Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (16)

ГЛАВА 16

Всички авторитети на Омега са единодушни, че когато стане Жертва, човек преживява промяна на характера. Ако може да разгледа Лова като абстрактна задача, той би стигнал до някои повече или по-малко обективни изводи. Но типичната Жертва, независимо от интелекта си, не успява да откъсне разума от емоциите. В края на краищата, човек знае, че го гонят. Обзема го паника. Струва му се, че убежището е нейде далеч и дълбоко. Той бяга колкото може по-далече от къщи, укрива се под земята сред лабиринта от канали и шахти. Вместо светлината избира мрак, вместо тълпите — безлюдната пустош.

Опитните Ловци добре познават това поведение. Съвсем естествено те претърсват най-напред тъмните, пусти места, подземните проходи, изоставените складове и сгради. Там откриват Жертвите и ги прострелват с неумолима точност.

Барънт бе помислил за това. Отхвърли първата инстинктивна идея да се укрие в лабиринта от клоаки под Тетрахайд. Вместо това един час преди разсъмване той се упъти право към голямото ярко осветено здание, където се разполагаше Министерството на Игрите.

Когато му се стори, че коридорите са опустели, той бързо влезе, прочете таблото със списъка на канцелариите и изтича по стълбата към третия етаж. Мина край десетина стаи и накрая спря пред вратата с табелка „НОРИНС ДЖЕЙ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ИГРИТЕ“. Ослуша се, после я отвори и влезе.

Старият Джей имаше твърде добри рефлекси. Още преди Барънт да прекоси прага, онзи забеляза алените шарки по лицето му. Веднага отвори чекмеджето и бръкна в него.

Барънт нямаше желание да убива стареца. Той запокити подарения пистолет срещу Джей и го улучи право по челото. Заместник-министърът политна назад, блъсна се в стената и се свлече на пода.

Приведен над него, Барънт се увери, че пулсът му е нормален. Омота стареца с въже, запуши му устата и го прибра на завет под бюрото. Като претършува чекмеджетата, той откри табелка с надпис „НЕ ВЛИЗАЙ, СЪВЕЩАНИЕ“. Закачи я отвън и заключи вратата. После извади пистолета си, седна зад бюрото и зачака събитията.

Разсъмна се и воднистото слънце изплува над Омега. През прозореца Барънт виждаше оживените улици. Трескав карнавален дух бе обзел града и шумотевицата на празничното веселие се нарушаваше сегиз-тогиз от съскането на лъчемет или глухия трясък на огнестрелно оръжие.

До пладне все още не го бяха открили. Барънт надникна през прозореца и видя, че лесно може да се добере до покрива. Приятно беше да разполага с втори изход, както го бе посъветвал Джей.

Към средата на следобеда старецът се свести. След като се побори с въжето, той притихна под бюрото.

Наближаваше вечерта, когато някой почука на вратата.

— Мистър Джей, мога ли да вляза?

— Засега не — отвърна Барънт с надеждата, че имитира успешно гласа на Джей.

— Мислех, че ще ви заинтересува статистиката на Лова — рече човекът отвън. — Досега Гражданите са убили седемдесет и три Жертви, остават още осемнадесет. Голям напредък в сравнение с миналата година.

— Да, така е — каза Барънт.

— Тая година е нараснал процентът на ония, които се укриват в канализационната система. Неколцина опитаха да блъфират, като си останат у дома. Сега преследваме останалите из обичайните места.

— Чудесно — одобри Барънт.

— Засега никой не е опитал да се измъкне — добави човекът. — Странно, че Жертвите рядко се сещат за това. Но, разбира се, така ни спестяват употребата на машини.

Барънт се запита за какво ли става дума. Да се измъкне? Къде можеше да се измъкне човек? И какви машини употребяваха?

— Вече подбираме резервни кандидати за Игрите — продължаваше онзи зад вратата. — Бих искал да одобрите списъка.

— Имате си глави на раменете — сопна се Барънт.

— Да, сър — каза човекът.

След малко Барънт чу стъпките му да се отдалечават по коридора. Изглежда, подозираше нещо. Разговорът бе траял прекалено дълго, трябваше да го прекъсне по-рано. Може би си струваше да мине в друга канцелария.

Преди да пристъпи към действие, по вратата заудряха тежки юмруци.

— Да?

— Говори Гражданския комитет за претърсване — изрече басов глас. — Отворете доброволно. Имаме основания да подозираме, че вътре се крие Жертва.

— Глупости — заяви Барънт. — Не можете да влезете. Това е държавно учреждение.

— Можем — отвърна басът. — В деня на Лова Гражданите имат свободен достъп до всяко помещение, служба или сграда. Ще отворите ли?

Барънт вече бе изтичал до прозореца. Отвори го и чу зад гърба си как хората отвън блъскат по вратата. Простреля я два пъти, за да им даде повод за размисъл, после изскочи през прозореца.

Още от пръв поглед Барънт видя, че покривите на Тетрахайд са чудесно място за бягство на Жертвите — и следователно тъкмо там не биваше да попада евентуалната Жертва. Лабиринтът от тясно преплетени покриви, комини и кулички сякаш беше създаден специално за преследване, но народът вече се бе изкатерил горе. Щом го зърнаха, всички изреваха възторжено.

Барънт се втурна в отчаян спринт. Ловците тичаха подир него, отстрани се задаваха други. Той прескочи двуметровата пропаст между две сгради, успя да запази равновесие на стръмния покрив и пропълзя към отсрещната стряха.

Паниката го даряваше с крила. Ловците изоставаха. Ако запазеше тази скорост още десет минути, щеше да спечели значителна преднина. Тогава би могъл да слезе от покривите и да потърси по-добро скривалище.

Отпред се появи нова двуметрова пропаст. Барънт я прескочи без колебание.

Приземи се удачно. Но десният му крак хлътна чак до бедрото през прогнилите керемиди. Напрегна се и задърпа с всички сили, но не можеше да намери стабилна опора на стръмния, ронлив покрив.

— Ето го!

Барънт дръпна керемидите с две ръце. Още малко и Ловците щяха да могат да се прицелят. Докато измъкне крака си, щеше да се превърне в удобна мишена.

Когато Ловците се появиха на съседния покрив, Барънт вече беше разнебитил керемидите в кръг от един метър. Измъкна крака си и като не видя друг изход, хвърли се в дупката.

За миг увисна във въздуха, сетне се приземи на крака върху някаква маса, която се разпадна под тежестта му и го събори на пода. Надигна се и видя, че е попаднал в хола на хаджийско жилище. Една старица седеше в люлеещ се стол само на метър от него. Челюстта й бе провиснала от ужас, продължаваше да се люлее машинално.

Барънт чу стъпките на Ловците по покрива. Той мина през кухнята, излезе през задната врата, изтича под плетеница от въжета с простряно пране и прескочи ниския жив плет. Някой стреля по него от прозореца на втория етаж. Погледна натам и видя едно момченце неловко да се цели с тежък лъчемет. Навярно му бяха забранили да ловува по улиците.

Барънт изскочи на улицата и побягна с все сила, докато стигна до пресечка. Мястото му се стори познато. Осъзна, че е попаднал в Мутантския квартал, недалеч от къщата на Майла.

Зад себе си чуваше крясъците на Ловците. Дотича до къщата на Майла и откри, че вратата е отключена.

Всички бяха там — едноокият, плешивата старица и Майла. Влизането му като че не ги изненада.

— Значи са те избрали в Лотарията — каза старият мутант. — Е, очаквахме го.

— И това ли е провидяла Майла? — запита Барънт.

— Не беше необходимо — отвърна старецът. — Лесно можеше да се предвиди, като знаем що за човек си. Храбър, но не и безмилостен. Там ти е грешката, Барънт.

Старецът вече не употребяваше задължителното обръщение към Привилегирован Гражданин — при дадените обстоятелства това също лесно можеше да се предвиди.

— Виждал съм го как става година след година — продължи той. — Ще се изненадаш, ако узнаеш колцина многообещаващи млади мъже като теб рано или късно дотичват задъхани в тази стая и едва удържат лъчемета си, сякаш тежи цял тон, а от Ловците ги делят само три минути бяг. Те очакват да им помогнем, но мутантите предпочитат да не си дирят белята.

— Затваряй си устата, Дем — подхвърли старицата.

— Изглежда, че ще трябва да ти помогнем — каза Дем. — Не знам защо, но Майла е решила така. — Той се ухили сардонично. — Двамата с майка й мислим, че греши, обаче тя настоява. И тъй като само тя има провидческа дарба, налага се да отстъпим.

— Дори и да ти помогнем — подхвърли Майла, — почти нямаш шанс да оцелееш до края на Лова.

— Но ако ме убият, как ще се сбъдне пророчеството ти? — възрази Барънт. — Нали помниш, че видя да гледам собствения си труп, разсипан на лъскави късчета.

— Помня. Но смъртта ти няма да наруши предсказанието. Ако не ти се случи в този живот, значи просто ще те догони при следващото превъплъщение.

Не звучеше особено утешително.

— Какво да правя? — запита Барънт.

Старецът му подаде наръч дрипи.

— Навличай това, а аз ще се заема с лицето ти. Сега, приятелю, ще се превърнеш в мутант.

Не след дълго Барънт отново се озова на улицата. Беше облечен в дрипи. Под тях стискаше иглолъчевия пистолет, а с другата ръка протягаше чашка за просия. Старецът щедро го бе обработил с розовожълтеникав пластик. Сега лицето на Барънт имаше чудовищно подуто чело и плосък нос, разтеглен почти до скулите. Чертите му бяха изцяло изменени, а издайническите шарки не се виждаха.

Група Ловци изтичаха край него почти без да му обръщат внимание. Барънт взе да се обнадеждава. Беше спечелил безценно време. Последните лъчи на воднистото слънце чезнеха зад хоризонта на Омега. Нощта щеше да му даде нови шансове и с малко повече късмет можеше да се укрие от Ловците до разсъмване. Разбира се, след това го чакаха Игрите, но Барънт нямаше намерение да участвува в тях. Ако маскировката успееше да го укрие от цял ловуващ град, нямаше причина да го хванат за Игрите.

Навярно след празника би могъл отново да се появи в местното общество. Ако оцелее след Лова и избегне докрай Игрите, нищо чудно да получи някаква специална награда. Толкова самонадеяно и успешно закононарушение непременно би трябвало да се поощри…

Отсреща се задаваше нова група Ловци. Бяха петима и сред тях горд и мрачен крачеше Тем Ренд с новата си униформа на Убиец.

— Хей, ти! — кресна един от Ловците. — Виждал ли си да минава Жертва?

— Не, Гражданино — отговори Барънт, свеждайки почтително глава и леко надигна пистолета под дрипите.

— Не му вярвай — рече друг. — Тия проклети мутанти вечно се правят на ударени.

— Хайде да вървим, ще го открием — обади се трети.

Групата пое по-нататък, но Тем Ренд изостана.

— Сигурен ли си, че не е минавала някоя от Жертвите? — запита той.

— Абсолютно, Гражданино — каза Барънт и се запита дали Ренд не го е разпознал.

Не искаше да го убива, всъщност дори не беше сигурен дали ще спечели в двубоя, защото Ренд имаше дяволски рефлекси. В момента Ловецът беше отпуснал ръката с пистолета, а оръжието на Барънт сочеше право към него. Допълнителната частица от секундата можеше да зачеркне предимството на Ренд в бързина и точност.

Но ако схватката се проточеше, нещата навярно щяха да се усложнят; като нищо можем да загинем и двамата, помисли Барънт.

— Добре де — каза Ренд, — ако случайно видиш някого, кажи му да не се маскира като мутант.

— Защо не?

— Този трик никога не помага задълго — безгрижно обясни Ренд. — Човек печели отсрочка около един час. После доносниците го засичат. Виж, ако мене ме преследваха, сигурно щях да се маскирам като мутант. Само че нямаше да се мотая по улиците. Щях да се измъкна от Тетрахайд.

— Тъй ли?

— Непременно. Всяка година няколко Жертви бягат към планините. Разбира се, властите премълчават това и повечето граждани не го знаят. Но Гилдията на Убийците е съставила пълен списък на всички хитрини, маскировки и бягства, използувани досега. Това е част от дейността ни.

— Много интересно — каза Барънт.

Разбираше, че маскировката не е измамила Ренд. Тем беше добър съсед… и слаб убиец.

— Вярно — продължи Ренд, — от града не се излиза лесно. А и да се измъкне човек, още не е спасен. Трябва да се пази от Ловните патрули, а още по-опасно…

Изведнъж Ренд млъкна. Към тях се приближаваше група Ловци. Ренд кимна любезно и си тръгна.

Когато Ловците отминаха, Барънт стана и закрачи по улицата. Ренд му бе дал добър съвет. Естествено, че някои хора ще бягат от града. Животът сред пустинните планини на Омега би бил извънредно тежък, но всяко изпитание е по-добро от смъртта.

Ако успееше да се добере до градската порта, трябваше да се пази от Ловните патрули. А Тем бе споменал и за нещо по-опасно. Барънт се питаше какво ли е то. Може би специални отряди от тренирани Ловци планинари? Капризният климат на Омега? Смъртоносна флора и фауна? Жалко, че Ренд не довърши изречението.

По мръкнало той стигна до Южната порта. Мъчително прегърбен, Барънт закуцука към стражевия отряд, който преграждаше пътя навън.