Василка Хинкова
Приказка за бабата, крушата и мечката

Тръгнала баба за круши.

Взела от дядо ботуши,

взела тояга в ръката —

круши да брули в гората…

Но насред горска пътечка

гледа пред себе си — мечка!

Зяпнала Меца веднага:

„Я хвърляй тази тояга!

Както съм днес прегладняла,

ще те излапам май цяла.“

Баба събра си куража

и успя тихо да каже:

„Стига, Мецано! Пусни ме!

Че за теб приказка има —

колко си щедра, добричка,

круши как даваш на всички,

дето те срещат в гората.

Теб тъй те знаят децата.“

Чула такава похвала,

Меца, макар прегладняла,

от радост се претъркули

и пусна баба да брули

медени круши в гората —

с тях да зарадва децата.