Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (27)

Преди шест години:
Алис

Седмици преди Коледа Алис почувства как я обзема ужас, пронизваше цялото й тяло, поглъщаше всичките й мисли, докато беше будна. Не можеше ли да се измъкне от ежегодната ваканция със семейството, което за нея беше равносилно на пътуване до ада?

Как ненавиждаше тези ваканции. Всяка година точно по едно и също време семейството й наемаше хижа в местността Бижу, разположена в южните райони на Тахо. През цялата седмица братовчедите й, пък и разни други роднини се появяваха без никаква покана. Тя беше на шестнадесет години, почти на седемнадесет. Не желаеше повече да стои в онази забутана дупка, тясна, претъпкана с мебели, където цареше непоносима горещина. Не искаше повече да усеща погледите им върху себе си, да бъде подложена на критиките им, на постоянното им внимание. Това й действаше така, сякаш някой постоянно я бодеше с игли двадесет и четири часа в денонощието без никакво прекъсване. Тази година тя бе подходила към тях като напълно зрял човек, какъвто се чувстваше — когато семейството й започна подготовката за пътуването, Алис изложи пред близките си несъкрушими, логически доводи, че трябва да остане у дома съвсем сама.

Обясни, че няма да кани никакви приятели. Ще започне активна работа върху няколко есета, които трябва да предаде в края на учебния срок. Ще се държи прилежно и възпитано.

Майка й я изгледа така, сякаш Алис беше полудяла.

— Но тъкмо в това се състои проблемът ти, Алис. Ти нямаш никакви приятели, нито пък някога се веселиш като хората.

Алис не произнесе нито дума по време на дългото пътуване до планините. Когато пристигнаха, вуйчо Хенри и леля Лори вече ги очакваха.

— Алис — възкликнаха те и я потупаха по главата, като че беше двегодишно хлапе. Все още не бе имала време да свали куфарите си и да хвърли поглед към езерото. — Доведе ли приятеля си? — Това беше любимата им тема за разговор — фактът, че Алис си нямаше приятел. Така щеше да продължи през цялата ваканция. Щяха да я дразнят, да я разпитват, докато тя не избухнеше с пяна на уста.

Неприятното пришпорваше щеше да продължи през цялата ваканция. Когато отидеше да учи в колеж, щяха да я питат кога ще си намери съпруг. След като изпълнеше тази поръчка, щяха да се интересуват кога ще се появи бебето. А когато Алис умреше, щяха да поклатят глави, отбелязвайки колко грозно момиче е тя. Беше дочула как леля Лори подмята това пред майка й. Грозно момиче.

— Защо не ме оставите намира? — чу Алис собствения си глас в отговор.

Майка й я изблъска набързо към къщата, прошепвайки й да се държи възпитано. Алис разопакова багажа си в спалнята на таванския етаж, дълго време разглежда студеното езеро през прозореца, след това се отпусна на леглото. Възнамеряваше да се скрие от тях и да чете, докато онези не започнеха отново да я безпокоят. Сестра й Елън дойде след нея, мъкнейки туристическия си екип. Бе лепнала както винаги слушалките на главата си и около нея, подобно ореол, се носеха тихите звуци на някаква скърцаща музика. Елън беше на четиринадесет години, всеобщата любимка, която запазваше самообладание дори при най-критичните обстоятелства. Тя беше възприела тактиката на баща им да се справя с останалите членове от семейството. Просто не им обръщаше никакво внимание, ала Алис не знаеше как да постига това.

Вечеряха всички заедно на голяма маса, осветена със свещи; менюто беше спагети с гъби и сос от консервени кутии, верандата беше осветена и от нея се разкриваше изглед към улицата, опасана от двете страни с дебели снежни преспи. Сестра й Елън си тананикаше през цялото време, докато възрастните вдигнаха шумна глъчка, възхвалявайки качествата на сухото червено вино „Зинфендъл“. Баща й просто заби нос във вестника, забравяйки съществуването на всички наоколо.

Майка й обикновено избягваше шумните демонстрации, но леля Лори и вуйчо Хенри й влияеха зле. Тя вдигна кичур от косата на Алис, която се спускаше по гърба й, за да го видят всички.

— Божичко, скъпа — обърна се тя към Алис — На шестнадесет години аз бях убедена, че съм се родила светлокоса. Би трябвало да боядисаш косата в сламенорус цвят или поне да направиш отделни кичури по-светли, детето ми. — Майка й работеше като управителка на изискан клуб в Плезънтън в продължение на двадесет години. Изпълнена със законно самочувствие от работата си и от големите бакшиши, тя полагаше огромни усилия да поддържа фигурата си стройна и изпитваше гордост от способностите си, които наричаше „ослепителни умения да поддържаш духовит разговор“.

Алис се изправи и отблъсна ръката на майка си.

— Защо? Нали корените на касата ми ще си останат черни като твоите. — Тя се наведе над шокираното лице на майка си. — О, извинявай — добави Алис, впила неотклонно поглед в очите на майка си. — Корените на косата ти са сиви.

— Алис, майка ти просто се опитва да ти помогне — намеси се леля Лори, отвеждайки момичето по-далеч от сълзите на майката, а след това го последва до таванския етаж, където беше стаята му. — Всички искаме да ви осигурим възможно най-добрите условия. Как е възможно да се държиш толкова неблагодарно?

Отпусната на леглото, Алис чувстваше пареща вина заради думите, които се изплъзваха от устата й неканени, като че приказваше не тя, а някакво лошо, жестоко момиче.

Но защо всички я измъчваха така? Никой не даваше пукната пара, че оценките й в училище бяха отлични. Никой не разбираше, че тя е особен човек с необичаен ум, храбра, необикновена личност, която искаше да постигне повече в живота си, не само приятел и руса коса. Пътувания до екзотични места. Приключения още по-напрегнати от онези, за които четеше в книгите. Истински преживявания извън Плезънтън или скучното древно езеро Тахо, живот далеч, далеч от любещата, задушаваща прегръдка на семейството й.

Когато укроти емоциите си, Алис слезе долу и направи всичко възможно да се сдобри с майка си. Помоли я да се разходи съвсем за кратко, просто искаше да се разтъпче до съседната пресечка, да подиша свеж въздух. Майка й, изтощена от дългите спорове през деня, й позволи да излезе, като преди това й даде да облече нейното палто от боброви кожи.

Алис тръгна по улицата, която водеше до казината.

Можеше да не се прибере дори през цялата нощ.