Румен Ченков
С оптимизъм

И мен, като всички, по пътя нелек,

крепят ме стотици надежди.

Стремя се най-вече да бъда човек.

В униние чело не свеждам.

 

Живея тъй, както разбирам това,

дори да е дяволски трудно.

От своята немощ макар окован,

намирам живота за чуден.

 

Какво са едни непослушни нозе,

когато душевно съм волен.

Лае срещу ми зло битие,

ала така е отколе.

 

Аз го подритвам и крача напред,

с твърдия пулс на живота.

Крача с две чужди, не свои нозе,

търсейки своята кота.

 

1995 г.