Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (6)

6. Мечът на Конан

Конан изпусна в дълбока въздишка въздуха от дробовете си и въздъхна отново. Напрежението като че ли се стичаше от него, оставяйки едно чувство на безпомощност във всичките му крайници. Той избърса студената пот на ужаса от лицето си и причеса сплетените си черни коси с пръсти. Мумията на мъртвия войн накрая бе истински мъртва и великия меч бе негов. Той отново го претегли в ръка, преценявайки теглото и мощта му.

За момент той помисли дали да не прекара нощта в гробницата. Беше смъртно уморен. Навън вълците и студа щяха да го довършат, а дори неговото вродено чувство за посока нямаше да му помогне да следва избрания път в една беззвездна нощ и една непозната земя.

И тогава го сграбчи чувството на отвращение. Пълната с дим гробница вонеше вече не само от праха на вековете, но и с изгорялата отдавна мъртва човешка плът — една странна миризма, нищо познато за носа на Конан и абсолютно отвратителна. Празният трон сякаш му се надсмиваше. Чувството за присъствие, което го бе изненадало в началото, когато бе влязъл в камерата, все още витаеше във въздуха. Косата му настръхна, по кожата му пролазиха мравки от мисълта да преспи в тази обитавана от духове камера.