Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (15)

ГЛАВА 15

Три дни по-късно Барънт бе посетен от висок, достолепен старец, който пристъпваше вдървено изпънат, досущ като закачения на колана му церемониален меч. Беше облечен в сако с висока яка, тъмни панталони и лъскави черни ботуши. По дрехите Барънт разбра, че е висш държавен служител.

— Правителството на Омега ви изпраща поздрави — каза служителят. — Аз съм Норинс Джей, заместник-министър на Игрите. Както изисква законът, идвам да съобщя лично за голямото щастие, което ви се падна.

Барънт кимна предпазливо и покани стареца в апартамента си. Но Джей, все тъй изпънат и изискан, предпочете да остане в магазина.

— Снощи бе теглен ежегодният тираж на Лотарията — обяви той. — Вие, Гражданино Барънт, сте един от печелившите. Поздравявам ви.

— Каква е наградата? — попита Барънт. Беше чувал за ежегодната Лотария, но имаше съвсем смътна представа за нея.

— Наградата — обясни Джей — е чест и слава. Името ви ще бъде вписано в държавните архиви. Списъкът на убийствата ви ще се съхранява за поколенията. По-конкретно ще получите от правителството новичък иглолъчев пистолет, а след това ще бъдете награден посмъртно с ордена „Сребърен протуберанс“.

— Посмъртно?

— Естествено — каза Джей. — Орденът „Сребърен протуберанс“ винаги се връчва посмъртно. Но от това честта е още по-голяма.

— Вярвам ви — съгласи се Барънт. — Има ли още нещо?

— Само една дреболия. Като един от спечелилите в Лотарията ще участвувате в символичната церемония на Лова, която бележи началото на Игрите. Ловът, както навярно знаете, олицетворява нашия начин на живот. В Лова виждаме всички сложни фактори на драматичното извисяване и падение, обединени с тръпката на дуела и възбудата на преследването. Дори на пеоните се разрешава да участвуват в Лова, защото това е единственият празник, който е достъпен за всички и символизира способността на обикновения човек да се издигне над ограниченията на своя статус.

— Ако съм разбрал правилно — каза Барънт, — аз ще бъда сред избраните да бъдат преследвани.

— Да — кимна Джей.

— Но вие казахте, че церемонията е символична. Значи ли това, че никой няма да бъде убит?

— Нищо подобно! — възрази Джей. — На Омега символът обикновено се слива с онова, което символизира. Когато казваме Лов, имаме предвид истински лов. Иначе всичко ще се превърне в празна комедия.

Барънт се замисли над положението. Перспективите не бяха приятни. В честен двубой той имаше отлични шансове да оцелее. Но ежегодният Лов, в който участвуваше цялото население на Тетрахайд, не му оставяше никаква надежда. Би трябвало да очаква подобно коварство.

— Как ме избрахте? — попита той.

— Изборът беше съвършено случаен — отвърна Норинс Джей. — Нищо друго не би било почтено спрямо Жертвите, които дават живота си за величието на Омега.

— Не мога да повярвам, че сте ме избрали току-така.

— Изборът беше случаен — повтори Джей. — Разбира се, той стана по предварително подготвен списък на подходящите кандидати. Не всеки може да бъде Жертва в Лова. Трябва да е проявил значителна издръжливост и майсторство, преди Комитетът на Игрите да го сметне за подходящ кандидат. Да бъдеш Жертва е чест и ние не я присъждаме лекомислено.

— Не вярвам — заяви Барънт. — Вие, от правителството, отдавна ме бяхте взели на мушка. Сега, изглежда, ви паднах в ръцете. Просто и ясно.

— В никакъв случай. Уверявам ви, че нито един от нас не изпитва към вас каквато и да било враждебност. Може да сте чувал глупави слухове за отмъстителни чиновници, но това са просто лъжи. Нарушавахте закона, ала правителството вече няма нищо общо. Сега въпросът ще се решава само от вас и закона.

При думата „закон“ в сините очи на Джей просветна леден блясък. Той се изпъчи и стегна устни.

— Законът — продължи Джей — управлява както престъпника, така и съдията, защото стои високо над тях. Законът е вездесъщ, защото всяка постъпка е или законна, или незаконна. Всъщност бихме могли да кажем, че законът има свой собствен живот и съществува напълно отделно от краткото битие на създанията, които го прилагат. Законът управлява всяка проява на човешкото поведение, следователно, доколкото човекът е законно същество, дотолкова и законът е човечен. А щом е човечен, той досущ като човека си има прищевки. За гражданина, който му се подчинява, законът е далечен и неуловим. За ония, които го отхвърлят и нарушават, законът се надига от мрачната си гробница и тръгва да дири престъпника.

— И затова ли бях избран за Лова?

— Естествено. Ако не ви бяхме избрали по този начин, ревностният и недремещ закон щеше да си намери друг начин за действие, използувайки средствата, с които разполага.

— Благодаря, че ми казахте — промърмори Барънт. — С колко време разполагам, преди да започне Ловът?

— До разсъмване. Ловът започва тогава и свършва призори на следващия ден.

— Какво ще стане, ако не бъда убит?

Норинс Джей се поусмихна.

— Това не се случва често, Гражданино Барънт. Уверен съм, че няма защо да се тревожите.

— И все пак се случва, нали?

— Да. Тия, които оцелеят след Лова, биват незабавно включени в Игрите.

— А ако оцелеят и след Игрите?

— Не се надявайте — дружелюбно подхвърли Джей.

— Ами ако успея?

— Повярвайте ми, Гражданино, няма да оцелеете.

— Въпреки всичко държа да узная какво би станало, ако издържа.

— Тия, които оцелеят след Игрите, вече са над закона.

— Звучи многообещаващо — каза Барънт.

— Никак даже. Дори когато е най-заплашителен, законът си остава ваш защитник. Може да имате малко права, но законът гарантира тяхното спазване. Само законът е причина да не ви убия на място. — Джей разтвори пръсти и Барънт видя на дланта му миниатюрен еднозаряден пистолет. — Законът поставя граници и умиротворява поведението и на закононарушителя, и на пазителя на реда. Не споря, сега законът повелява да умрете. Но всички хора са смъртни. Със своето тромаво и самовглъбено действие законът ви дава известно време, преди да умрете. Имате на разположение цял ден; без закона нямаше да имате нито миг.

— Какво ще стане — настоя Барънт, — ако оцелея след Игрите и застана над закона?

— Над закона има само едно — замислено изрече Норинс Джей. — И това е Черния. Тия, които се издигнат над закона, принадлежат на него. Но би било по-добре човек да умре хиляди пъти, отколкото да падне жив в лапите на Черния.

Барънт отдавна смяташе религиозното преклонение пред Черния за суеверна безсмислица. Ала сега, слушайки тревожния глас на Джей, той започна да се колебае. Може би имаше значителна разлика между ежедневното преклонение пред Злото и истинската поява на самото Зло.

— Но ако имате късмет — каза Джей — ще ви убият бързо. А сега ще приключа разговора с последните указания.

Продължавайки да стиска миниатюрния пистолет, Джей бръкна в джоба си със свободната ръка и извади червен молив. С бързо, тренирано движение той надраска бузите и челото на събеседника си. Преди Барънт да се опомни и да отскочи, всичко беше свършено.

— Това ви белязва като една от Жертвите — каза Джей. — Шарките са неизтриваеми. Ето ви и подаръка от правителството. — Той извади от джоба си иглолъчев пистолет и го остави на масата. — Както казах, Ловът започва на разсъмване. След този миг може да ви убие всеки освен друга Жертва. Вие също можете да убивате. Но препоръчвам да го правите крайно предпазливо. Звукът и блясъкът на игления лъч са издали и погубили не една Жертва. Ако опитате да се криете, не забравяйте да си осигурите втори изход. Помнете, че други хора познават Тетрахайд по-добре от вас. Опитните Ловци са проучили в течение на годините всички възможни скривалища; мнозина Жертви попадат в капан още през първите часове на празника. Успех, Гражданино Барънт.

Джей тръгна към вратата. Отвори я и отново се обърна към Барънт.

— Бих добавил, че има един, макар и нищожен шанс да опазите живота и свободата си до края на Лова. Но тъй като е забранено, не мога да ви кажа какъв е.

Норинс Джей леко се поклони и излезе.

След упорито миене Барънт откри, че алените шарки по лицето му наистина са неизтриваеми. През дългите вечерни часове той разглоби подарения пистолет и провери частите му. Както бе очаквал, оръжието се оказа дефектно. Захвърли го и взе своя пистолет.

В малка раница приготви запаси за Лова — храна, вода, топче въже, нож, резервни заряди и втори пистолет. После зачака, като въпреки доводите на разума се надяваше Моера и нейната организация да го спасят в последния момент.

Но никой не се яви. Един час преди разсъмване Барънт нарами багажа и напусна Магазина за противоотрови. Нямаше представа какво правят другите Жертви, но вече бе измислил кое място може да бъде свободно от Ловци.