Стоян Дринов
Минзухарко, братко!

— Минзухарко, братко,

имаш ли си татко,

тебе да обича?

Как се той нарича?

 

— Имах… но почина…

скоро — таз година;

Сечко се зовеше,

много лошав беше…

 

— Минзухарко, братко,

като нямаш татко,

имаш ли пък майка,

за теб да се вайка?

 

— Мащеха ми й майка!

Тя за мен не вайка,

нито ме обича…

Марта се нарича.

 

— Минзухарко, братко,

като нямаш татко,

като нямаш майка,

за теб да се вайка,

имаш ли сестриче,

тебе да обича?

 

— Бялото кокиче

е на мен сестриче.

С него ние двама

сме без татко, мама,

две деца сиротни,

още безимотни;

с него си дружиме,

с него се тешиме.