Пол Дохърти
Царицата на нощта (14)

Бележка на автора

Много от сюжетните линии в този исторически роман се основават върху факти. Историкът Евсевий Кесарийски дава ярко описание на приемането на християнството от Константин преди битката на Милвийския мост. Същия историк подробно разказва и за влиянието на Елена върху Константин, който я удостоява с титлата „най-благородна господарка“. Това, че императрицата търси останали от Спасителя реликви из цялата империя, също е добре документирано, особено желанието й да открие Честния кръст.

Гоненията срещу християните по времето на Диоклециан и Максенций са жестоко чистилище за християнската религия. По време на тези гонения е било обичайна практика обвинените като привърженици на християнската вяра жени, да бъдат отвеждани, заплашвани, насилвани и екзекутирани. Един от най-добрите примери за това е Екатерина от Александрия, загинала мъченически в Рим малко преди времето, в което се развива действието в този роман.

Останките от християнски мъченици били тайно събирани и погребвани според тайнствата на църквата. Най-прочут пример за това е случаят със свети Петър, за чиито мощи винаги се е вярвало, че почиват под катедралата „Свети Петър“ в Рим, въпреки че това не беше исторически удостоверено до края на 60-те години на XX век. След като на гоненията се слага край, християнската църква излиза от катакомбите, чрез хора като Силвестър започва да показва политическата си сила и бързо си спечелва благоволението на императрицата и сина й. Християните получават някои известни храмове в Рим, като Партенона. Започва християнската ера и за време, продължило само колкото един човешки живот, християнството от преследвана вяра започва да се превръща в държавна религия.

Запазването на тялото на един светец се смята за Божия милост. Това е един от онези феномени, които науката не може да обясни. Един от най-последните примери е тялото на света Бернадет Субиру, на която Дева Мария се появява в Лурд^[1]. Арсенът, разбира се, също има способността да забавя или дори да спира процеса на разлагане. До появата на научната патология било извънредно трудно да се стигне до някакво заключение за причината на смъртта. Съществуват много разновидности на арсена и техните типове варират, но е съвсем вероятно герой като Теодор да е бил убит от такова вещество. Добре е също да посочим, че когато в края на XIX в. построяват „Гар дю Нор“ в Париж и разкопават гробищата, за да преместят телата, става всеизвестно колко много неразложени трупове са намерени в тях; те вероятно също са били жертви на убийство. Историците Плутарх и Квинт Курций^[2] определено коментират, че тялото на Александър е било чудотворно запазено, въпреки че той умрял в разгара на лятото във Вавилон.

Един от най-цялостните наръчници за арсена и неговите въздействия е мудната, но извънредно подробна студия на А. У. Блайт „Отровите: тяхното въздействие и проследяване“ (Лондон, 1920 г.). Описанието, което Блайт дава на въздействието на арсена върху трупове след смъртта, заслужава да бъде цитирано:

„Често се наблюдава забележително запазване на тялото, когато се случва такова нещо; то може да има голямо значение, особено ако тялото е било поставено в условия, в които може да се очаква то бързо да се разложи. В знаменития случай с аптекаря Шпайхерт на континента (1876 г.), тялото на съпругата на Шпайхерт било ексхумирано единайсет месеца след смъртта й. Ковчегът се намирал в отчасти наводнено място, трупът бил мухлясал, в органите имало арсен, а в почвата на църковното гробище не се съдържал арсен. Р. Кох (защитникът на обвиняемия) не могъл да обясни как тялото се е запазило в тези условия, освен с въздействието на арсен, и това обстоятелство, наред с някои други, било съществен елемент, който довел до осъждането на Шпайхерт.“

Накрая, легендите за Мария Магдалина се появяват в много книги, издадени напоследък, най-известна сред които е „Шифърът на Леонардо“. Според местните легенди, Мария Магдалина и нейните спътници слезли на суша в Марсилия и се отправили в околностите на града, където се установили. Около тази история възниква богат и подробен фолклор.