Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (31)

28.

— Нина. Колко е хубаво, че отново те виждам — изрече Кърт в телефонната слушалка. Той й се усмихна за миг, улови погледа й, след това отклони очи.

Изглеждаше по-зле — беше много уморен, брадясал. Извън затвора сияеше лятото, времето беше горещо, след срещата си с Кърт Нина щеше да се отбие в любимата си сладкарница и щеше да си купи кифла с канела. А той щеше да се върне при вечния мрак, където времето нямаше никакво значение, а бъдещето не обещаваше нищо хубаво.

Нина отвърна на усмивката му и се опита да му предаде послание без думи. Тя щеше да се опита да го измъкне от всичко това, щеше да се опита да го спаси. Понякога Кърт изглежда наистина я чуваше. Друг път Нина знаеше, че посланието й остава неразбрано.

Външният му вид, думите му я вълнуваха, не можеше да остане хладна пред него дори и да искаше. Не можеше да забрави мекотата и аромата на кожата му. Когато Кърт се усмихваше, тя желаеше да стори същото. Когато той изпитваше отчаяние, вълна от същото чувство помиташе и нея. Докато обсъждаха случая, между тях израстваше нова връзка, макар че се опитваха да не обръщат внимание на биотоковете, които протичаха помежду им. Всеки се стремеше да защити другия. Не беше време нито за любов, за секс, нито за каквито и да било други чувства. И двамата разбираха, че сега разполагат с броени дни, през които Нина щеше да се опита да го спаси.

— Гледах копията на видеоматериалите за арестуването ми, за смъртта на Тери и филма за Темара Суит. Проучих и записа на експерта, прочел думите по движението на устните на Тери, който ми изпрати — каза й Кърт. — Материалът за смъртта на Тери беше ужасен. Виждам, че до самия край на живота си е останала вярна на себе си. Заявява, че аз съм натиснал спусъка. Приказва за Ангела на смъртта. След всичко, което зная за нея, не съм изненадан от това. Но продължавам да мисля: как е могла да го стори? Как е могла да излъже? Невероятен материал, също като нея самата. Може би си е мислела, че всички ще гледат със същото удоволствие смъртта й, както би сторила това самата тя.

— Отначало мислех, че не бива да ти показвам видеоматериала със смъртта й. Забеляза ли в него нещо, което би могло да ни помогне?

— Какво бих могъл да кажа? Ако записът на експерта, разчел думите по движението на устните, е правилен, Тери е излъгала. Или пък направо се е побъркала.

— Добре. Какво мислиш за филма, посветен на Темара Суит? — Нина разбра отговора му от гримасата, която направи той. След малко Кърт поклати глава. — Виждам, мислиш, че Тем е мъртва.

— Да.

— Защо?

— Осъзнах това още първия път, когато го гледах. В самия край на филма. Тери беше намерила някаква актриса да изиграе как Тем върви през гората в здрача. Приликата в гръб беше зловеща. Дори походката на актрисата наподобяваше тази на Тем. Тери първо я е обучила добре. После е накарала момичето да върви по пътеката. Видя ли я накъде отива?

— Някъде навътре в гората.

— Нима не разпозна местността?

Нина се замисли и отговори:

— Не.

— Момичето върви по широка пътека. Тя има много завои и се изкачва към хребета Ангора. Ходил съм там.

— Добре. Значи тя поема по пътеката към хребета.

— Сяда върху една скала. Стъмва се, момичето се оглежда наоколо. Спомняш ли се как камерата се откъсва от нея и показва в близък план плоския гранитен блок, забравяйки за съществуването на момичето? Когато Тери е правела филма, тя е знаела, че Тем е мъртва. Смятам, че в онази местност има нещо… нещо, което ще ни подскаже къде е Тем. Може дори да намерим трупа й. Мисля, че Тери е искала да разкрие нещо с тази сцена. Вероятно е изпитвала приятна възбуда, показвайки мястото, където е умряла Тем, ако Тери… ако Тери наистина я е убила. Малцина биха могли да идентифицират местността от заснетия във филма кадър.

— Кърт, предположението ти е съвсем неоснователно. Виждаш една скала край някаква пътека в мрака и смяташ, че си разпознал къде се намира скалата?

— Аз съм човек, свързан много тясно с природата. Работя… работех сред горите. Забелязвам различни подробности в природната картина. Разпознавам някои основни белези. Някой трябва да отиде там.

— Нима не разбираш, Кърт? Толкова много хора са гледали филма, а само ти заявяваш, че знаеш къде се намира скалата, и искаш някой да претърси местността. Ами ако трупът на момичето наистина е там? Нима някой ще ти повярва — всички ще си помислят: „Той през цялото време е знаел, че Темара е там!“ Ще проверя догадката ти — след процеса.

— Тя сигурно е убила онова нещастно дете — измърмори Кърт като че на себе си. — Тем никога не беше живяла истински живот. Тя щеше да се справи със затрудненията. Но Тери — тя уби моето бебе. Накара ме да отида в къщата й и стреля по мене. Ти беше следващата й жертва, Нина. Тери си беше поставила за цел да унищожи всяко човешко същество, което обичах — лицето му се изкриви от мъчителна вътрешна болка. Нина беше виждала този израз по-рано.

— Тери беше много болна — каза тя.

— Не! Тя предпочете да се държи по този начин. Не се е разболявала. Просто си наложи да бъде такава. Може би затова избягах и не се опитах да й се противопоставя. Беше се превърнала в нещо извън представите ми за… Беше ме накарала да се страхувам.

— Всички сме изпитвали подобно чувство, Кърт.

— Но сега отново съм тук — неговите думи й напомниха за разговора й с Колиър във връзка с ада на Бампъс. Кърт беше паднал в бездната и сега бе обхванат от страшните пламъци.

— Довери ми се, Кърт. Събери всичкия си кураж. Адът е мястото, където хората отиват, когато изпитват страх.

— Да. Позволи ми да ти задам един въпрос, който отдавна отправям към себе си. Вярваш ли в злото, Нина? Не просто като метафора. Като нещо реално. — Макар че беше изненадана от посоката, в която се насочи разговорът им, Нина положи усилие да отговори максимално точно:

— Опитвам се да не вярвам. Ще ми се да мисля, че злото се дължи на невежество или гняв. Старая се да обясня всичко, което срещам в практиката си на юрист, с тези два човешки недостатъка. Но неизменно от време на време срещам някого като Тери. Струва ми се, че такива хора в буквалния смисъл на думата се подвластни на дявола. Припомням си всички онези фрази, използвани от старите хора. „Обладан от зъл дух“, „продал душата си на демона“.

Сблъсквала съм се с хора, които се развеждат. Седмици и месеци наред те са обхванати от такава отмъстителност, която едва ли би могла да се нарече човешка. Освен това съм обжалвала криминални дела на подсъдими, които са ме карали да се радвам, че не са в кабинета ми, а са задържани в затвора за изправителен труд. Изгубени души. Ала смятам, че такива хора наистина се срещат рядко.

— Работата ти е трудна — отговори Кърт и тя почувства: той наистина бе разбрал как понякога й се струпваха прекалено много неща. Тогава единственото й желание беше да се махне някъде и да захване каквото и да било — само да не е свързано със съдебни дела. — Ще срещаш все повече от онези редки хора — продължи той. — Но ето какво се опитвам да кажа: ако въпреки своята воля човек е обладан от зло, той не носи отговорност за това. Той просто е луд и нищо не зависи от самия него. Тери обичаше своя зъл демон, позволи да бъде обладана от омраза. Тя не беше луда.

— Искаш да кажеш, че нищо не се е случило против волята й.

— Да. Познавах я достатъчно добре. Имах много свободно време, години наред мислех за Тери… Е, тя е мъртва. Ти и… Ти можеш да не се тревожиш за сигурността си.

Нина не отговори на това. Кърт не мислеше логично. Убиецът на Тери беше на свобода, освен ако самият Кърт не беше извършил зловещото престъпление. Освен това тя не беше толкова сигурна, че Тери е убила Темара.

Сега беше дошъл моментът да изрече онова, което все някога трябваше да му каже:

— Разбираш ли, ако наистина си застрелял Тери, бих могла да изградя добра теза, основана на правилото за самозащита. Мисля, че можем да накараме хората да разберат какво се е случило — завърши тя.

— По дяволите! — извика Кърт. Той стана и се обърна с гръб към нея. В ръката й остана заглъхналата телефонна слушалка. Нина почука по стъклото, накрая Кърт отново вдигна телефона — единствената физическа връзка помежду им.

— Бих желал отново да ми вярваш, Нина. Най-лошото нещо е да зная, че нямаш доверие в мен — каза Кърт, сякаш изричаше собствените й мисли на глас. Тя не отговори, защото нямаше какво да добави. Доверието й в него не беше достатъчно, за да му каже за Боб. Точка. Историята трябваше да продължи на нов ред. Дойде време да говорят за друго.

— Как е ръката ти? — попита Нина.

Кърт вдигна ръкава на ризата си и й показа грозната розова черта на ръката под рамото.

— Раната заздравя. Няма трайно увреждане. Как е гръдният ти кош?

Значи знаеше за това.

— Пистолети — рече кратко Нина. — Никак не ги харесвам.

Известно време и двамата мълчаха, ала връзката помежду им не се беше разпаднала. Това беше някаква неизразима с думи обвързаност, която преди дванадесет години я караше да бъде сигурна, че го обича. Единственият начин да продължи да се преструва, че нищо не се случва, беше да избягва погледа му. Нина сведе очи и прехапа устни.

— Толкова си хубава — прошепна Кърт в телефонната слушалка. — Съжалявам за всичко.

— Забрави това — отвърна Нина. — Съсредоточи се върху защитата си. Срещал ли си се някога с родителите й? Какво знаеш за нейното минало?

— Миналото й — повтори Кърт, изричайки бавно отделните думи. — Говореше за родителите си със същото презрение, каквото изпитваше към всички останали. Мисля, че баща й е бил банков експерт. Те бяха много възрастни. И майка й, и баща й са умрели отдавна. В смъртта им няма нищо подозрително. И двамата бяха мъртви, когато се запознах с нея.

— Къде е ходила на училище?

— Завършила е гимназия в Южно Тахо, след това федералния университет в Сакраменто. Мисля, че специалността й беше английски език и литература. Посещавала е лекции по фотография, ала не се беше занимавала с кино до онова лято, когато се запознах с тебе. Тогава се записа на курс лекции по кинематография.

Нина си записа тази информация. Навела глава към масата, тя запита:

— Има още един въпрос, който бих искала да ти задам. Знаеш ли, Кърт, доколкото ни е известно, след тебе тя не е имала връзка с други мъже. Не е имала нито приятели, нито приятелки. Пропускаме ли нещо? Имала е нормално сексуално поведение, нали?

— Нека се изразя по друг начин — предложи Кърт. — Беше ми необходимо дълго време, докато осъзная това. Тя правеше любов с една-единствена цел: сексуалният акт е представление, както толкова много други случаи, когато е играла убедително, за да изглежда нормална. Не зная какво я е карало да го прави, освен желанието й да наблюдава акта. Веднъж ми каза, че обича да посещава кийп клубове, докато е следвала в колежа. Желаела да наблюдава хората по време на акт.

— Но какво ще кажеш — стремила ли се е да споделя някакво чувство с тебе? Тя наистина е търсила любов във връзката ви…

— И виждаш какво се оказа в крайна сметка — прекъсна я Кърт. — Не съм изненадан от онова, което ми разказа за доскорошния й живот. Тя беше ужасно самотна, ала не можеше да осъществи контакт с други хора. Беше извратена. Имам предвид много по-широкия смисъл на тази дума, освен чисто сексуалната страна на извратеността. Гордееше се, че преминава всякакви човешки граници. Винаги твърдеше, че е човек на изкуството, гений и че някой ден всички ще знаят името й.

Пазачът отвори вратата на стаичката, в която се намираше Нина.

— Сега той може да вземе душ — каза той.

— Предполагам, че е време да си тръгвам.

— Нина…

Тя започна да прибира документите в куфарчето си.

— Трябва да изпратят хора и кучета, трябва да претърсят онази местност. Не разбираш ли? Не бих могъл да изоставя Тем изгубена в гората, щом зная, че мога да я намеря!

— Направи услуга на себе си, Кърт. Засега се опитвай да не мислиш за това. Имаш право, че ми разказа за подозренията си. Аз ще реша как да постъпя. Такава е работата ми — да изградя защитна стратегия за твоя случай. Ти се грижи за себе си. Прегледът ти при лекаря е след няколко дни. Тревожа се за тебе. Ще го направиш ли?

— Да, разбира се. Довиждане, Нина — каза той, остана седнал на мястото си зад стъклото, без да откъсва очи от нея, докато вратата не хлопна зад гърба й.

Това не беше добър знак.

 

 

До края на седмицата вниманието й беше съсредоточено върху други съдебни дела. Пол работеше изключително върху случая Ландън. Изпращаше й задълбочени доклади, които тя четеше нощем в леглото, когато би трябвало да спи.

В петък следобед Нина се яви в съда, облечена в новия си черен костюм. Най-сетне беше дошъл редът на един дълго отлаган бракоразводен процес. Клиентката й, съпругата, искаше да задържи фамилната къща, докато най-малкото дете навърши осемнадесетгодишна възраст. Тя знаеше, че никога не би могла да купи друга къща, и не искаше да отнема малкото стабилност, останала на детето. Съпругът настояваше да продадат къщата; така той можеше да наеме апартамент и да разполага с пари в брой за изплащане на внушителните сметки. Двамата нямаха спестовни влогове, нито някакви други материални ценности, освен старите си автомобили. Нина беше разговаряла няколко пъти с адвоката на съпруга — млада жена от Сакраменто, където той живееше сега, ала двете не бяха успели да се споразумеят.

След като изслуша свидетелските показания, Милн заяви:

— Това е много сериозен случай. Понякога мисля, че такива решения са измежду най-тежките, които ми се налага да вземам. И двете страни имат право, ала неминуемо едната трябва да понесе по-голямата част от товара. Съдът постановява, че съпругата ще поеме притежанието на фамилната къща в продължение на пет години, докато най-малкото дете навърши дванадесет години. Тогава ще се проведе ново разглеждане на делото, на което ще бъде решено дали къщата да бъде продадена или не. Съдът смята, че нуждите на децата натежават повече от преимуществата, които би имал бащата при изплащането на общите финансови задължения на двамата бивши съпрузи, както и за това, че в противен случай бащата би разполагал с допълнителни средства за ежедневни разходи.

Клиентката на Нина я прегърна в коридора и възкликна:

— Пет години са достатъчно дълъг срок. Благодаря ви.

— Положението е трудно за всички вас. Желая ви успех — отвърна й Нина.

— Госпожа Рейли? — Клиентката на Нина вече беше отишла при децата си, когато репортерката на „Мирър“ Барбет Кейн се приближи към нея. — Бих желала да разговарям с вас по случая Кърт Скот. Няма ли да се оттеглите от този случай поради конфликт на различни интереси?

— Въобще не възнамерявам да сторя това — отговори Нина. — Конфликт на интереси не съществува. Не съм извършила нищо противозаконно, същото се отнася и за моя клиент.

— Някои хора смятат, че самата вие по всяка вероятност сте свързана с убийството на Тери Ландън.

— Това е пълен абсурд — заяви Нина. — Няма да се оттегля от случая. Не бих могла да се изразя по по-категоричен начин.

— Как понесе синът ви арестуването на своя баща? Знае ли въобще за това?

Нина изпитваше желание да отговори: „Да не сте посмели да се приближите до него!“, ала вместо това каза:

— И той както мен вярва, че господин Скот е невинен.

— Не сте ли съгласна с мен, че е необичайно за юрист да поема случай на убийство, в който адвокатът е тясно свързан както с обвиняемия, така и с жертвата.

— Така се получи. Но това няма да затрудни работата ми.

— Е, трябва да кажа, че съм изненадана. Мислех си, че няма да получа от вас никакъв друг отговор освен „Не коментирам“. Благодаря ви — каза репортерката.

— Няма смисъл да се крия зад стена от хартия — отвърна й Нина. — Бихте ли ми направили услуга? Следващия път, когато желаете да получите коментар, ми се обадете през работното ми време.

Репортерката кимна с глава.

— Извинете.

Нина излезе навън и пи вода от чешмата, построена до сградата на съда, след това подреди папките с документи на една пейка от железобетон. Малко хора се разхождаха наоколо в ранния следобед. По-голяма част от работата на съда протичаше сутрин. Из въздуха се носеше жълт цветен прашец, юнското слънце стопляше земята.

Както вече няколко пъти през последните дни, умът й отново се отклони към идеята на Кърт, че финалът в историята на Темара може да бъде намерен край онази пътека, която водеше до хребета Ангора. Адвокатът в нея казваше: „Не прави нищо, опитай се да прогониш тази идея далеч от съзнанието си!“ Ала незавършените истории я измъчваха, бяха предизвикателство за ума й. Хубавият край раздаваше справедливост на всички, понякога предлагаше нова интерпретация на фактите, нали? Може би щяха да открият Темара. Можеше ли това да помогне на Кърт?

Докато обмисляше този въпрос, Колиър Хелоуел седна на пейката до нея. Тя се опита да разбере какво означава изразът на лицето му. Веждите му бяха свъсени така мрачно, че между тях се бе образувала издатина, наподобяваща малка звездичка.

— Охо — възкликна Нина. — Имате лоша новина за мен, нали?

— Вашият клиент по делото за убийството на Тери Ландън току-що е ударил полицай. Ударът бил толкова силен, че полицаят изгубил съзнание. Клиентът ви счупил прозореца на полицейския микробус, с който го карали към болницата за прегледа при лекаря, отворил белезниците с ключа на полицая и повече никой не го видял. Къде е той, Нина?

В ума й затрещя оглушителен сигнал за тревога.

— Кога е станало това? — тя се отдръпна от заместник областния прокурор. Разговорът помежду им не беше приятелски.

— Преди около час. Микробусът спрял на светофара на кръстопътя между Шосе А1 и магистрала 50. Претърсваме областта, ала е възможно Скот да е избягал на автостоп. Или може би някой съучастник го е прибрал.

— Аз бях в съда. Не зная нищо за това. Той не е човек, действащ с груба сила, Колиър. Моля ви, не го търсете с насочено насреща му оръжие.

— Не ви вярвам — заяви Колиър. — Знаете накъде се е отправил. Ако не ми кажете веднага, автоматически ставате негов съучастник. Разговаряйте с мен. Не ме принуждавайте да ви арестувам.

Нина прибра документите в куфарчето си, мислейки бързо.

— Вие сте влюбена в него — каза Колиър и в гласа му се промъкна уязвимост. Тонът му беше малко по-тъжен, отколкото човек би очаквал от прокурор, поел по следите на убиец.

Нина още не беше готова с отговора.

— Нима му помагате да избяга заради сина си? Помогнете ми и аз ще се опитам да помогна на вас.

— Не! Нямах никаква представа, че той е планирал това.

— Вие уредихте прегледа при лекаря — изтъкна Колиър. — Вие убедихте Милн, че Скот се нуждае от медицинска помощ. Или сте му помогнали съвсем съзнателно, или просто той ви е използвал.

— Тръгвам си, освен ако не ме арестувате.

— Би трябвало да го сторя — прекъсна я прокурорът. — Заради собственото ви добро.

— Все още ли не сте забелязали, че аз решавам какво е добро за мен? — тя прибра документите, обърна му гръб и пое към паркинга.

— Нина! — извика след нея той със строг глас.

Тя не му обърна внимание. Цяла вечност се тътри до колата си. Включи на скорост и тръгна, преди прокурорът да измисли още някакъв план за бъдещите й действия.

На път към дома Нина се обръщаше назад от време на време, за да провери дали не я следят. Боб беше с Андреа в задния двор. Двамата кастреха сухи клони от обсипания с бели, подобни на маргарити, цветове храст. Тя отведе Андреа настрани и й каза:

— Кърт е избягал.

Андреа се задъха и погледна към Боб, който продължаваше енергично да се бори с един дебел клон, покрит с изсъхнали листа.

— Хубава подпалка! — извика той.

— Какво искаш да направя?

— Ако той дойде тук, може да види Боб. Двамата толкова си приличат — Кърт ще го познае. Още не съм готова за това.

— Скот знае ли къде живеем?

— Знае името на Мат, а Мат е включен в телефонния указател. Андреа, полицията ще започне да го преследва с готово за стрелба оръжие. Трябва да напуснете къщата.

Андреа отговори:

— Ето какво ще направим. Ще се обадя на Мат, а след това до приюта. Ще заведа децата там и ще пренощувам с тях. Ще бъде по-безопасно, ако останат там.

— Идеално. Благодаря ти, Андреа. Някой ден ще ти върна тази услуга.

— Хайде да опаковаме някои неща в куфарите — подкани я Андреа. — Ето че директорката на приюта за жени, срещу които е проявено насилие, сама намира подслон в него. Клиентките ми ще решат, че това е доста смехотворно.

— Аз не мисля така. Хайде. Хайде да се залавяме за работа — рече Нина.

След петнадесет минути Андреа и децата тръгнаха към приюта. Нина се свърза със Сенди.

— Трябва ми Пол — каза тя.

— Той работи с Уиш. Ще се обадят в кантората в пет часа.

— Няма ли Пол клетъчен телефон?

— Отказва да използва подобни устройства. Твърди, че те причиняват тумори в мозъка и унищожават малкото останало спокойствие на земята. Какво ще предприемете във връзка с Кърт? Знаете ли къде се намира той?

— Предполагам — отговори Нина. — Когато се обади Пол, кажи му да дойде с колата до езерото Фолън Лийф, след това да тръгне по пътя, който следва южния му бряг. Щом стигне до хижите, да поеме по черния път към хребета Ангора. Уведоми го, че съм тръгнала натам.

— Кърт там ли е?

— Искрено се надявам, че не е — отвърна Нина. — Просто кажи на Пол да ме намери там.

— Очаквайте пристигането на Пол — каза Сенди.

— Кърт е мой клиент — продължи Нина. — Той не е опасен. Аз мога да го доведа обратно без никаква заплаха за сигурността си, ако успея да го намеря. Ала трябва да побързам — тя остави телефонната слушалка на мястото й, изтича в спалнята си, свали официалния си черен костюм, след това набързо облече джинси и фланелка и обу удобни обувки. Изненадана, че се поддаде на моментно обзелия я порив, Нина хвърли в багажника на колата една лопата.