Анастас Стоянов
Умникът и глупакът

В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал:

— Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам!

После седнал под дървото на сянка и зачакал.

Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил брадата си и рекъл:

— Прегледай ме!

Непознатият го премерил с поглед, попипал главата му, па отсякъл:

— Глупав си, отче!

Попът се разсърдил, но не посмял да вдига врява, за да не разберат и другите и си отишъл огорчен.

Изпъчил се кметът. Непознатият само повдигнал очи и отсякъл:

— Не си умен, кмете!

Разгневил се кметът, но и той си отишъл тихомълком. Дошли и други да узнаят какво има в главите им. Но всички си отивали ядосани. Без дори да ги поглежда, непознатият им премервал акъла и току им отвръщал:

— Празна глава, глупав човек, нищо не носиш на врата си.

В това време един човек се връщал от работа. Отбил се той при непознатия и му рекъл:

— Сам си зная колко пари струвам. Но ми кажи как позна, че всички, които дойдоха при тебе са все глупаци?

— Много лесно — отвърнал другоселецът, — кой умен човек би си оставил работата, за да се занимава с празни неща?

После си взел торбата и заминал за друго село.