш обвинението в убийство, говореше в твоя полза. Освен това разпитахме Илиарди след като успя да го откриеш. Очевидно нямаше причини да се съмняваме, че той е извършил убийството, което ти приписват. А още повече ни привличаше високата ти издръжливост, която окончателно се изяви по време на Лова и Игрите. Отчаяно се нуждаехме от човек с твоите способности.

— Какво правите всъщност? — запита Барънт. — Към какво се стремите?

— Искаме да се завърнем на Земята — каза Ейлан.

— Но това е невъзможно.

— Не мислим така. Отдавна изучаваме този въпрос. Въпреки охраната смятаме, че завръщането на Земята е възможно. Ще разберем истината след шест дни, когато трябва да пристъпим към действия.

— По-добре би било да изчакаме още шест месеца — каза Моера.

— Невъзможно. Закъснение от шест месеца би било катастрофално. Всяко общество си има цел, а престъпното население на Омега се стреми към собствената си гибел. Барънт, ти като че се изненада. Не го ли разбираше досега?

— Не бях мислил за това — отговори Барънт. — В края на краищата бях част от това общество.

— Всичко е очевидно — каза Ейлан. — Помисли само за обществените организации — до една обединени около узаконеното убийство. Дори и законът, който ограничава броя на убийствата, започва да се пропуква. Населението живее на ръба на хаоса. Буквално. Вече няма спасение. Единственият начин да опазиш живота си е убийството. Единственият начин да се издигнеш по статус е убийството. Единственото безопасно поведение е да убиваш — все повече и повече, по-бързо и по-бързо.

— Пресилваш! — подхвърли Моера.

— Не мисля. Разбирам, че в местните власти има някаква привидна стабилност, че дори убийството крие някакъв вроден консерватизъм. Но това е илюзия. Не се съмнявам, че всички загиващи общества са поддържали измамната си непоклатимост… чак до края. Колкото до края на тукашното общество, той бързо наближава.

— Колко остава? — запита Барънт.

— Точката на експлозия ще бъде достигната след около четири месеца. Единственият начин да променим това би бил да предложим на населението нова насока, нова цел.

— Земята — каза Барънт.

— Точно така. Ето защо трябва да действуваме незабавно.

— Е, не разбирам много от тия работи — каза Барънт. — Но ще се опитам да ви помогна. С радост ще се включа в експедицията.

Ейлан отново се смути.

— Изглежда, че не съм бил достатъчно ясен. Ти ще бъдеш експедицията, Барънт. Ти и единствено ти… Извинявай, ако съм те стреснал.