Красномир Крачунов
Сградата (10)

10.

Естествено надолу — там където е работното му място. Върна се в стая „Конска глава“, така си я нарече, и отново му направи впечатление, че в средата между кабините няма врата. Голата стена безмълвно му позволи да прокара длан по нея и да усети гладката й повърхност и приятната й хладина. Нито намек за ръб или друга следа от замаскиран вход. По дяволите, възкликна мислено, какво е влязло в главата му, че не го напуща? Има да върши толкова по-важни неща, необходими за съществуването му, а се занимава с безсмислици!

Веднага се изкачи обратно четири етажа и любопитно се огледа. Разгромът си стоеше. Той изпита удоволствието на хлапето-немирник — белята е сторена, а няма наказание.

Но и тук, където я бе забелязал за пръв и последен път, средната врата липсваше. Отново прокара длан по стената и усети същата гладкост и хладина.

Защо се впечатлява толкова от една скачаща и изчезваща врата? Какво чудно имаше в нея? Досега бе виждал толкова странни неща, че дори не би трябвало да трепва. Няма я и толкоз. Тогава трябваше да я отвори. Сигурно щеше да му предложи някакво по-особено преживяване. Ще дойде време и ще разгадае нейната тайна.

Сега му оставаше само едно — да върви надолу. Надолу! Надолу! Представи си бюрото и как седи на него. Отваря чекмеджетата, изважда разни папки и поглежда небрежно в тях. Радост, че е на мястото си и че трудно ще го мръднат от него.

Въодушевен от милата картина той се вмъкна в кабина №4-синя. Оказа се пред стая №225834.

Кабина №5-червено — №175834.

Кабина №5-синьо — №125834.

По-бързо да върви надолу към работното си място. Сякаш вече всичко му се бе изяснило.

Да прескачаш от етаж на етаж и от цвят на цвят и да си оставаш един и същ — това е истинското щастие! Важното е да си вътре в Системата, да познаваш правилата и ловко да се възползваш от предоставените възможности. Ето кое е истинското богатство. Парите са само следствие. Жонглирането с цветове е истинско изкуство.

И някои хора го владеят превъзходно.

Кабина №5-червено — №75834.

Всъщност защо системата за придвижване е толкова примитивна? Влизаш — излизаш. Влизаш — излизаш. Прекалено много движение и загуба на време. Би могло да се използва електроника или дори съвсем обикновени електрически механизми.

Въпрос, на който не можа да си отговори.

Явно висши съображения препятстваха техническия прогрес!

Кабина №5-синьо — №25834.

Оставаше му да направи още едно уточнение. През петдесет етажа ли слиза или през пет? Което означаваше всъщност да разбере, дали един етаж има 1000 или 10000 стаи. Последното му се виждаше по-вероятно. Но трябваше и да го докаже.

Кабина №5 в червено.

Този път опитът излезе неуспешен. В коридора видя същия номер на стаята — 25834.

Кабина №2-синьо — №45834.

Явно неуспешен опит не се брои!

Кабина №5-червено — №5834.

Намира се на петия етаж. Чрез „Конския ход“ се придвижва най-малко десет етажа нагоре или надолу.

Колко ли е висока Сградата?

Обхванат от вдъхновение се върна в „Конската глава“ и влезе в кабина №5-червено, после в кабина №0-червено. Оказа се пред стая №505834. Осъществи следната комбинация: кабина №5-синьо, кабина №0-синьо, кабина №0-синьо и се оказа пред стая №1005834.

Колко ли ще продължи да се изкачва така? Може би до безкрайност?

Веднага му направи впечатление гробната тишина на етажа. Побърза да се махне по обратния път.

Срещу стая 5834, сред привичния канцеларски шум се чувстваше най-добре и най-сигурно.

По-важно е друго. Да стигне до стая 10865. Как? Необходимо е да потърси друг начин за изкачване или слизане от „Конския ход“. Някъде тук не много далеч трябва да има асансьори или стълбища, като във всяка нормална сграда.

Наляво или надясно?

В политическия живот това е съществено, докато тук е само смяна на номерата във възходящ или низходящ ред.

Нормална сграда ли?

Тръгна надясно. Възходящият ред бе отляво.

№5835; №5836; №5837.

Срещу тях бяха номера в низходящ ред.

№5664; №5663; №5622.

Махна петицата и събра числата. Общият им сбор бе 1499. Ако предположи, че коридорът е прав, то нулевата стая и съответно 999-та се намираха в средата.

От другата страна сборът бе 499. Веднага се дефинираха две абсолютни посоки: 499 и 1499. И още правилото за дясната ръка — винаги да е откъм стената с намаляващи номера. Изключение представляваше преходът от стая №0 към стая №999. Но тогава се минаваше през стълбището.

Предположи, че коридорите на етажа могат да имат по-сложна структура.

Допълнителният коридор щеше да има посока 2499. И за него правилото за дясната ръка щеше да е в сила. А в зависимост от политическите пристрастия — правилото за лявата ръка. Както ви се харесва!

Ами ако коридорите са повече?

Десет или двадесет на етаж?

Видя му се абсурдно и въпреки това, по навик, изведе необходимата формула, определи посоките и вътрешно се зарадва на съобразителността си. Оставаше му едно — да разграничи етаж от коридор. После да намери начин да преминава от едното в другото и обратно.

Съмнението е хлъзгав червей, гризе душата и не дава на мисълта да стигне до определено решение и да се задоволи с него. Построил си сграда, предполагал си, че проектът е твое дело, а какво откриваш — работил си по чужди планове. Трябва ли да я рушиш?

Петицата играеше интересна роля в неговия живот. Винаги когато я срещнеше, тя предизвикваше асоциации, понякога примамливи, понякога странни и… Правилно ли бе я махнал от номера? Може би се намира в петия коридор на етажа и стаите са по хиляда. Но тогава как всъщност са подредени? Колко ли е голяма Сградата? (Дори я мислеше с главна буква.) Усети разочарование от себе си и онази несигурност, появяваща се, когато умът прехвърля вариантите и непрекъснато ги смесва и обърква, вместо да ги избистри и отдели един от друг. Необяснимото уморяваше разума и създаваше тъпа стягаща болка в главата.

Хрумна му нещо невероятно. Побърза да го прогони. Но почти веднага се върна към него и се запита: „Дали наистина е възможно?“ Погледна се отстрани, представи си как говори и не вярва сам на себе си. Не, в никакъв случай не бива да споделя подобна мисъл с друг човек — ще го помислят за луд. Но какво може да му попречи в действията си тук да се ръководи от предположение или от хипотезата… за безкрайността, и то лошата безкрайност, онази, логическата…