Ружа Велчева
Автопортрет

Когато Господ-Бог ме е създал,

навярно е отдъхвал край морето.

На ангелите наредил:

скала крайбрежна отсечете

за тялото,

а рижи водорасли

сплетете за коси …

Сърцето да е крехка раковина,

а за очи гребнете

шепа сиво-зелена вода

от океана…

 

Душата й? —

попитали накрая ангелите притеснени.

 

Замислил се Създателят,

зареял поглед

сред облаците буреносни,

съгледал

високо горе

предизвикателния кръст

на горда и самотна птица.

Тогава рекъл Господ-Бог —

душата й да бъде буревестник!

 

И кротко се отдалечил

по пясъка…