Румен Ченков
Видях

На А. Гръблева

Не те разбрах

(прощавай, че на „ти“ сме),

но в теб видях

един апокалипсис.

 

Видях кръвта

от болката в душата

и в пропаст как

превръща се земята.

 

Разстреляни надежди,

самота.

Предчувствие

за края на света.

 

Видях от мрак

да пъпли скрита злоба.

Животът — враг.

И раждане — прокоба.

 

Видях мечта,

оплетена във мрежа

и нож — душа

на късове да реже.

 

Но и надежда в мрачния тунел,

във който твоята безпомощност потъва.

А светлината в края му, е цел,

обсебваща и същество и мисъл.

 

1994 г.