Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (11)

ГЛАВА 11

На Омега законът е върховна сила. Таен или явен, свещен или мирски, законът управлява дейността на всички граждани, от утайките на обществото до силните на деня. Без закона не може да има привилегии за ония, които го създават, следователно законът е абсолютно необходим. Без закона и суровата му принуда Омега би била невъобразим хаос, в който човешките права се простират само дотам, докъдето може да се наложат със сила. Подобна анархия би означавала край на местното общество, по-специално би означавала край за онези престарели граждани от управляващата класа, които са се издигнали до висок статус, но стрелковото им майсторство отдавна е отминало своя връх.

И тъй законът беше необходим.

Но освен всичко друго обществото на Омега беше престъпно, съставено изцяло от личности, които са нарушавали земните закони. В крайна сметка то насърчаваше личната инициатива. В това общество закононарушителят беше цар, престъпленията се посрещаха не само с търпимост, но и с възхита, дори с възнаграждение, всяко отстъпление от правилата се оценяваше само по това, доколко е успяло.

И това пораждаше парадокс — престъпно общество, в което законите се създават, за да бъдат нарушавани.

Все тъй скрит зад дъсчената преграда, съдията обясни това на Барънт. Бяха минали няколко часа от края на Божия съд. През това време отведоха Барънт в болницата за превръзка. Повечето от раните му не бяха сериозни — две пукнати ребра, дълбоко съсечено ляво рамо, няколко синини и драскотини.

— Следователно — продължаваше съдията — законът трябва едновременно да се нарушава и да не се нарушава. Тия, които никога не нарушават закона, не се издигат по статус. Обикновено биват убити по един или друг начин, тъй като им липсва необходимата инициатива, за да оцелеят. За тия, които като теб нарушават законите, положението е малко по-друго. Законът ги наказва с непреклонна суровост — освен ако успеят да минат между капките. — Съдията помълча. После замислено добави: — Върховната личност на Омега е онзи човек, който разбира законите, оценява тяхната необходимост, познава наказанията за всяка простъпка, после ги нарушава — и сполучва! Това, сър, е идеалният престъпник и идеалният гражданин на Омега. И тъкмо това успя да сториш ти, Уил Барънт, като победи в Божия съд.

— Благодаря, сър — каза Барънт.

— Бих искал да разбереш — продължи съдията, — че първото успешно нарушаване на закона съвсем не означава, че ще успееш и втория път. При всеки следващ опит шансовете против теб нарастват — както нараства и възнаграждението, ако успееш. Затова те съветвам да избягваш прибързани действия, основани на новополученото знание.

— Ще ги избягвам, сър — съгласи се Барънт.

— Много добре. От днес се издигаш в статус Привилегирован Гражданин с пълни права и задължения. Разрешава ти се да продължиш досегашната си търговия. Нещо повече, награден си с безплатна едноседмична почивка в района на Облачното езеро, и за това време можеш да вземеш със себе си всяка жена, която избереш.

— Моля? — сепна се Барънт. — Какво беше това, последното?

— Едноседмична почивка — повтори скритият съдия — с всяка жена, която избереш. Това е висока награда, защото на Омега мъжете са шест пъти повече от жените. Можеш да избереш всяка неомъжена жена, независимо дали е съгласна, или не. Разполагаш с три дни за избор.

— Не ми трябват три дни — каза Барънт. — Искам девойката, която седеше най-отпред на трибуната. Чернокоса, със зелени очи. Сещате ли се коя имам предвид?

— Да — бавно изрече съдията. — Сещам се коя имаш предвид. Казва се Моера Ермаис. Препоръчвам ти да избереш някоя друга.

— Има ли причина?

— Не. Но ще постъпиш много по-благоразумно, ако избереш друга. Моят писар с удоволствие ще ти достави списък на подходящи млади дами. Всички те разполагат с писмена клетвена декларация за примерно поведение. Някои са завършили Женския институт, а там, навярно знаеш, се провежда строг двегодишен курс по изкуството и премъдростите на гейшите. Лично аз мога да препоръчам на вниманието ти…

— Искам Моера — настоя Барънт.

— Младежо, преценката ти е грешна.

— Нищо, поемам риска.

— Много добре — каза съдията. — Почивката ти започва утре в девет сутринта. Искрено ти желая всичко най-хубаво.

* * *

Стражата изведе Барънт от залата на съда и го върна в магазина. Приятелите му, които бяха очаквали смъртно известие, дойдоха да го поздравят. Горяха от любопитство да узнаят всички подробности за Божия съд, но Барънт вече бе разбрал, че потайното знание е път към властта. Разказа им събитията само в най-общи черти.

Тази вечер имаше още един повод за празнуване. Гилдията на Убийците най-сетне бе одобрила молбата на Тем Ренд. Както бе обещал, той взимаше Фьорен за асистент.

На следващата сутрин Барънт отвори магазина и видя пред вратата спрял автомобил. Беше осигурен за почивката от Съдебното управление. На задната седалка беше Моера — много красива и твърде ядосана на вид.

— Да не си се побъркал, Барънт? — запита тя. — Мислиш ли, че имам време за такива глупости? Защо избра мен?

— Ти ми спаси живота — каза Барънт.

— И сигурно си мислиш, че това говори за някакъв интерес от моя страна? Е, не ме интересуваш. Ако имаш поне капчица благодарност, кажи на шофьора, че си размислил. Все още можеш да избереш друго момиче.

Барънт поклати глава.

— Ти си единственото момиче, което ме интересува.

— Значи няма да отстъпиш?

— И през ум не ми минава.

Моера въздъхна и се облегна назад.

— Ти наистина ли се интересуваш от мен?

— И дори нещо повече — заяви Барънт.

— Добре де — рече Моера, — щом не искаш да отстъпиш, изглежда, ще трябва да се примиря.

Тя извърна глава, но миг преди това Барънт зърна по устните й едва забележима усмивка.