Румен Ченков
Благодаря, приятелю!

На Васил Вълчинов

Приятелю, не ти благодарих

за твърдото, приятелското рамо,

защото чак сега те преоткрих

и тъжно ми е, че до мен те няма.

 

Благодаря от все сърце, че бях

отдушник за неволите ти тежки!

До тебе, тази чест не проумях

и бе това голямата ми грешка.

 

Себичен — тайно търсех самота.

Не се замислях колко съм ти нужен.

Измислях си около мен света,

защото в истинския винаги е тъжно,

 

когато сам си. Ала аз не бях!

Прости ми глупостта, че не разбрах!

 

1995 г.