Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (10)

ГЛАВА 10

Както казваше поговорката, на Омега и косъм не можеш да пъхнеш между съда и изпълнението на присъдата. Стражата незабавно поведе Барънт към кръгла каменна зала в подземията на Съдебното управление. По високия, сводест таван ослепително светеха бели дъгови лампи. По-долу част от стената беше премахната и заменена с трибуна за зрители. Когато Барънт влезе, вече почти всички места бяха заети и амбулантни търговци продаваха копия от дневния ред на съда.

За една-две минути Барънт остана сам на каменния под. После в заоблената стена се отвори широка врата и от нея се изтъркаля някаква странна машина.

Високоговорителят над трибуната обяви:

— Дами и господа, моля за внимание. Ще бъдете свидетели на Божи съд 642-BG223 между Гражданина Уил Барънт и GME-213. Заемете местата си, моля. Двубоят ще започне след няколко минути.

Барънт огледа противника си. Лъскавата черна машина имаше формата на полукълбо високо почти до гърдите му. Без да спира нито за миг, тя се търкаляше напред-назад на малките си колелца. Проблясъци на скрити лампички чертаеха причудливи червени, зелени и кехлибареножълти рисунки по гладката метална черупка. В паметта на Барънт изплува смътен спомен за някакво същество от земните океани.

— Няколко обяснителни думи за ония, които посещават нашата галерия за пръв път — прогърмя високоговорителят. — Затворникът Уил Барънт доброволно е избрал да се подложи на Божи съд. В дадения случай инструмент на правосъдието ще бъде GME-213, един от най-добрите образци на нашето инженерно творчество. Тази машина, или Макс, както я наричат нейните многобройни приятели и почитатели, е истински пример за ефикасно убийствено оръжие, способно да прилага не по-малко от двадесет и три смъртоносни похвата, много от които са извънредно болезнени. За целите на съда програмата ще работи по принципа на случайността. Това означава, че Макс не избира по какъв начин да убие противника. Похватите се избират или отхвърлят чрез случайни комбинации на двадесет и три числа, свързани със също тъй случайни интервали от една до шест секунди.

Макс внезапно потегли към центъра на залата и Барънт се отдръпна от него.

— Затворникът има възможност да обезвреди машината — продължаваше гласът от високоговорителя. — В такъв случай той печели двубоя и бива освободен с пълно възстановяване на правата и привилегиите според статуса. Методът на обезвреждане е различен за всяка машина. Затворникът винаги има теоретичната възможност да победи. Но на практика това се случва средно в 3,5 на сто от двубоите.

Барънт вдигна поглед към зрителите по трибуната. Ако се съдеше по облеклото, всички бяха мъже и жени с висок статус, високопоставени личности от кръга на Привилегированите класи.

И изведнъж зърна на първия ред девойката, която му бе услужила с пистолета си в деня, когато опознаваше Тетрахайд. Наистина беше толкова красива, както я помнеше, но по бледото й овално лице не трепваше дори следа от вълнение. Тя го гледаше с откровен и безстрастен интерес, сякаш наблюдаваше странен бръмбар в стъкленица.

— Нека двубоят да започне! — обяви високоговорителят.

Барънт вече нямаше време да мисли за девойката, защото машината се задаваше към него.

Заобиколи я предпазливо. Макс изхвърли напред гъвкаво пипало с бяла мигаща светлина на върха. После се затъркаля към Барънт и взе да го изтласква към стената.

Внезапно машината спря. Барънт чу как вътре прещракват зъбчатки. Пипалото се прибра и вместо него изникна шарнирна метална ръка с остър нож на края. Машината се затъркаля по-бързо и застави жертвата да отстъпи към стената. Ръката замахна, но Барънт успя да отскочи. Чу как острието изскърца по камъка. Докато ръката се прибираше, Барънт използува възможността да се върне към центъра на залата.

Знаеше, че единственият му шанс да се справи с Макс е в паузите, когато селекторът променя методите за убийство. Но как се обезврежда такава гладка механична костенурка?

Макс пак се задаваше и сега по металната му черупка лъщеше мътнозеленикаво вещество, което Барънт разпозна незабавно — контактна отрова. Хвърли се в отчаян бяг покрай стените на залата, като опитваше да се спаси от гибелното докосване.

Машината спря. Обля я неутрализатор, който изчисти отровата. Сетне машината отново се устреми към него, този път без видимо оръжие — явно се канеше да го размаже по стената.

Барънт се задъхваше. Отскочи настрани и Макс свърна подир него. Безсилно се подпря на стената, а машината набра скорост.

Ненадейно тя спря на сантиметри от него. Селекторът прещрака. Макс вадеше нещо като боздуган.

Барънт помисли, че това е упражнение по приложен садизъм. Продължеше ли още малко, машината щеше да го изтощи и да го убие най-спокойно. Ако искаше да се спаси, трябваше да действува незабавно, докато все още има сили.

Преди да довърши мисълта, машината развъртя боздугана с металната си ръка. Барънт не успя да отбегне докрай. Боздуганът се стовари върху лявото му рамо и ръката му изтръпна.

Макс отново избираше. Барънт се метна върху гладката обла черупка. Най-отгоре забеляза две дупчици. Молейки се от сърце да се окажат отвори за проветряване, той ги запуши с пръсти.

Машината рязко спря и публиката изрева. Барънт се вкопчваше в гладката повърхност с вцепенената си ръка и се мъчеше да удържи пръсти в дупчиците. Лампичките на Макс просветнаха зелено, сетне жълто, червено. Дълбокото му боботене се превърна в глухо бръмчене.

После от машината изникнаха резервни тръби за проветряване.

Барънт опита да ги запуши с тяло, но машината изведнъж оживя с рев, вихрено се завъртя и го метна настрани. Барънт се претърколи, скочи на крака и се върна към центъра на арената.

Двубоят бе траял не повече от пет минути, но Барънт беше изтощен. С усилие на волята се застави да бяга от машината, която сега се задаваше към него с широка лъскава секира.

Когато ръката замахна със секирата, Барънт не отскочи, а се хвърли срещу нея. Сграбчи я с две ръце и я изви назад. Металът изскърца и на Барънт му се стори, че ставата започва да се пропуква. Ако успееше да прекърши металната ръка, може би щеше да обезвреди машината, в краен случай ръката ставаше за оръжие…

Внезапно Макс даде заден ход. Барънт опита да удържи ръката, но тя се изтръгна от пръстите му. Просна се по корем. Секирата изсвистя и се впи в рамото му.

Барънт се претърколи по гръб и погледна към трибуната. Свършено беше. Най-добре покорно да приеме следващото нападение на машината и да се отърве веднъж завинаги. Публиката крещеше от възторг, гледайки как Макс започва да се преобразява за нов вид убийство.

А девойката му махаше с ръка.

Барънт гледаше и се мъчеше да го осмисли. Тя го подканваше с жестове да обърне нещо, да преобърне и унищожи.

Нямаше време за гледане. Замаян от загубата на кръв, той едва се изправи на крака и видя, че машината атакува. Не го интересуваше какво оръжие е извадила, цялото му внимание беше насочено към колелата.

Когато Макс връхлетя, Барънт се хвърли под колелата.

Машината опита да удари спирачки и да завие, но закъсня. Колелата се търкулнаха по тялото на Барънт и предницата рязко се вирна нагоре. Барънт изпъшка от удара. Подложил гръб под машината, той напрегна сетни сили в опит да се изправи.

За миг Макс се полюшна, бясно въртейки колела. После се преметна по гръб. Барънт рухна до него.

Когато пред очите му просветля, машината още лежеше по гръб. Беше изкарала ръце и опитваше да се преобърне.

Барънт се хвърли върху плоския й корем и заблъска с юмруци. Никаква полза. Помъчи се да откъсне едно от колелата, но не успя. Макс се надигаше, за да се преобърне и да продължи двубоя.

С крайчеца на окото си Барънт зърна девойката. Непрестанно, настоятелно тя повтаряше едно и също изскубващо движение.

Едва сега Барънт забеляза до едно колело кутийка с предпазители. С цената на откъснат нокът той изтръгна капачето и махна предпазителя. Машината предаде богу дух. Барънт изгуби съзнание.