Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (17)

ГЛАВА 17

Стражата не му попречи. Цели семейства мутанти бягаха от града да дирят убежище в планините, докато отмине суматохата на Лова. Барънт се прилепи към една от тези групи и скоро бе вече на цяла миля от Тетрахайд, сред ниските хълмове, които описваха полукръг около града.

Там мутантите спряха на бивак. Барънт продължи напред и посреднощ се заизкачва по скалистия, обветрен склон на една от по-високите планини. Беше гладен, но прохладният чист въздух го ободряваше. Започваше да вярва, че наистина ще доживее до края на Лова.

Отдалече дочу как отряд Ловци шумно обикаля из планината. Без затруднение им убегна в мрака и продължи да се изкачва. Скоро наоколо се възцари тишина, нарушавана само от неуморния шепот на вятъра сред скалите. Часът трябва да беше около два след полунощ — само още три часа до разсъмване.

В ранните утринни часове заваля — отначало лек дъждец, сетне студен порой. Подобно време можеше да се очаква от Омега. Можеха да се очакват и огромните буреносни облаци, прииждащи над планините, тътнещите гръмотевици и ослепително жълтите проблясъци на мълниите. Барънт намери убежище в една плитка пещера и реши, че има късмет, дето все още не е връхлетял температурен спад.

Полузадрямал, той седеше в пещерата и сънливо наблюдаваше склона под себе си, а останките от грима се стичаха по лицето му. Изведнъж в ярката светлина на нова светкавица зърна нещо да се катери нагоре, устремено право към пещерата.

Изправи се с пистолет в ръка и зачака нова светкавица. Ето, тя блесна и сега той различи хладен проблясък на мокър метал, примигващи червени и зелени светлинки, чифт метални пипала, които се вкопчваха в канарите и недораслите планински храсти.

Това бе машина, сродна с онази, срещу която Барънт се бе сражавал в подземията на Съдебното управление. Сега знаеше за какво се е опитвал да го предупреди Ренд. И разбираше защо малцина от Жертвите успяват да се спасят, дори ако се измъкнат от града. Този път действията на Макс нямаше да бъдат хаотични, за да изравнят силите в двубоя. И нямаше да има достъпни предпазители.

Когато Макс наближи, Барънт стреля по него. Лъчът отскочи, без да нарани бронираната метална черупка на машината. Барънт изскочи от пещерното укритие и започна да се катери нагоре.

Машината неуморно го следваше по коварните, влажни плещи на планината. Барънт се опита да я заблуди по едно плато, осеяно с назъбени канари, но Макс не изоставаше. Явно машината се ориентираше по мирис или нещо подобно, навярно беше програмирана да преследва неизтриваемата боя по лицето му.

На един стръмен склон Барънт търкулна няколко камъка срещу машината с надеждата да предизвика лавина. Макс отскочи от по-едрите летящи скали, останалите се претъркаляха през него без видим резултат.

Накрая Барънт попадна в безизходица на тясна ъгловата канара с отвесни ръбове. Вече нямаше накъде да се катери. Зачака. Когато машината се извиси пред него, той притисна пистолета към металната черупка и натисна спусъка.

За миг Макс потръпна от мощния заряд на игления лъч. После с един замах помете оръжието и преметна пипалото си около шията на Барънт. Металните намотки се стегнаха. Барънт усети, че губи съзнание. В последната секунда успя да се запита дали хватката ще го удуши, или ще му строши врата.

Внезапно натискът престана. Машината се бе отдръпнала на няколко крачки. Зад нея Барънт различи първите мътни лъчи на зората.

Беше доживял края на Лова. Машината не бе програмирана да убива след разсъмване. Но не го пусна да си върви. Задържа го в плен върху тесния скален ъгъл, докато дойдоха Ловците.

Те върнаха Барънт в Тетрахайд, където бясно аплодиращи тълпи го посрещнаха като герой. След двучасово шествие Барънт и още четирима оцелели бяха отведени в канцеларията на Комитета по наградите. Председателят произнесе кратка трогателна реч за умението и храбростта, които са проявили всички те, за да оцелеят в Лова. После им присъди хаджийски звания и връчи на всекиго малката златна обица, символ на статуса.

В края на церемонията Председателят пожела на новите Хаджии лека смърт в предстоящите Игри.