Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (22)

20.

— Декларации на умиращи лица — измърмори Нина и започна усилено да прелиства кодекса, изброяващ различните типове веществени доказателства. — Изключение към правилото за свидетелски показания, основани на информация, чута от другиго. Намерих го, секция 1242:

„Показание, дадено от умиращ човек във връзка с причината и обстоятелствата на неговата смърт, не се изключва като доказателство по делото от правилото за свидетелски показания, основани на информация, чута от другиго, в случай че изявлението е направено с личното знание на умиращия човек, който усеща, че смъртта му наближава и ще умре в близките няколко минути.“

Двете кутии с писмено представените доказателства по делото задръстваха бюрото на Нина.

— Следователно видеоматериалът за смъртта на Тери се допуска като доказателство — отбеляза Пол. — Вероятно би могла да поведеш спор, че той е подправен по някакъв начин.

— В този случай анализът е бил особено строг. Колиър проявява изключително внимание и следи отблизо работата на подчинените си.

— Колиър ли? Не ставаме ли твърде фамилиарни със заместник областния прокурор?

Сенди се изкашля тактично иззад вратата на кабинета. Пол отвори, секретарката влезе енергично, носейки две порции бурито, които бе купила от мексиканския ресторант на отсрещната страна на улицата^[1], плюс две кутии с газирана минерална вода. Оценявайки с един поглед атмосферата в кабинета, Сенди просто заяви:

— Време за обяд.

— Мммм — възкликна Пол и веднага грабна малката пластмасова лъжица. — Прекрасно като всяко ядене в Колорадо.

— С този апетит ще преживееш и ядрен взрив.

— Ако сложиш още малко пипер отгоре, ще се погрижа и за тебе — обърна се към секретарката детективът.

— Ще ми осигуриш и на мен ядрен взрив?

— Мисля, че той има предвид това — Сенди протегна пластмасова чиния, върху която димеше апетитна, потънала в лепкав сос куезадиля^[2].

Пол разгъна фолиото, в което бе обвита неговата порция бурито. Ароматът на кимион и препечен боб веднага се разнесе из стаята.

— Когато видя подобен видеоматериал, реакцията ми е следната — казвам си: „Слава Богу, че още съм между живите.“ След това много огладнявам. Просто инстинкт. Започнах да реагирам по този начин, когато работех в отдел „Убийства“ в Сан Франциско. Всички излизахме вечер и похапвахме обилно за вечеря. — След това детективът сложи в устата си внушителна хапка.

Сенди седна на стол до вратата и възпитано изяде обяда си от пластмасовата чиния. Тя беше обута в кални гумени ботуши, късата й черна коса блестеше, навлажнена от дъжда, многобройните гривни подрънкваха върху китките й. Този следобед отново бе донесъл гръмотевична буря. Дъждовните капки усилено барабаняха върху стъклата на прозорците и продължаваха да се изливат безспир от мрачното небе на май.

— Дай ми едно парче от това, Пол — каза Нина.

— Дръж хартията, иначе ще се накапеш навсякъде.

— Зная как да ям бурито!

— Животът може да бъде кратък и брутален, ала ние все още дишаме. Все издъхва някой друг, докато дойде нашият ред. Тогава кого ще го е грижа за тебе? Така поне си казвах в недалечното минало. — Пол се нахрани бързо и се изправи до Нина.

— Какъв ужасен начин човек да умре.

— Че са я застреляли и след това са я изоставили?

— Нямах предвид това. Мислех си, че е ужасно човек да изрича лъжи, когато вече няма никакъв смисъл от това. Звучи ми направо невероятно — Тери е излъгала, знаейки, че лъжата й ще бъде приета като доказателство, защото Кодексът не допуска подобно нещо.

— Вземи си тако^[3] — покани я Пол. — Това ще те успокои. Ала ще седнеш, нали? Просто очаквам да се освободиш от напрежението.

— Тя излъга, Пол. Кърт не я е убил. — Нина отвори кутията с газирана минерална вода и взе едно тако от плика. — Ти не й повярва, нали? Тя го е мразила. Кърт я е отхвърлил за последен път. Макар и умирайки, легнала на пода, Тери не е мислела за нищо друго, освен за това как да го нарани.

— Не мисля, че подобна версия ще допадне на съдебните заседатели. — Пол изтри устата си със салфетка, оригна се, след което се извини, извади малък бележник от джоба си и се разположи на стол недалеч от бюрото на Нина.

Сенди също се беше нахранила. Тя събра отпадъците в един от празните пликове и се върна на собственото си бюро, оставяйки вратата леко открехната след себе си.

— Необходим ти е свидетел експерт — продължи Пол. — Човек, който по-добре от Уили може да разчита думите по движението на устните. Това е единственият ти шанс. Познавах един човек от Центъра за независими проучвания в Бъркли, който може би ще успее да помогне. Ще му се обадя.

— Да! Човекът, който разчита думите по движението на устните! Тери в действителност не е казвала такива неща. Идеята ти беше блестяща, Пол — ала не й хареса начина, по който детективът се дистанцира от случая. Беше казал, че това е единственият неин, а не техен шанс.

— Неприятно ми е да бълвам банални, цинични полицейски фрази.

— Но…

— Не очаквам никакви чудеса. Освен това знаеш ли, че ти е нужна салфетка? Цялата си се накапала, госпожо. Не те ли е учила майка ти как се яде мексиканска храна? — той се наведе и й подаде цял сноп салфетки, ала вече беше прекалено късно — по бежовите й панталони имаше петна.

— Значи вярваш, че той я е убил?

— От раната й изтичат ручеи кръв, подът е направо подгизнал. Тери не би могла да лъже в такъв момент. Съжалявам. Освен това забравяш най-важното.

— Чудя се какво ли е то? Ще ми съобщиш ли, бивше цинично ченге?

— Ядосана си — заяви Пол. — Онова, което си преживяла, е наистина голям удар за теб; то е нещо повече от аргумент срещу защитната ти стратегия. Разбирам.

— Ще ми кажеш ли какво съм забравила?

Пол сви на топка няколко хартиени плика и ловко ги хвърли в коша за отпадъци в отсрещния край на стаята.

— Някой я е убил. Почти невъзможно е да приемем, че Тери ще остави убиеца си да остане на свобода. Самата ти ми каза, че тя дванадесет години е действала под влияние на някаква незавършена романтична история. Жена като Тери би изпитала силна неприязън към човека, който завинаги й е отнел възможността да продължи битката.

— Може би тя… тя по някакъв косвен начин обвинява Кърт за това, че са я убили. Разбираш ли, връзката не е пряка. Мислела е, че всичко лошо, което я е сполетяло, се дължи на Кърт.

— О-хо. Чувствам, че ще се изгубя сред пътищата и пътечките, видими единствено за женския ум. Всичко, което мога да кажа по случая, е следното: „Аз лежа на пода и ще разкрия пред вас кой ме застреля.“ Няма да правя никакви планове във връзка със следващите си ходове. Виж, Нина, трябва да се залавям за работа, ако ти незабавно не се обадиш на Хелоуел и не му съобщиш, че клиентът ти се признава за виновен при смекчаващи вината обстоятелства. Какво ще кажеш да прегледаме материалите в тези кутии и след това да решим каква ще бъде следващата ни стъпка? Съгласна ли си, шефке?

— Моля те, не ме наричай така. Вече имах възможност да прегледам материалите. „И всеки път, когато разучавам списъка на предметите, взети от местопрестъплението, изпитвам силна тревога“ — добави наум тя. В дългия списък бяха включени различни предмети, събрани както в близост около студиото, така и в къщата на Тери. Нещо в този списък я смущаваше — то не трябваше да се намира там, — нещо, което Нина беше забелязала онзи ден. Ала колкото и да се взираше в списъка, не можеше да открие какво бе то. — Ще ти осигуря копия от всички материали, които са ти необходими.

Пол отвори първата кутия и прегледа списъка на материалите в нея.

— Сцената на местопрестъплението, Тери Ландън. Съдържание: опис на вещите, иззети от местопрестъплението. Фотографии. Доклади от лабораторните анализи. Отпечатъци от пръсти. Доклади на съдебните лекари. Аутопсия. Свидетелски показания. Писмо на Кърт до Тери. Доклад на полицията във връзка с думите, изречени от Кърт Скот, когато е бил арестуван. Видеоматериал, увековечаващ това важно събитие. Обичайните полицейски доклади. Струва ми се, че материалите са наистина съвсем пълни.

— Във втората кутия са материалите на Рийзнър по случая. Бих казала, че са твърде оскъдни. Запис от предварителното разглеждане на делото — намеси се Нина. — Тук също има видеоматериали, които трябва да гледаме заедно. Какво ще кажеш да го направим в събота вечер?

— Ще донеса пуканки — обеща Пол и започна да рови във втората кутия, измъквайки една тънка папка. — Рийзнър би трябвало да представи повече материали — заяви той. — Дори ако първоначалното гледане на делото е било чиста формалност, той трябва да си е водил бележки, да е събирал проучвателни доклади, да е депозирал искове до съда.

— При създалите се обстоятелства Рийзнър не изпитва особено желание да ни сътрудничи. Предварителното разглеждане на делото е било съвсем кратко. Може би той е бил приготвил десетки искове за съдебни решения. Никога няма да узная това, защото Рийзнър не ги беше депозирал, когато поех случая.

— Ако бях на мястото на Скот, щях да поискам от него да ми върне всичките пари.

— Ето още един проблем. Рийзнър държи в ръцете си по-голямата част от финансовите средства на Кърт.

— Божичко! Какъв прекрасен приятел има този Кърт в лицето на Нина.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си поела финансовата издръжка на този случай, нали? Рискуваш репутацията си, безопасността си, щастието на детето си, своето собствено щастие… Добре те е хванал на въдицата си.

— Говориш така, сякаш изпитваш… ревност.

— Наистина е така. Но преди всичко изпитвам загриженост. Той може да ви увлече по наклонената плоскост със себе си. Ще ми се да те вразумя, преди да е станало твърде късно.

— Направи го де. Хайде да видим докъде ще стигнеш — Нина почувства, че вирва брадичката си във въздуха, след миг обаче, объркана, че бе постъпила така, отново отпусна спокойно глава. — Вече е прекалено късно, Пол. Аз поех този ангажимент — тя се свърза със Сенди и я помоли да се обади до сина си Уиш и да попита дали младежът може да дойде в кабинета й.

Уиш пристигна след петнадесет минути. Според Сенди през есента синът й щеше да започне следването си в местния колеж. Искаше да завърши полицейския факултет. Месеци наред Уиш се интересуваше дали Нина може да използва услугите му в работата си, ала се надяваше да получи по-предизвикателна задача от тази на портиер пред входа. Уиш отвори вратата на кабинета. За разлика от майки си, която, изглежда, имаше еднакви мерки на ширина и дължина, осемнадесетгодишният младеж беше висок и мършав. Беше облечен в работен комбинезон, под ноктите на пръстите му се бе натрупала грес. Младежът се поколеба, преди да влезе в кабинета. Сенди вървеше след него.

— Седни — покани го Нина. Пол беше заел единия от столовете за клиенти, Сенди се бе разположила в другия, затова Уиш седна на канапето и срещна погледа й с широко отворени, немигащи очи.

Нина огледа своя екип, с който щеше да поеме защитата по случая: двама умни, изпълнени с добри намерения, ала неопитни помощници; Пол, хитрият, изкусен детектив, който можеше да я изненада с говорещо мече, пъхнато в ръкава; самата тя — чиято компетентност тепърва щеше да проличи.

Те трябваше да се справят с нелеката задача.

Тя изрече:

— Ние четиримата ще работим, осигурявайки правна защита на Кърт Скот. Той е обвинен в извършване на предумишлено убийство. Ще предоставим някои от случаите, които съм поела, на друг адвокат, ще приключим други и ще направим опит да се справим достойно с онези, които ще задържа.

— На коя дата ще бъде съдебният процес? — попита Сенди.

— На петнадесети юли. Твърде скоро — отговори Нина. — Ала аз се тревожа за Кърт. Той все още не се е приспособил към режима в затвора — как би могла да сподели с тях, че зад думите, които изричаше той, Нина долавяше отчаянието му? Боеше се, че Кърт няма за издържи психически. — Той иска да започнем колкото е възможно по-скоро.

— Сенди, занеси тези кутии на бюрото си и подготви картотека от документите с индекси по отделни теми. Подреди срещите ми с клиенти по такъв начин, че всеки ден да разполагам с по-продължителен период от време, през което да нямам никакви ангажименти. Внимателно провери датите за всичките ми срещи в съда по случая Скот, които ще се състоят преди съдебния процес.

— Разбрано. Почти всичко ми стана ясно.

— Уиш? Разбрах, че ти можеш да работиш на повикване без определено работно време. Така ли е?

Той кимна.

— Ти ще работиш с Пол. Прави всичко, което той ти казва да сториш. Не предприемай нищо, за което не си получил изрично нареждане. Разбираш ли?

— Разбира — отвърна вместо него Сенди. Уиш се изправи и закима енергично с глава.

— Добре. Пол, ти отговаряш за разследването. Нека поговорим за това как ще се развие то.

— Не трябва ли скоро да призовем и други експерти като свидетели, освен онзи, който разчита думите по движението на устните? — попита Пол.

— Това е една от точките в моя списък от задачи.

— Освен това са ми необходими копия от показанията на свидетелите както и списък на веществените доказателства по делото. Докладът от аутопсията също ще ми трябва — добави Пол.

Сенди си записа всичко.

— Ще се срещаме два пъти седмично от днес до процеса — обяви Нина. Уиш се усмихна широко, разкривайки едрите си, съвършени зъби. — Какво има, Уиш?

— Щастлив е, че може да работи по случая — отвърна майка му, прибирайки бележника си в големия джоб, пришит на полата.

Уиш отново кимна с глава. Ушите му стърчаха сред лъскавата черна грива на косата му. Младежът изглеждаше съвсем не намясто в този свят на мастило и хартия и наподобяваше млад, нетърпелив психопат, устремил се да направи поредната необмислена постъпка.

— Добре, вече имах възможност да прегледам докладите. Нека ви осведомя какво ни е известно на този етап. Според мен обвинението се основава на пет основни доказателства. Първият и вероятно най-тежкият проблем, пред който сме изправени, са показанията на очевидеца Джери Кетрик за събитията през онази нощ. Той казва, че е чул два последователни изстрела, а след това видял Кърт да излиза тичешком от къщата. Трябва да установим точното време на изстрелите, които той заявява, че е чул. Следващата ни задача е да открием нещо, което би могло да хвърли съмнение върху спомените му за този инцидент.

Второ. Пушката марка „Ремингтън“, с която е убита Тери Ландън, е регистрирана на името на Кърт. Върху цевта й са намерени отпечатъци от неговите пръсти. Кърт твърди, че с оръжието е разполагала Тери от деня, когато той я е напуснал. Всичко, с което можем да докажем, че пушката наистина е останала у Тери, ще ни бъде от полза. Ако тя е съхранявала огнестрелното оръжие при себе си, всеки би могъл да го използва срещу нея.

Трето. Видеозаписът, който хората от областната прокуратура наричат „видеоматериалът на смъртта“. В него Тери загатва, че Кърт е нейният убиец. Тя или лъже, или записът на експерта, прочел думите по движението на устните, е погрешен.

Четвъртият ни проблем. Кърт е направил някакви изявления, когато бил арестуван на следващия ден в колата си. Думите му не звучат в негова полза. Офицерът, който извършил ареста, разполагал с камера в колата и е направил видеозапис на събитието. Пол и аз ще гледаме записа утре или в други ден и ще преценим колко вредни за него ще се окажат думите му.

— И какво е казал той? — попита Пол.

— Според… хмм… — тя прелисти няколко документа, — според Джейсън Джойс, офицера, извършил ареста, Кърт бил целият изцапан с кръв, когато полицаят го принудил да спре. Впрочем по-късно се установило, че това била собствената му кръв. Той казал, че имало стрелба. Думите му били: „Застреляха я.“

— Но не „Аз я застрелях“? — попита Уиш.

— Не, но фразата „Застреляха я“ също не звучи в негова полза. Тя показва, че Кърт е бил на местопрестъплението.

— От полицията бързо и неотклонно са съсредоточили вниманието си върху Скот. Но какви са според тях мотивите му? — попита Пол. — Той не е давал никакви други показания освен онова, за което ти спомена. Да, досега вече са узнали, че Скот е бил женен за Тери, ала той не е поддържал никакъв контакт с нея години наред.

— Така е. В това се състои петият ни проблем. В полицията разполагат с бележка, написана от Кърт до Тери, в която се съдържа заплаха. Върху нея не е поставена дата. Твърде вероятно е бележката да бъде много стара. Все още не съм питала Кърт за това.

— Какво е написано в нея? — попита Уиш.

Нина взе фотокопието от бележката и го прочете:

— „Тери, за последен път ти казвам: махни се от живота ми. Ако продължаваш да ме измъчваш, да ми пишеш или се опиташ да се свържеш с мен по някакъв начин, аз ще тръгна срещу тебе и ще те накарам да съжаляваш, че си ме познавала.“ Предполагам, че бележката е автентична.

— Тя продължила ли е да му досажда? — настоя Уиш.

— О, да — отговори Нина. Пол поклати скръбно глава. Тя знаеше, че детективът мисли за онова, което Тери бе сторила на бебето си. — Въпреки това от наша гледна точка полицията разполага с много ограничени доказателства за мотива на престъплението, тъй като те не могат да разговарят с Кърт.

— Точно там е въпросът — намеси се Пол. — Зная, че посочването на убедителен мотив не е най-главното, за да бъде осъден някой човек. Но както вече посочих, съдебните заседатели не обичат да издават присъда, освен ако не са убедени, че разбират причината за извършване на престъплението. И те ще искат да научат защо той се е върнал след толкова време и я е убил. Хелоуел, изглежда, не се е добрал до факта, че аз намерих Скот и му казах къде се намираш ти, Нина. Това го е накарало да хване първия самолет до Америка — искал е да те предупреди за Тери. И ако той…

— Рийзнър спомена, че може да ме призове като свидетел — прекъсна го Нина. — Ще бъде дяволски трудно да посоча кои от изявленията на Кърт пред мен са защитени от привилегията за неприкосновеност на връзката адвокат-клиент. — Например писмото на Кърт до нея, в което той я молеше да се срещнат на плажа Поуп Бийч, със сигурност не се ползваше с тази защита. Нина погледна през прозореца към планините, питайки се дали ще получи призовка да се яви в съда като свидетел. Как би могла да защитава Кърт, когато същевременно беше един от главните свидетели срещу него?

— Ето какво трябва да направим — продължи тя, изтласквайки за момента този проблем в периферията на съзнанието си. — Нека съсредоточим вниманието си върху други хора, които биха имали други възможни мотиви. Има четирима души в областта, които са давали под съд Тери. Процесът се развивал твърде зле за тях. Те са искали да възпрат разпространението на филма, направен от Тери. Може да я е убил някой от тях.

— Джонатан Суийт. Джесика Суийт, Дорийн Ордуей и Майкъл Ордуей — изброи ги Сенди, четейки от бележките си.

— Трудно е да се повярва, че си струва да убиеш някого заради един филм — заяви Пол.

— Трябва да възприемем начина на мислене на Тери — каза Нина. — Съдейки от опита си, натрупан по време на работата ми с нея, бих казала, че Тери изпитваше наслада от това, че си играеше с преживяванията на хората. Разбирате ли? Искам да кажа, че според мен филмът имаше определен подтекст. Той не беше прост и еднозначен. Тя…

Пол я прекъсна:

— Все още не съм гледал филма за онова момиче Суийт, но ти спомена, че според Тери тя била първата от цяла група млади жени, изчезнали безследно с течение на времето. Би трябвало да проучим обстойно този въпрос. Ако се окаже, че това не е просто безпочвена теория или просто примамка, събуждаща зрителския интерес? Ами ако престъпникът, отговорен за изчезването на Темара и на останалите момичета, е пожелал и филмът да изчезне? Какъв по-добър начин да постигне целта си от този да убие създателката на филма още преди той да е видял бял свят? Наистина има човек с убедителен мотив.

Уиш заговори и юношеският му глас придаде на думите още по-смразяващо значение:

— Може би баща й е убил всичките момичета. Или Майкъл Ордуей.

— Не изключвай от списъка и дамите — посъветва го Пол. — Прекрасният ни свят е пълен с престъпления.

— Може да е бил някой, който не присъства във филма — изрече замислено Нина. — Трябва да проследим внимателно теорията й, макар че филмът не представя веществени доказателства за пряка връзка между изчезналите момичета.

— А това повдига един очевиден въпрос — изтъкна Пол. — Ти каза, че във филма въобще не се споменава нищо за Кърт. Но той е ходил известно време с това момиче, преди то да изчезне. Защо Тери не е загатнала, че той я е убил? Разполагала е с идеална възможност да му причини много неприятности. Филмът дори би могъл да го накара отново да установи контакт с нея.

— Не зная — отговори Нина. — Съгласна съм с думите ти — тя прокара пръсти през косата си, питайки се дали някога ще разбере Тери. — Може би тя е знаела точно какво се е случило с Темара. Може би тя самата е убила Темара — Сенди и Уиш изглеждаха изненадани от тази идея, ала Пол само кимна с глава. Той вече беше помислил за това. — Може би тя е знаела кой е извършителят на убийството. Не е бил Кърт, ала поради някаква причина е смятала, че е възможно да загатне за това.

— Сигурно е имала някакви записки и данни, докато е правила филма. Къде са те? — попита Пол. — Или записките й са изчезнали, или ги е унищожила. Защо?

— Уместни въпроси, Пол. Надявам се, че скоро ще откриеш отговорите им.

— Следователно направен е филм, който би трябвало да хвърли съмнение върху Кърт Скот, ала филмът не е постигнал целта си. Но разполагаме с два видеоматериала, които го уличават в престъпление — изтъкна Уиш.

— Зависи от интерпретацията — подчерта Пол. — Какво има, Нина?

Нина остави химикала си на масата, погледна рисунката, която бе надраскала върху листа хартия, след това го смачка на топка и го хвърли в коша за отпадъци.

— Мисля, че трябва да бъдем много внимателни — каза тя. — Сега всички вие трябва да запомните добре съдържанието на полицейските доклади. Пол, уредих аз и ти да отидем в дома на Тери утре рано сутринта. Има ли въпроси?

— Да, един — отговори Уиш. — Той ли го е направил?

— Какво ще кажеш аз и ти да изпием по една чаша кафе — така Нина ще остане да работи на спокойствие — обърна се към него Пол и се изправи. Двамата взеха кутиите с документи и ги пренесоха в залата за разговори с клиентите.

Сенди и Нина ги проследиха с поглед.

— Нашият пъстър екип от четирима човека — измърмори Сенди и затвори вратата, прекъсвайки мисълта на Нина. А мисълта наистина беше приятна: тя не бе останала сама.