Калина Малина
Рокличката пак съдрана

Месечинко виторога,

светлолика, дяволита,

що ме гледаш толкоз строго?

Да не би да си сърдита?

 

Рокличката си съдрана

щом погледнах, зле ми стана.

Знам си — бой голям ме чака.

Не аз — крив е котарака.

 

Затова си легнах рано.

Утре рано пак ще стана —

да я кърпя, ако може

цяла кръпка да й сложа.

 

Ще отрежа от пердето.

То е толкова голямо,

че закрива ми небето.

Само да не види мама!

 

Че каквато ми е строга!

Както знае да наказва!…

Месечинко виторога,

моля те, недей й казва!