Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (37)

Преди три години:
Дейдри

След като прекараха цял ден на ледената пързалка на река Скуо, те отседнаха в голямата къща, издигаща се над огромна канара недалеч от Тахо Сити. Къщата беше собственост на родителите на Рей, от нея се откриваше великолепен изглед към езерото и блещукащите светлини на градчетата, разположени по бреговете му. Дейдри нито знаеше, нито се интересуваше къде бяха родителите на Рей. Той беше поканил цяла тайфа, всички дойдоха заедно, съблякоха пуловерите си и веднага пуснаха музика.

Първото нещо, което Рей пожела да направи, след като всички си намериха подходящи места в къщата, беше да целуне Дейдри. Тя нямаше нищо против. Докато се пързаляше с кънките си този следобед, непрекъснато чувстваше как очите му я милват, и това усещане й беше приятно. Неговото възхищение я изпълваше с наслада. Вече два месеца откакто се срещаха, ала тя бе все още полулуда по Рей. Допадаше й неговата буйна черна коса и едрата му фигура. Родителите й нямаха особено високо мнение за него, ала Дейдри вече беше на осемнадесет години, можеше да разбира как възрастните оформят становището си по даден въпрос, затова се стремеше да не увеличава загрижеността им: просто лъжеше през зъби всеки път когато името на Рей се промъкнеше в разговора им.

Той я целуна, без дълго време да откъсва устни от нейните, притисна бакенбардите си о бузите й и Дейдри изпита болка. Почувства как ръцете му обхождат тялото й, притисна се към него, кожата й докосна неговата, ала след известно време Рей си тръгна — трябваше да се погрижи за останалите гости, — ала преди това обеща, че ще се върне.

Дейдри остана в кухнята, очаквайки завръщането му. Започна да прави експерименти с някакъв нов вид тирбушон — отвори всички бутилки, които се мяркаха пред очите й, като същевременно изпиваше няколко глътки от онези с по-интригуващи етикети. Рей не се появи дълго време и тя го откри във всекидневната, наведен над Хана с изплезен език.

Тя се върна, замисляйки страшно отмъщение. Всичките стаи в къщата бяха тъмни, с изключение на светлината от камината и няколко свещи — тъмни сенки се люлееха върху дъсчения под в такта на гърмящата музика, лееща се от тонколони, инсталирани край две от стените на всекидневната. Тя позволи на Тони да я отмъкне в съседното помещение. Той не престана да я целува, докато Дейдри не намери някакво извинение да се изскубне от прегръдката му. Само след няколко минути Джордан я притисна към стената в коридора и напъха езика си почти в гърлото й. Тя дори примами отвеяния Лио на балкона, където можеха да умрат от студ. Всички знаеха, че Лио е хлътнал по Хана, затова Дейдри реши, че е особено приятно да го впримчи в своя сексуален капан: тя смъкна пуловера си и му показа съвсем малко от голото си рамо, помоли го да усети уханието на новия й парфюм и се надигна към лицето му в най-подходящия момент.

Изпита наслада от мисълта колко момчета би могла да привлече с физическия си чар за една нощ. Избираше жертвите си много внимателно, така че никой не би могъл да й причини нещо, което тя не желаеше. Най-сетне Рей забеляза, че тя се целува с друг в ъгъла, и изглежда, си спомни, че Дейдри трябваше да бъде с него тази нощ.

— Махни мръсните си лапи от нея, Евън — извика Рей, насочвайки думите срещу кавалера на Дейдри, а гневният си поглед към нея. — Не се шегувам.

— Я се разкарай, Рей — отговори Дейдри още преди Евън да е отворил уста за достоен отговор. Беше й много весело, чувстваше се приятно затоплена от водката. — Гледай си работата.

Това доведе до много любопитно сбиване между двамата младежи, което едва не прекъсна купона.

Рей завърши разправията, като изхвърли Дейдри навън — просто сграбчи късата й коса, извлече я до стълбите пред външната врата и я затвори с гръмотевичен трясък в лицето й.

О! Беше много студено, нямаше луна. „Да го вземат дяволите!“ — помисли си Дейдри. Усети мразовития полъх на вятъра и нахлупи върху ушите си кожената шапка, която Рей бе захвърлил след нея.

Знаеше, че две-три момчета с удоволствие биха я закарали до вкъщи, ала нямаше настроение да се връща обратно на купона и да отправя молби за помощ. Освен това имаше вероятност да се натъкне на Рей. Усети, че е ужасно пияна, непрекъснато се спъваше по хлъзгавата пътека, ала знаеше, че се намира недалеч от шосето. Щеше да се прибере на автостоп.

Може би щеше да я вземе някой грубиян. Нищо. Така му се падаше на Рей.