Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (16)

14.

В продължение на няколко седмици Нина не направи нищо повече за Кърт Скот. Явяваше се на делата в съда, посещаваше футболните мачове на Боби и въобще не се намесваше в случая с Кърт. Както самият той бе подчертал, тя не му дължеше нищо. Държеше в шах разяждащото я любопитство, макар че разговорът й с него бе породил нови въпроси.

Април изтече, започна май и снегът остана само по високите планински склонове. Повечето от ски курортите най-сетне обявиха края на сезона, победени от суровото планинско слънце. Освобождаване под гаранция беше отказано на Скот поради сериозността на обвинението. Рийзнър беше дал съгласието си за бързо предварително гледане на делото и Кърт получи официално нареждане да се яви на публичен съдебен процес. Нина не беше научила нищо за видеозаписа на Тери Ландън, нито за напредъка на полицейското разследване. Дори всекидневникът „Тахо Мирър“, възпрепятстван от липсата на нова информация, се ограничаваше до незначителни нови подробности по случая.

По всяка вероятност Рийзнър работеше до среднощ, анализираше полицейските доклади заедно с експертите, от които получаваше консултации, депозираше предварителни искове, запознаваше се с историята на Кърт, за да може да я издекламира наизуст пред съда. Нина си казваше, че трябва да приеме тези неща; искаше да повярва, че Рийзнър ще помогне на Кърт, както самата тя би му помогнала. Дори ако Кърт наистина бе убил Тери, а тя бе приела, че наистина го е направил, щеше да има смекчаващи вината обстоятелства. Рийзнър щеше да й се обади впоследствие и тя щеше да се яви в качеството си на свидетел, ако това можеше да бъде от полза. Това беше всичко, което Нина беше в състояние да стори. Надяваше се единствено Колиър да не реши, че показанията й могат по някакъв начин да послужат Кърт да бъде осъден.

Много пъти у дома беше забелязвала, че движенията на Боби — когато, уморен, потъркаше чело с ръка — й напомняха за Кърт. Виждаше сина си в нова перспектива, като момче, което в много отношения приличаше на своя баща. Боб непрекъснато й напомняше за мъжа в затвора.

Синът й повече не се опита да разговаря с нея за Кърт. Тя знаеше, че е чул някои неща, ала не издаваше какви чувства го вълнуват. Нина чувстваше хладината му; тя лъхаше от незаинтересувания начин, по който отговаряше на въпросите й, от това как момчето свиваше рамене, за да отпъди ръката й, когато се разхождаха по хълма зад къщата. Знаеше, че трябва да разговаря с него, ала не знаеше как да го стори.

Мат и Андреа също изглеждаха погълнати от грижи. Те знаеха кой е Кърт, ала избягваха тази тема, оставяйки я да осмисли всичко сама, а може би Мат просто се надяваше, че проблемът ще се разреши от само себе си.

Обикновено шумното, изпълнено с неизчерпаема енергия домакинство изглеждаше по-тихо от всеки друг път. Мислите на Нина се въртяха все около Кърт и сякаш всички останали бяха придобили нейния навик да поддържат тайнственост около поведението си, като че наистина имаше какво да крият от останалите. А нима това беше нелепа мисъл от страна на Нина? Та какви ли тайни биха могли да имат те от нея?

Ядосана от наглото вмешателство на Пол в личните й дела, Нина не отговори на телефонното му позвъняване. Ако му разкажеше какво бе причинило неговото разследване, той щеше да пристигне с гръм и трясък, разбивайки на парчета бездруго деликатното положение. Не бе задължително новината за убийството в Тахо да бъде съобщена в Монтерей, така че по всяка вероятност той нямаше никаква представа за него. Ако детективът не се беше намесвал в живота й, Тери все още щеше да бъде жива, а Кърт щеше да се намира… на някое сигурно място далеч оттук.

Една сутрин Нина спря пред банката и изтегли документите от сейфа си. Извади стария си дневник, малка подвързана тетрадка с корици от черен картон, пристегната с гумени ленти. През лятото с Кърт, сама в хижата край езерото Фолън Лийф, Нина бе записвала откъси от разговорите си с него, подробности от техните срещи. Бе мислила за него безкрай. Прочитайки дневника след толкова много години, тя преживя още веднъж нощта, когато си бе позволила да се влюби в него.

Живееше край Фолън Лийф от две седмици и се виждаше с Кърт почти всеки ден. Онази безкрайна вечер двамата седяха на разнебитената веранда, наблюдаваха как сенките над езерото се удължават и разговаряха, докато комарите не ги принудиха да се приберат в стаята.

Кърт седна пред старото пиано и започна да свири. Отначало ръцете му докосваха клавишите леко и нежно, музиката се носеше игриво, ала след това зазвуча по-величествено. Нина бе слабо запозната с класическата музика; винаги бе смятала, че тя е прекалено сурова и интелектуална за нея. Не можеше да установи контакт със звуците й; представяше си как мъже с напудрени перуки и мръсни одежди от сатен свирят на лордове и благородни дами в старинни замъци. Тя нямаше нищо общо с тази музика.

Този път беше различно. Нина се облегна на пианото, взирайки се в Кърт. От време на време той вдигаше глава и се усмихваше с полузатворени очи. Тя дълго време го гледа на фона на музиката, а пръстите му над клавишите приличаха на водна повърхност, набраздена от малки вълни под напора на вятъра. Не знаеше колко минути бяха изтекли, ала музиката бе започнала да й действа. Тя се присъедини към Кърт, последва приливите и отливите на мелодията, позволявайки му да я води напред. Усети как той изрисува чрез музика изпълнената с мечти вечер, хлада, лъхащ от езерото, палавия бриз. Сега той я ухажваше, прегръщаше я, милваше я с тази мелодия.

Нина запали свещи край леглото и го остави да я чака там. Водните капки от душа падаха върху кожата й така леко, както неговата музика. Най-сетне, порозовяла от горещината, тя облече жълтия копринен халат — мек като шепа талк, — който Кърт й бе подарил и прекоси боса пода от борови дъски, приближавайки към блещукащата светлина.

Той чакаше на леглото гол, пъхнал ръце под главата си. Сякаш излъчваше сияние. Тъмната нощ ги обгърна — магическа, привлекателна, жадна. Нина беше сама в мрака. Десетки мили наоколо се простираше гора.

Тя седна край него, нищо не му каза, само се наведе и влажната й коса се разпиля като завеса, скриваща целувките им. Нина почувства, че невидимата връзка, създадена помежду им в онези минути, ще съществува винаги; те се бяха слели в едно същество, в нов човек — нито той, нито тя, просто някой по-добър от двамата.

Кърт докосна раменете й и нежно я положи на леглото, разтваряйки халата. Нина видя как той се вгледа в тялото й изумен, в плен на неописуемо удоволствие. Изправи се към него като лилия, отваряща листенцата си към лунната светлина.

Кожата му беше като кадифе, а под нея мускулите имаха желязна твърдост… тя му позволи да я води напред.

Пълното й доверие в него унищожаваше всички бариери, правеше всичко позволено. Така тя изразяваше любовта си.

Всичко това Нина беше написала в дневника си — преживяванията на млада, влюбена жена. Беше забравила всичко. Всичко, което бе почувствала някога.

Не бе изпитвала подобни чувства никога след това.

 

 

— Искам да разговарям с вас за вашия клиент — заяви Нина в кабинета на Рийзнър следващия следобед.

— Днес се чувствам изпълнен с благосклонност и желание да помагам на ближните си — отвърна Рийзнър. — Вие сте свидетел как променям графика си за деня, за да ви услужа. Така че възползвайте се. Забавлявайте ме — той отмести японската ваза пред себе си, пълна с пръчки от плачеща върба.

Навсякъде в кабинета му се носеше ароматът на успеха. По стените бяха окачени картини и Нина си помисли, че не би могла да си позволи даже рамките им; портрети, рисувани с маслени бои, в съседство до шкафчета от черешово дърво с врати от оловно стъкло. В тях бяха подредени окъпани в дискретна светлина произведения на изкуството от Азия и Африка, както и много томове книги, обвити с кожена подвързия. Дори писалката, с която пишеше адвокатът, беше много скъпа и красива.

Нина с лекота можеше да си представи телевизионната реклама: Джефри Рийзнър, заобиколен от фетишите на собствения си успех; пискливият му баритон изкуствено витае в по-мъжествените басови регистри на звуковата гама. Победата ви е сигурна, ако работите с този човек. Вие също можете да имате такъв костюм. Обадете се още днес.

Самата тя би вдигнала телефонната слушалка при такава реклама.

— Искам да зная какво е развитието по случая с убийството на Ландън — каза Нина.

— Защо?

— Знаете защо.

— Мислех, че искате да проведем цивилизован разговор. Защо аз трябва да проявявам доброто си възпитание, след като вие сте неспособна да го сторите? — Рийзнър разпечата голяма, ароматична пура и я запали с тежка, сребърна запалка. — О, извинете ме. Искате ли пура? Кубинска е, такива се намират твърде рядко — адвокатът издуха палаво кълбо дим в нейна посока.

— Не. Благодаря — отговори му Нина.

— Така е по-добре. Та какво казвахте?

— Ще ви бъда благодарна, ако обсъдите случая на Кърт Скот с мен. Бих искала да науча каква ще бъде общата ви стратегия. Разбрах, че има свидетелско показание на очевидец във вреда на вашия клиент. Освен това полицията разполага с някакъв видеозапис. Има ли преки веществени доказателства? Например, намерили ли са огнестрелното оръжие?

— Неприкосновеността на информацията, поверена от клиента на адвоката, не ми позволява да ви кажа много неща — изрече замислено Рийзнър, взирайки се в пурата между палеца и показалеца си, сякаш искаше от нея съвет.

— Убедителни ли са показанията на очевидеца? Разговаряхте ли с него?

— Ще го сторя, когато му дойде времето — заяви Рийзнър. — Разполагам с писмените му показания, които изпратих в полицията.

— Мога ли да ги видя? — попита Нина.

— Не.

— Ще ми позволите ли да видя полицейските доклади по случая?

— Защо да го правя? Този случай не е ваш. Не желая ничие чуждо вмешателство.

— Как смятате — какви са шансовете му да бъде освободен от обвинението при предварителното разглеждане на делото? — поинтересува се Нина. Рийзнър изпитваше удоволствие от посещението й, от това, че Нина желаеше да се сближи с него, ала тя го познаваше прекалено добре, за да си помисли, че той ще спомене нещо, което предварително не си бе набелязал.

— Областният прокурор изтъкна следното по случая: наличие на труп; подчерта, че става дума за убийство; съществува достоверна причина, поради която се смята, че моят клиент го е извършил. Заключението е направено от трима полицаи — криминолози, един съдебен лекар, един очевидец, плюс една яребица, кацнала на близката круша. След три дни Кърт Скот трябва да се яви на съдебен процес във Върховния съд.

— И вие предпочетохте да не посочите никакви факти в негова защита? — попита Нина.

— Никога не губя времето си за такива неща при предварително разглеждане на съдебно дело — отвърна Рийзнър. — Като се вземат предвид стандартните доказателства за вероятната причина на извършеното престъпление, става ясно, че Кърт Скот ще трябва да се яви на процеса независимо от онова, което съм казал аз. Смятам, че не е особено умно да разкривам козовете си пред областния прокурор. Научих допълнителни сведения по време на кръстосания разпит.

— Смятате ли, че той е виновен?

— Нека представим случая по следния начин — предложи Рийзнър. — Видели са го да се отдалечава тичешком от студиото. Пушката, с която е извършена стрелбата, е регистрирана на негово име преди години. Няма данни за продажба на оръжието или промяна на собственика му. Кръвта на Скот е намерена върху рогозката, той е признал пред полицаите, че е бил в студиото онази нощ. Хелоуел разполага с декларация на умиращата Тери, записана на видео лента; там тя заявява, че моят клиент я е прострелял. Областният прокурор дори не си направи труда да използва филмовия запис при предварителното разглеждане на делото.

Така човек може сам да направи определени изводи. Лично аз не си задавам въпроса, който повдигнахте пред мен. Той може да ми попречи в усърдното изпълнение на задълженията, които съм поел към клиента си.

— Той призна ли вината си? — попита Нина.

— Нима някой от престъпниците някога го е правил?

— Значи твърди, че е невинен?

— Няма никакво значение какво твърди той. Самозащита или неволно убийство са единствените възможни начини за постигане на успешна защитна стратегия. Въобще не може да става дума да доказвам невинността му.

— Зная, че Кърт ви е разказал за мен. Вероятно досега сте научили, че…

— За любовното ви гнездо край езерото Фолън Лийф? Да, разказа ми за това. Може да ви се стори смешно, но аз не останах съвсем изненадан. Вие винаги се замесвате в неприятни ситуации.

— Това се случи много отдавна.

— Дори да е така — изтъкна адвокатът, наблюдавайки внимателно фината пепел на върха на пурата. Нина трябваше да измие косата си, след като излезеше оттук. — Вероятно ще се наложи да дадете свидетелски показания.

— Аз не съм видяла нищо. По това време не знаех за връзката на Кърт с бившата му съпруга. Никога не се бях срещала с нея до деня, когато ми се обади за онзи случай минала есен. Не ми е споменавала нищо за предишния си брак.

— А как ще коментирате факта, че моят клиент се е върнал в Тахо единствено за да ви защити? Не мислите ли, че съдебните заседатели би трябвало да научат това?

— Всъщност Тери никога не ме е наранявала.

— Очевидно Кърт я е познавал по-добре, отколкото вие. Имал е основателна причина да вярва, че ако тя бе останала жива, сигурността ви щеше да бъде оставена под въпрос.

— Нека проверим дали следвам правилно мислите ви — предложи Нина. — Ще съобщите на съдебните заседатели, че Скот е дошъл от Германия с желанието да внуши на Тери да ме остави намира, а след това я е убил, защото е отказала да го направи? И ме напъхвате в центъра на някакъв зле скроен план?

— Защо не? Вие обожавате светлините на прожектора, известността — и двамата знаем, че е така. Насладете се на лошата си слава.

Нина стисна зъби, опитвайки се да не реагира видимо на тези думи. Пое дълбоко дъх и едва тогава заговори:

— Трябва да опитате друга защитна стратегия — заяви тя. — Скот няма да приеме такава сделка, за да бъде оправдан, независимо от това какъв натиск ще окажете върху него.

— Ще работя по случая, докато клиентът ми разполага с финансови средства да ми заплати. Защо да не го сторя? Желанието ми е да остане доволен от това, че ги е дал на мен — Рийзнър подпря края на пурата върху пепелник от оникс. Белите люспици на пепелта се посипаха във вътрешността му.

— Не сте ли си помисляли, че е възможно да се получи конфликт на интересите? Все още представлявате ищците по случая „Суийт срещу Ландън“. Струва ми се, че едно от съображенията на защитата може да бъде свързано с въпроса: възможно ли е някой от тях да е убил Тери? Или може би някой друг е извършил престъплението, някой, описан във филма й?

— Защо някой от тях би предприел подобна стъпка? — попита Рийзнър. — Ние все още обжалваме решението, че филмът трябва да бъде излъчен. Вземайки предвид парите, които родителите на Темара Суийт харчат в съда, мисля, че ищците първо биха изчакали окончателния край на делото, преди да започнат да убиват.

— Трябва да гледате на тези хора като на потенциални заподозрени в извършване на убийството.

— Ще работя по случая както сметна за необходимо.

Нина почувства, че Рийзнър е заинтересуван по-скоро от банковата си сметка, отколкото от защитната стратегия по делото.

— Искам да работя с вас. Бих могла да ви помогна.

— Какво? — той наистина беше безкрайно изумен. Това й стана пределно ясно от начина, по който изтърва пурата от пръстите си, после впери гневен поглед в бялата пепел. Беше му необходимо доста време отново да я вземе, да я завърти в дланта си, едва тогава я пъхна в уста и стисна с устни крайчето й. Работейки с Рийзнър, наистина щеше да изпитва удоволствие, макар и от време на време.

— Ще ви помагам да осъществите взаимодействие с експертите, да се подготвите за процеса. Мога да се включа в изпълнението на определени задачи. Ние двамата не се разбираме, добре. Ще разпределим работата помежду си така, че да не се виждаме твърде често. Не желая заплащане за извършеното от мен.

Мъжът зад бюрото се усмихна добронамерено, отново заел ръководна позиция.

— Ако имам нужда от помощ, ще се обърна към компетентни експерти — той се изкиска. — Оказва се, че сте в състояние да ме разсмеете. Представям си как би могло да завърши всичко това. Помощта ви ще се състои в следното: първо ще ми отмъкнете клиентите, след това ще ме изгоните от собствения ми кабинет. Ако приема помощта ви, ще ме изхвърлите и от града, стига да ви позволя — той дръпна от пурата, краят й пламна, след това блясъкът намаля, ала адвокатът продължи енергично да всмуква тютюневия аромат с лице, грейнало от удоволствие. — Защо отново не се заемете с любимата си игра на каубои и индианци? В нея може да вземе участие и слабоумната ви секретарка — изрече накрая той, отпускайки се в креслото си.

— Знаете ли, като ви гледа човек, си мисли, че правите фелацио на тази пура — каза Нина. След това бързо се изправи, отказвайки се от цялата работа. Вече не я беше грижа какво ще каже. — Следващия път хубаво си помислете дали да си вземете още една, когато след вечеря кметът на града ви предложи кутията с пурите си — тя напусна кабинета, преди Рийзнър да я изрита навън.