Румен Ченков
Отчаяние

Искам безпаметно да се напия,

да се изпразни главата ми от мисли.

Грижите, избледнели, да се свият,

мъркащи, безопасни и хрисими.

 

Хапят душата ми. Ръфат,

като глутница побеснели псета.

Бавно, настойчиво ме разкъсват

грижите, между два куплета.

 

Страшното е, че съм безсилен.

Какво ли от мене зависи?

Боже, как са нахално ухилени,

докато ги залъгвам с писане.

1995 г.